?Въпроси всякакви за СО? 2021

Не искам и не толерирам някой друг да влиза у дома и да чисти и подрежда.

Бих приела с удоволствие, но няма кандидати да ни чистят
Нямам никакъв проблем с вещите, дори крадци като влизата и бяха обърнали всичко, не изпитах онова чувство, за което всички говорят.

Аз нямам проблем някой да ми пипа вещите. Проблема ми е разместването, защото после нищо не мога да намеря. Особено в кухнята нещо като ми се размести, много се мотая. Подредила съм си както ми е удобно и повечето неща правя машинално. Посягам и дори без да гледам знам от къде, какво да взема. Мъжа ми друго може да поразмества, но в кухнята е научил кое къде да слага, като го вади от миалната.
А най-мразя по бюрото да ми се пипа. Има неща, които са там временно и такива, които стоят постоянно. Майка ми преди имаше ужасния навик да ми разчиства листчета и разбира се, винаги изхвърляше нещо, което ще ми трябва. На някого може да се стори хаос, но аз с първото посягане намирам точното листче. Мъжа ми не припарва там

Аз нон стоп местя нещата, вкъщи само ми се карат, че нищо не могат да си намерят сигурно затова не ми е проблем. Но под чистене предположих, че става дума за прахосмукачка/моп, тогава няма кой знае какво местене.

А да бе, няма! Мъжа ми като пуска пахосмукачката, винаги оставя мебелите на различни места. Айде, да отнеса малкия диван и фотьойла, меки са, нищо ми няма. Ама като нацелех някой ръб, ритна с кутрето някой крак на мебел и свят ми се извие. Сега масите и в хола и в кухнята са овални, че ми беше писнало да съм посинена нон стоп

Де такъв късмет някой да ми направи основно почистване...

Чистенето е нож с две остриета и някои го използват целенасочено за да те направят зависим от тях, други за да ти се ровят в нещата и после да те обсъждат. А за хвърлянето на един боклук което трае 15тина минути, всяка седмица слушах по два дни “загрявката, метода и мрънкането”,  че после и двамата души (мъже) хвърляха боклука в купом-състезаваха ли се, “помагаха” ли си, не зная но това беше егати цирка. Най ме ядосваше като видя прибрано, нещо от боклука-полудявах. Такаче, не благодаря, боклука сама си го изнасям, за чистенето си имам наемни работници.

Пълни глупости, и неадекватни.Ама нали сме психиатър/ ка и ССФ  имат респект. Аман от нейните/неговите  постулати, дали е жена?
Този/тази дренка, глогинка, кокичка  може да е жена/мъж, деца съмнително, уж две момичета има, едва ли.

На няколко пъти пиша и трия. Боря се със себе си и не мога да взема решение. Не искам да пиша цял вестник, но няма как с няколко думи да обясня ситуацията.
Роднина на мъжа ми,по-точно първи братовчед на свекъра, тоест близък роднина. Живеем в чужбина, той също е тук, имахме близки отношения, почти всеки ден е бил в нас.
Не е добър човек, винаги е завиждал незнайно за какво, семействата им винаги са били в конкурентни отношения, но привидно благоприличие. Той беше стар ерген и мъжа ми винаги го е съжалявал, затова редовно го викаше в нас да яде, където ходехме, взимахме го с нас, като никога не е плащал дори билет за музей, обяд навън или нещо символично. Не искам да изглежда изглежда дребнаво, но за 6 години непрекъснато заедно, дори един шоколад не е подал на децата или да донесе нещо за хапване, при положение, че почти ежедневно яде в нас. Аз съм се чувствала, че ни използва, мъжът ми обаче го даваше ларж,нямало да  обеднеем, нито забогатеем от още един човек на масата. Ами ако този човек е от време на време на масата ок, ама като е почти ежедневно с нас си е разход
Отиваме на скара, може примерно да донесе бутилка безалкохолно. Обикаляхме Австрия, Чехия, Унгария, можеше да плати поне веднъж входа за музей, или да черпи сладолед. Той е от типа гьон сурат, гледа да извлече максимално и няма срам.
Неочаквано за всички преди година и половина без да се обясняв и без видима причина прекъсна връзка с нас. Просто един ден дойде, навечеря се пак, тръгна си весел и повече не го видяхме
Мъжът ми му звъня няколко пъти, той не вдигаше, разбрахме че на гости в чужбина за месец, но като се върна пак не се обади.
Така минаха няколко месеца и един ден се обади да каже, че ще се сгодява и кани мъжа ми, без мен и децата. Аз така или иначе нямаше да отида, баба ми беше починала преди десетина дни, но ми стана обидно, че поканата е само към мъжа ми "Ела на годежа ми!". Личеше, че го кани от немай къде, по задължение за пред родата, но мъжа ми все пак отиде, за да не го одумвали
Минаха месеци, след това, пак не го чухме, нито видяхме. Някакъв роднина от друг град реши, че било много грозно близки роднини да не поддържат връзка, дойде и започна да говори на мъжа ми, как по-умения отстъпва, другия бил лош, ние да не ставаме като него и т.н. В крайна сметка завлече мъжа ми в тях, аз обаче не отидох, нямам желание да възобновявам връзки с него, едва си отдъхнах, че вече не го виждам. Гостито минало добре, братовчеда мрънка нещо, че го било срам от мен и децата, че станало така. Щял да дойде до нас да ни види, дъра-бъра. Ама това го е казал, само пред другия роднина, които играеш ролята на медиатор
Мъжа ми очакваше, че наистина ще се появи в нас, минаха 2седмици без да се случи нищо и взел, че чак отишъл в тях. Почнал да му говори на съвест, ние сме близки роднини, в чужбина сме, трябва да се подкрепяме, онзи казвал, да, да така е, така е, ще дойда тия дни. Обаче пак същото. Миналата седмица все пак  се обади, че са му се родили близнаци, щял да дойде в нас, докато са в родилното. Естествено нито се обади, нито дойде. Мъжат ми пак му се обади да пита как са бебетата, жената и т.н.

Тоест,до тук само мъжа ми инициира телефонни разговори и срещи, отсрещната страна не. Мъжът ми твърди, че го прави от срам от роднините и под натиска на свекъра. Сега трябвало да отидем лично да честитим бебетата.
Аз нямам желание нито да виждам братовчеда, нито да нося подаръци и давам пари
Достатъчно сме давали за него през годините, не се чувствам длъжна по никакъв начин.
Обаче в мене се прокрадва съмнение дали постъпвам правилно, дали не съдя строго и т.н. Не бих казала, че съм твърде горда или надменна, просто този човек, наистина постъпи зле, въпреки че не ми е направил нещо директно. Е понякога е въртял интрижки, но не са ме засегнали особено. Нямаме какво да делим и да се мразим.
При други обстоятелства бих се радвала, че най-накрая се е задомил и има деца, но начина, по които се държа, стана така, че съвсем да не го харесвам и да се радвам, че е далече от нас.
Мъжът ми казва, трябва просто да свършим това задължение да дадем на децата пари/ подарък и най-вероятно повече няма да го видим, просто роднините да не говорят, че не сме отишли....

Е, как няма да го видите повече... То тепърва се започва - кръщенета, рожденни, именни дни, не знам какво - винаги с аргумента "какво ще кажат роднините."
Според мен човекът няма желание да сте близки, вие също нямате, та може и да се отделите безболезнено, но може и да си досаждате и да се гледате накриво още 30 години.

Аха, бутай се между шамарите.
Да не ви тропоса и бебетата сега.
Много информирани тия в Бг как я карате там.

Защо привлачвате селото в чубжината, ‘ич не ми е ясно.
Какви са тия кандърми и салтанати, че да не се ЦУПЕЛ свекъра в България....

Новата жена е решила, че не иска да поддържа връзка със семейството на мъжа си (в случая това сте вие, не свекърите). Всичко е точно. Не го мисли. Всички са доволни.

Близки роднини, подкрепа, ок. Подкрепяли сте го докато е бил сам. Той е ползвал. Подозирам, че и хич не се е замислял даже кое как следва да е. Обърнал се животът. С нещо друго се напълнил. Няма време за вас. Ок. Не мислете как трябва да постъпва другият. Единственото, върху което имате контрол и за което носите отговорност, е собственото ви поведение.
За мен е грешка да даваш нещо и да очакваш този да ти дава и връща. Грешка спрямо теб/вас. Образуваш си ненужни терзания.
Съвет?!
Давай само толкова, колкото можеш да дадеш, без да се натоварваш с очакването как ще те обичат, уважават, ценят и ще ти връщат същото или повече.  Те може и да го правят всъщност /хората/, ама да не е изразено по начина, който ти си знаеш.

И у двете страни не виждам грам искрено желание да продължите контакти. Защо насилвате нещата? Мъжа ти пък много мека Мара, какво щели да кажат хората... Те хората все ще говорят.