?Въпроси всякакви за СО? 2021

  • 370 609
  • 8 988
# 5 895
Имало хора, обичали страданието и като липсва, си го изработват саминки.
Няма такива хора. Има само на чужд гръб и сто страдания са ми meh.
Тука тояги няма. Самоналага се пишещата. На мен ми е безразлично, на нея са й малко "тоягите".
Виж целия пост
# 5 896
Пробвала съм да не му обръщам внимание, да говоря за мъжа ми или други познати мъже, изнервя се, цупи се, ревнува. Той не знае дали имам проблеми вкъщи, аз не му ги споделям, не знае, че толкова въздишам по него.
Аз няма да му се хвърля на врата, след като ми е казал, че сме само приятели. Просто ще спра да се занимавам, няма да го търся и дано осъзнае какво иска. Омръзна ми от игрички, ревности, напразни надежди. Не е коректно от негова страна, или да се държи наистина само като приятел или като намеква за повече, да не се прави после на верен и недостъпен. И аз имам вина, естествено, но на мен ми стиска, на него не. На моменти си казвам, ето само приятели сме си и после пак ми пуска кукички и лапвам като шаран.
The Catcher in the Ray коментара ти е право в целта.
Виж целия пост
# 5 897
Кога успявате толкова често да се виждате и да говорите??
Виж целия пост
# 5 898
Махни се от ситуацията и ще ти просветне (пак от опит). Тогава ще ти взриви телефона, не се давай. Кажи, че не ти отърва да сте като котката нс Шрьодингер и прекрати контакт.
Ще започнеш да забелязваш отново и съпруга си (ако е читав човек и нвмате много проблеми). Ще видиш, че не е толкова скучен.

Такива хора не са свикнали да бъдат "зарязвани/оставяни". Искат те да имат последната дума. Изненадай го. Wink И като те потърси, не бъркай нараненото му его с любов и приятелска липса. Ако го отрежеш и после пак го допуснеш, ще ти схруска душата.
Виж целия пост
# 5 899
Най-добрия приятел на съпруга ми се обясни директно, пред него. Не зная, кой от двама ни беше по-шокиран. Имаше определени индикации. Но нямаше повод. Прояви вид защита към мен, в банален спор. Необмислен риск и провалено приятелство и доверие. И не е само единичен случай.
Така действат реалните емоции, анонимна. Дори да не са споделени. Там няма табута.
Виж целия пост
# 5 900
Аз такива отношения не ги разбирам. Честно. Или го искам и той ме иска и работата става. Или кой от къде е. Страдам известно време и се напивам с приятелки (това като млада) и го плюя, че не е харесал прекрасната мен.

Янтра, браво! Така трябва.
Виж целия пост
# 5 901
Не се виждаме толкова често. Лошото е, че това с отхвърлянето съм го пробвала и после пак се поддадох, а нищо не се промени. Старата песен на нов глас, така може и ние 15 години да изкараме. Ако знам, че не ме харесва, че няма чувства щеше да ми е по - лесно да скъсам и хвърля. А сега като сапунен сериал, невъзможна любов, недостъпна, непозната. И всичко това да го прави само за да си чеше егото, не мога да го разбера.
Виж целия пост
# 5 902
Не знам, аз нямам грам сили и настроение за такива неща. Чудя ти се със семейство - имате ли деца? - кога успяваш да заделяш нерви и чувства за това. Аз едвам успявам да обърна достатъчно внимание на моя мъж, какво остава за други...
Виж целия пост
# 5 903
Аз съм първата анонимна. Другата анонимна, заблуждаваш се. Живееш в илюзия, че този човек е нещо по-специално от мъжа ти, защото имате неизживяна тръпка и по-малко го познаваш, не ти е той в къщата. Направи каквото чувстваш, но не се развеждай. Обикновено, това е грешка да хукнеш да гониш дивото, защото накрая то се оказва същото като това у дома, ако не и по-зле.

В моя случай, колкото и странно ще е за някои тук, изневярата би подобрила семейните отношения и хармония у дома. Тръпката би ме отърсила от битовизмите и децата, и би свалила цялото напрежение, което съм натрупала. Знам го, защото се познавам, но не не ми стиска да го направя. Господинът, когото съм харесала, е склонен към изневяра(знам от познати) и затова е много рисковано да му дам сигнал, защото е много вероятно да отвърне. Той е от тези мъже, които дори и да изневеряват на жена си, никога не биха се развели. Но аз съм страхлива и си оставам само с мислите си и с това, че ми е приятно, като го видя.
Виж целия пост
# 5 904
Наистина много си залетяла. Каква любов... ако беше любов, досега да сте я изконсумирали, евентуално да сте се развели и да живеете заедно, няма морал по-голям от любовта. Според мен се заблуждаваш, че това, каквото и да е то, е взаимно. Ти си тънеш във фантазии, той от време на време ти хвърля по някоя кукичка. Интересно обаче, след като сте толкова добри приятели, той как не забелязва, че си излязла от релси с тези отношения? Защото звучиш леко плашещо, аз ако се закачам с години с някого и накрая чуя, че чак не спи да ме мисли, много бързо ще офейкам.
Виж целия пост
# 5 905
Край мен се случи наскоро следната история. Женен мъж и омъжена жена въртяха връзка повече от 2 години. Накрая съпругът на жената разбра и веднага се разведоха. Съпругата на мъжа знае, но се е запънала - не ще развод. И мъжът не ще развод, съответно вече разведената му любовница е в ролята на излъганото камилче. Настоява човека да се разведе, ама той не ще. Та не си правете сметки кой, кога и защо се развел и кой не.
Виж целия пост
# 5 906
Аз съм втората анонимна.
Към първата, внимавай само да не ви хванат, ако не можеш да поемеш риска, не го прави.

Иначе ние не се виждаме всеки ден, не си мислете, че по цял ден си гукаме. Просто за две години успяваме да общуваме, да се чуваме, като всичко е много тайно.
Ние уж сме много добри приятели, реално не сме, всичко започна със свалки и защото се прави на примерен заяви, че сме приятели. Но наистина много си споделяме за всичко друго, само за това между нас почти не говорим. Не ми личи много, че имам чувства. И аз понякога се правя на ударена като него. Не съм му казвала, че имам чувства никога. И все пак той усеща, познаваме се добре. Играе си с чувствата ми, явно защото неговите към мен не са силни.
Виж целия пост
# 5 907
Ако съм на мъжа ти на мястото, отдавна да съм ви дала пътя.
Виж целия пост
# 5 908
Аз не съм лудо влюбена в него, не е по цели нощи да не спя. Не съм толкова наивна, имам здрав разум. Измъчва ме самата ситуация, мразя неведението. Искам или да не се виждаме или да сме само приятели или да сме нещо повече. А не нещо средно и едно такова никакво. Ако ми каже, виж какво не те искам, не те харесвам, аз съм окей. Не го преследвам и не съм маниакално увлечена. Имам си семейство, приятели, работа. Не се върти всичко около него. Просто тук ви споделям за него, защото ми писна от това приятелство в кавички. Като.имаме чувства един към друг е мъчително да сме приятели.
Виж целия пост
# 5 909
Ти воля нямаш ли? Кой освен теб да реши и да действа? Защо все чакаш на другия?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия