Narcissa, искам да кажа, че ще й е скучно, защото самата тя не знае какво да прави, а освен това е свикнала да има половинка. Поне аз така си мисля.
Казвам, че аз на 50 няма да мисля, че животът ми е свършил, та да се примирявам с мъж, на кого трябва да се овайкам, за да забележи, че съм жива, а може би дори болна в дадения момент. Животът може да бъде и много хубав! И голяма част от него зависи от това с кого живееш всеки ден.
Обаче имам известен опит. Първият ми съпруг беше от типа мъж темерут. Мълчалив, леко дистанциран. Въпреки това доста години сме си живели добре, тоест разбирали сме се, комуникацията и загижеността изглеждаше като да ги има. Казвам изглеждаше, понеже понякога се чудя как е било възможно това
Съвсем изведнъж всичко се промени, когато той заима някакви други интереси и тогава поживях известно време с пълен темерут. Ти си мислиш, че може да се преглътне, но то не може. Стигало се е дотам, когато съм с пневмония, доказана със снимка, той да ми каже, че това си е едно нищо и да си следва някакви свои си задачи, без да ми обърне внимание. Да кажа, че не съм хипохондрик, не се оплаквам и не се вманиачавам на тема болести. Просто той не считаше за нужно дори да ме попита може ли да направи нещо за мен. Не беше загрижен с две думи. Е това е нещо, което аз няма да приема и изтрая дори и да съм на 65 + години. Просто не виждам смисъл, защото в известен смисъл с такъв мъж ти си си пак сама 
Препоръчани теми