?Въпроси всякакви за СО? 2021

  • 370 609
  • 8 988
# 6 705
И " какво ще кажат хората" .

Не на всеки му се остава сам, тъкмо са си свикнали. Щото другият ще е много рзличен. Като вземете тъй да ги редите.
Виж целия пост
# 6 706
По модела на маймуната, трябва да си хванем ново клонче, за да пуснем старото . Stuck Out Tongue Winking Eye не всички сме така обаче.
Сещам се за няколко примера на жени развели се на около 50 и разцъфнаха, без да е намесен задължително нов мъж. Щастието в раздялата не винаги се крие в намирането на по- добър, да разкараш един дразнител е повече от достатъчно.
Виж целия пост
# 6 707
Мои близки приятели се разведоха след 50 те. Трябваше отдавна да се разведат, но заради децата... Ами и двамата разцъфнаха. Имат сега партньори и двамата.
Виж целия пост
# 6 708
Нещо като закономерност е тука, аха се спомене възможността една жена да зареже благоверния и неминуемо се почва с "нямаш почти никакви шансове за връзка със свестен, защото..." -и  това за клонящи към 30-те и превилили ги, за 40-годишни, сега и за 50-годишни го чета. Не че и това не се случва в живота, но се случва и другото. Хората влизат и в удовлетворяващи ги връзки.
П.П. Просто се замислете колко страхове си отглеждате.
Виж целия пост
# 6 709
Преодоляването на страховете не се случва с магическа пръчица, както вероятно си мислите, като чета писанията.
Наскоро преустановихме експеримент с колега - хем учен човек, с положение. Каза - не ми харсва промяната, искам си старото психично неравновесие. Ако знаете с какъв хъс започна по своя инициатива Simple Smile
Виж целия пост
# 6 710
Аз също много мразя промени и не я разбирам тая нужда от промяна. Може да се наложи да търся работа тая зима и направо ми е свито под лъжичката. Така съм си свикнала на настоящата. Същото и с мъжа, свикнал си си с някой и да почнеш да се развеждаш ми се струва егати и кошмара. Пък нови хора, пък всеки си с особеностите на характера. Аз да не съм от желязо. Вместо да се съхраниш спокоен, то стрес след стрес.
Виж целия пост
# 6 711
Е промяната идва, ако пожелаеш Simple Smile Щом си си щастлива с мъжа-темерут, защо да променяш нещо? Няма нужда. Аз също не рекламирам развода за панацея. Просто има неща, които могат да бъдат изтърпяни и други, които не се изтрайват. Всеки си решава. Не бива да се забравя, че най-тъпия вариант е - търпиш някого с години в името на спокойните старини, па то накрая вземе той че те зараже Simple Smile
Виж целия пост
# 6 712
Така е Крис, за някои от нас не е лесно да сменяме обкръжението си.
Жилища, дрехи, интериор са нещата, които лесно мога да сменя, но правя компромиси във връзката си и в приятелствата си.
Стига да не се прекрачват определени граници, които съм поставила още в началото.
Имам един развод зад гърба си, 16 години брак.
Виж целия пост
# 6 713
И аз съм търпелива, ама има неща, които никога няма да приема. Мъча се не мъча, няма да стане.
Виж целия пост
# 6 714
Сега, за тормоз, за изневери- да, разбирам развод, и естествено, че жената ще разцъфне след това. Ама че мъжът си работел нещо в гаража, и не ни забавлявал постоянно,  не е особено разумно. Но всеки си решава сам.
Виж целия пост
# 6 715
Да, точно това са границите ми.
Да се забавлявам мога и сама, нямам нужда от аниматор у дома.
Виж целия пост
# 6 716
Някой по-горе каза - ако има къде да живееш... Не нямаше, но си наех квартира и се махнах. После ме питат- Защо даваш пари, като си имаш жилище? - Защото плащам данък спокойствие.
   Вярно - чувстваш се сам, няма за кого да се грижиш. Старото ти липсва. Но си спокоен. Не се товариш да измисляш и забавляваш друг. Не се налага да му измисляш и казваш какво да прави. Имаш безкрайно много свободно време.
  А и като му кажеш нещо - няма го мусенето, ама не ми се прави... Няма безкрайни разговори и размисли как си и защо той не те разбира.
  Като останеш сама, връщаш лентата назад. Виждаш всички червени лампи, които са светели, но ти си си затварял очите с: аз като му кажа, или той ще се научи, или уморен е ще му мине.
  Ако ти си организиран, а той попилян и не мисли, а само върви по теб и те пита - изведнъж виждаш колко бързо и без напрежение можеш да се приготвиш и тръгнеш за някъде. И удовлетворението, че не в теб е грешката, за която те обвиняват децата ви.
  Мога да пиша още много. С примери или без. Но всеки решава сам за себе си. Какво може или не.
  И да - точно форумът ми даде сили и кураж да го направя. Иначе може би още дълго щях да се въртя като хамстер във въртележка и да се чудя как да поправя непоправимото.
Виж целия пост
# 6 717
Той форумът браво, че ти е помогнал, но си се докарала до там, да буташ другите към твоите решения, щото навсякъде виждаш патология.
Това го има и в други направления - помогнала някоя  на себе си, айде завой в кариерата и ново призвание - да лекува и другите Simple Smile
Виж целия пост
# 6 718
Според мен прехвърлиш ли 15- 20 години с един човек, ако нямате кой знае какви непреодолими проблеми, тоест сте се напаснали  ,нещата си вървят по навик. А това да срещнеш нов човек на тия години, който да те приеме и обича, такъв какъвто си, ми е почти нереално.
А малко хора са адаптивни към новостите и неизвестността.
Виж целия пост
# 6 719
Тц, аз не съм от самодостатъчните. Освен тях и зависимите от околните, има и трета група - харесват и търсят контакт с хора, но не с всеки пъпеш и не на всяка цена - в тая група съм аз.

Според тия разсъждения излиза, че "самодостатъчните" са някакви отшелници, които не искат да виждат хора през живота си, а всъщност са точно това удебеленото...
На Божинката му падна ченето, четейки това... Joy
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия