?Въпроси всякакви за СО? 2021

  • 370 609
  • 8 988
# 6 615
...
От вчера се заключваме на етажа докато преценя точно какво да правя. Казах му, че просто агресията ни плаши ужасно много вече и не мога да го пусна на етажа. В къща сме. Има помещение, където може да стои за сега. Като иска нещо ми звъни по телефона и му го оставям отвън. Още повече от два дни съм с хрема, гърло, втрисане, отпадналост.
Анонимна, много зловещо и плашещо!
Аз виждам такива варианти: да се обадиш наистина на организация, която защитава жертви на насилие, не за да те настаняват някъде с момчето ти, а за съвет как да процедираш. Ти няма къде да отидеш, щом жилището е твое.
И другото - пак за съвет - да говориш ти лично с психотерапевт или психиатър, ако може да даде някакви насоки как да постъпите.
От личен опит мога да кажа следното: възрастен човек, който заплашва със самоубийство, МОЖЕ да бъде принудително настанен за лечение. Може. По този въпрос също може да говориш с психиатъра.

Познат взе да крещи на жена си, след като дълги години бяха най-хармоничното семейство, за което можеш да се сетиш. Тя плачеше и нищо не направи, изтърпя някъде към година. После той умря. Предполагам, че или е бил тумор в мозъка, или и аз не знам. Но той не налиташе да я бие, или да блъска и чупи. Обаче крещеше и за нея е било ад.
Виж целия пост
# 6 616
Обаждала съм се на полицията, 112, когато ММ пиян трошеше мебели, блъскаше и крещеше. Отговориха ми, че щом не посяга на нас, хора, нищо не могат да направят.
   Бих предложила на авторката пак да обмисли варианта с алкохола - ММ , като го питах пил ли е, отговаряше: Само една бира.
   Оказа се, че почти 10г редовно се е напивал и то не само с бира, а е бил на водка.
   На психиатър може да отиде и сама - тя е достатъчно травмирана от случващото се. И има нужда от насоки за собствената й психика. Като поговори насаме с доктора, може да помоли мъжа си да я придружи, защото сама трудно се навива да отиде. Или друг предлог.
Виж целия пост
# 6 617
Обаждала съм се на полицията, 112, когато ММ пиян трошеше мебели, блъскаше и крещеше. Отговориха ми, че щом не посяга на нас, хора, нищо не могат да направят.
   Бих предложила на авторката пак да обмисли варианта с алкохола - ММ , като го питах пил ли е, отговаряше: Само една бира.
   Оказа се, че почти 10г редовно се е напивал и то не само с бира, а е бил на водка.
   На психиатър може да отиде и сама - тя е достатъчно травмирана от случващото се. И има нужда от насоки за собствената й психика. Като поговори насаме с доктора, може да помоли мъжа си да я придружи, защото сама трудно се навива да отиде. Или друг предлог.
Това не е общовалидно. И не е вярно. Просто не си случила на полицаи. Ако е неадекватен си го прибират. Особено, ако има и дете, ако вика, тряска само- също. Предлог- нарушаване на обществения ред и глоба праскат даже. Да, наистина първо предупреждават, но ако не се кротне, обаждаш се пак и си го взимат като стой та гледай. За 24 часа.
По казуса на анонимна- може личния да му се обади да го привика за някакви изследвания уж, но трябва да е говорила с лекаря първо. Той да го убеди. не тя. Също и в работата. Щом е имало жалба от него преди от човек извън семейството, не е лошо да провери какво става там. В полицията също има психолози. Един се опита да заплашва детето ми по тел, май пиян е бил, не ме интересува, също и мм и на другия ден жалба пуснахме в районното. Привикаха го и тн. През ден имаше срещи с психолог, но ставаше дума за дете все пак.Но знам , че никой няма право да заплашва друг и  да агресира.Може да се обърнете и към кварталния полицай, ако е съвестен, дано, също съдействат , а и знаят какво се прави и  в случай че сте с- во. Щом има и предишна преписка, още по- добре. Поне да поговорите с него на първо време. Да не почваме веднага от дежурния прокурор. А и сина ви е свидетел, не сте сама. Кураж само!
Виж целия пост
# 6 618
Убеден е, че лекарите убивали хората. Съответно и аз съм искала да го вкарам в гроба по този начин.
А случайно и някой друг да му "желае" смъртта или да иска да му навреди? Има ли в рода му близки с шизофрения? Наложително е да се консултирате с психиатър, наистина...
Виж целия пост
# 6 619
Убеден е, че лекарите убивали хората. Съответно и аз съм искала да го вкарам в гроба по този начин.
А случайно и някой друг да му "желае" смъртта или да иска да му навреди? Има ли в рода му близки с шизофрения? Наложително е да се консултирате с психиатър, наистина...

От роднините му, които познавам, не. Иначе не знам.
Като цяло е негативно настроен към хората, мисли, че са лоши, зли и че да..все някой иска да му навреди. Много сме говорили по темата. А толкова много обича животните..
Да се пооправя още малко тия дни от вирусното и ще говоря с агенция първо, после и с психиатър за съвети.
До сега не съм звъняла на 112, но категорично го предупредих, че изпадне ли в неадекватното състояние, просто ще се обадя, защото става опасен и за нас, и за себе си.
Виж целия пост
# 6 620
Да ви питам. Нормално ли е това? С мъжа ми вече само за битовизми си говорим, ако изобщо си говорим. Комуникацията ни по мое мнение е ужасно зле, на него му се струва достатъчна. Постоянно само повтаря, че не го интересували думите, а действията. Да се случели x, y, z и той щял да е щастлив. Съответно x, y, z се променят. Примерно дълго целта беше по-добре платена работа. Само това мислеше. И само това говореше. Намери я (по неговите думи е добре там) и сега пък нови x,y,z. Няма смисъл да давам примери, защото те нон стоп са различни. Да си купя онова, да направя това, да отида там, да ремонтирам онова. В този смисъл. Отмятаме задачи. В ежедневието същото. Какво ще ядем, какво ще пазаруваме, кой ще измие чиниите и т.н. Изобщо кой какво ще свърши и какво е свършил вече през деня. Аз се чувствам страшно самотна в това, защото имам нужда до говоря и за нещо друго. Никога не ме пита как съм, как се чувствам. Ако не говорим за тези неща обикновено си мълчим. Всеки си гледа задачките или почивката и това е. Той си почива ровейки си в телефона. Според близки те мъжете си били така. Не се интересували от чувства, а от действия и не се усещали, че жената иска друго. Да го извиня ли, че е мъж и просто не може иначе? Мисля си, че би трябвало да може. Аз се усещам вече, че все повече търся комуникация с хора извън дома, защото не издържам. Няма на кой да кажа какво ми е на душата. И направо настръхвам ако на всичко това и не е в настроение, защото значи, че ще гледа навъсено няколко часа и ако го питаш какво става ще се изнерви още повече и ще каже "Нищо, остави ме на мира, ще си лягам, не ми се говори". Аз много почнах да се напрягам...и не знам какво да правя. Повече подробности не искам да давам, защото искам да е максимално анонимен въпроса ми. Най-общо се чудя - аз ли съм с нереални очаквания и наистина ли просто те мъжете са си така и той си е съвсем добре? В началото на връзката ни беше по-добре. Но става все по-зле. Не е бил никога бъбрив, но не беше чак така.
Виж целия пост
# 6 621
Не всички мъже са емоционални тъпаци.Излей си душата директно, пред него. Неговото кариерно "щастие" се гради на твоята скръб. Не ти харесва настоящето и той трябва да е наясно.
Виж целия пост
# 6 622
Мъжете не питат Как се чувстваш, забелязват и питат Какво се е случило?! или Какво се е случило ПАК?!
Но, ако ти каже още веднъж, че всичко в живота е x, y, z, му кажи, че ако продължава в същия дух, да не разбере, че е станало А, B, C като върхове на триъгълник Simple Smile
Виж целия пост
# 6 623
Друга анонимна съм.

Не, не са така, но явно твоят и моят мъж са така.

Същото и у нас след 25+ години съвместен живот.
Първо се събираха пари за апартамент. Никой не можеше да харчи за нищо, събираме пари. Събрахме ги, купихме каквото той искаше. Друг е въпросът, че на втория месец реши, че този апартамент не му харесва, хайде да го продаваме, да купуваме къща. Тук не можа да ме убеди и не стана на неговата, все още сме в същия апартамент.
Следва купуване на някаква точно определена кола и започваме да събираме пари за кола. Никой нищо да не смее да харчи, защото ще купуваме кола. Добре, купихме я. Ама като я купим и вече няма да се стискаме, щото друго не му трябвало. Да бе.
Следва купуване на вила... И т. н. и т. н. Казва - само от това имаме нужда, купуваме го, и повече няма да се лишаваме. Да, ама не. След тази покупка идва следващата, за която трябва да пестим, после следващата и така...

Комуникацията ни също се свежда до това какво да купя за вечеря, на кого какво му се яде.
До някъде съм се примирила с това положение, но и аз се замислям какво всъщност дирим заедно.

Може би те за себе си са си добре. Не знам. Моят мъж освен пари, друго не го вълнува. Само се чудя защо това започна да ми прави впечатление сега, последните години, след като винаги си е бил такъв...

Аз например на него съм му го казвала стотици пъти, ама никакъв смисъл, все едно говоря с радио.
Всъщност ние дори вечер не сме в една стая. Аз в една, той в друга. Аз си гледам телевизия, той си говори по телефона с приятели.
Виж целия пост
# 6 624
До първата анонимна - това беше нещото, което ужасно куцаше в моя брак, което наред с още няколко по-дребни и едри неща, преобърна каруцата. Аз просто не издържах да говорим само кой какво ял, кой какво ще яде, какво да се пазарува, защо купи това, а не онова и прочие битовизми.
Не можехме да комуникираме нормално, докато живеехме заедно, положението накрая беше точно като при теб, като ние даже спяхме в различни стаи. Като се добави и желанието за контрол на моя мъж и честите му лоши настроения, беше много трудно. Ние се разведохме по моя инициатива. Не знам дали в повечето бракове настъпва такъв момент или има хора, които запазват способността си да водят диалог, да се веселят заедно и да надраснат чисто битовото ниво на общуване. Ние не успяхме явно.

Интересното е, че сега няколко години след фактическата раздяла сме в много по-добри отношения откакто като живяхме заедно. Разговорите са леки, ненапрягащи, помагаме си и се изслушваме. На моменти даже ми липсва, обаче знам, че ако се съберем ще стигнем пак до предишното положение. Няма начин да е по-различно.

Не знам какво да те посъветвам, просто исках да те успокоя, че не са само при теб така нещата и да ти пожелая по-добър развой.
Виж целия пост
# 6 625
И ние с моя бивш сме като при Бабри. След развода отношенията ни са ок, помагаме си, гледаме децата. А преди дори се е налагало да му пиша във фейса, че да ме чуе. 😆
Не е живот това вашето. Та то по-добре да знам, че съм сама, отколкото уж с половинка, пък самотна.
Виж целия пост
# 6 626
За съжаление, Анонимна, моят опит също сочи, че повечето мъже са така. При мен след година-две комуникацията се свежда до "задачки", екипно изпълнение и себеудовлетвореност и после пак, и пак, и пак. Съвсем скоро обяснявах на моя, с не особено кротък тон, че на мен съквартирант не, че не ми трябва, полезно е, но ако ще я караме така, да си търся гадже, така, като допълнение.
Виж целия пост
# 6 627
Аз постоянно организирам забавления за семейството. Но ние сме с отделен бюджет. Отделно строим къщичка за гости, за да можем да се събираме у нас, че вътре не ми е много приятно. Ходя нон стоп на театър, карам колело, играя зумба, мечтая си за собствен блог за дрехи и пътешествия. Намерила съм си компания жени за пътешествия, но все още децата ми са малки и съм зависима от учебния процес, тоест пиша и проверявам домашни, но лятото буквално се разбих. Имам си компания за планина, всички върхове ще изкачим. Съобразявам се с мъжът ми какво иска, той например 27 км преход му е много и не иска и търся съмишленици. Животът трябва да се живее, че не се знае колко ни остава. Но щастието зависи до голяма степен от нас самите. Имам приятелки дето никъде не искат да излизат без мъжете си. И се оплакват като вас.
Когато хептен няма какво да правя,събирам децата -моите и чуждите и ходим по полето до съседното село и си пеем разни чалгии, за да не ни чуе никой. Постоянно търся с какво да се разнообразявам. Днес съм поканила целия квартал деца, за да готвим заедно и цял ден ще си пускаме разни песни и ще си пеем. Скуката трябва да се бори, по всички възможни начини, трябва да сме щастливи, защото не се знае още колко ни остава. Всеки ден ни е подарък.
Даже на мъжа ми за 50 серия рожден ден планирам парти със стриптизьорки, за да нагорещят страстите.
Имам много семейни приятелки като вас, но те без мъжете си никъде не излизат, а само се оплакват. Даже не им и предлагам вече да ходим където и било. Но иначе ми гледат фейса и ми викат: е ти се разби...е много ясно,аз още мога.
Виж целия пост
# 6 628
Изобщо не са такива мъжете според мен. Например с най-добрия ми приятел непрекъснато си говорим, споделяме си, все гледа да ме разсмее, диалогът е нонстоп. А човекът не е длъжен да го прави, предвид че не се е женил за мен. Wink
Анонимна 1, на мен ми звучи като да си му омръзнала и с друга да си говори, а ти си станала част от мебелировката за него.
При Анонимна 2, по-скоро много обича парите (еми такъв си го е избрала, сега какво да се прави).
Виж целия пост
# 6 629
Това е ясно, че не всички мъже са такива. Въпросът е дали мъжете на Анонимните могат да претърпят някакви промени или не. След 25 години брак аз на чудо не бих се надявала. При другата Анонимна може да има шанс. Темерути мъже има, такива са се паднали явно.

Бих попитала следното: Излизате ли заедно с мъжете си някъде редовно (независимо със или без децата)? Ходите ли на уикенди в планината, по еко пътеки, до морето, басейн и т.н.? Защото в нова хубава обстановка обикновено човек е винаги в добро настроение, говори се за чистия въздух, хубавите гледки, ако е исторически обект - и за това, оттам 100 други теми излизат. Ние с моя мъж можем и само за извънземни да си говорим, без нищо друго, и пак ще ни е супер интересно например. Имате ли такава някаква тема? Въобще вижда ли ви се да има шанс за добро изкарване, смях, а не само да се сумти?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия