Здравейте!Само да уточня:аз съм момичето,което ви писа темата ''Притеснена съм(предизвикване на раждане)" и също съм майката на бебето,за което ви е писала сестрата на мъжа ми "Помолете се с мен" в под форума Клюкарник.Ето сега и историята в малко съкратен вариант,че има неща за които ми е трудно да говоря.
В моята тема ви бях писала че отлагат предизвикването на раждането за събота-16.09,а трябваше да стане на 14.09 по принцип(тоновете обаче бяха добри и за това).На 14.09 на мен ми започнаха контракциите,в 14.00 часа вече бях в пред родилна зала.Спукаха ми водите и се започна мъката.Не съм и предполагала че така ще боли,биха ми епидурал,не ме хвана.В 20.00 часа бях с пълно разкритие и ме вкараха в родилна зала.За нещастие се наложи използването на вакум на три пъти,но бебо не помръдваше,последва форцепс-пак нищо и накрая по спешност секцио.Когато дойдох в съзнание лекаря ми спести истината и ми каза само,че бебо е в кувиоз,но е добре.На сутринта ми каза това,което не съм и вярвала ,че може да стане-бебо е със съмнение за мозъчен кръвоизлив с голям хематом от вакума,нагълтал се е с околоплодни води и е в тежко състояние.За първи път в живота ми ми се искаше да умра и да дам живота си на това малко създание.И така се започна едно чакане за вести всеки божи ден.Все още чакаме тежката дума на едно ехографско изследване,което ще покаже дали наистина има мозъчен оток или е само външно поражението по главичката му.Днес ме изписаха,а бебо остана в болница.Днес за първи път чух от педиатрите нещо оптимистично-захранен е с хумана и му е махната кислородната палатка,казаха,че дори скоро бих могла да ходя и да храня с биберон( аз имам толкова много кърма,но всичко отива на боклука).
Благодаря на всички,които са отговорили на темата в 'Клюкарник",благодаря за всички мили думи.Пиша тук,за да се помолят и други мами за моята рожбичка.Роди се 3600гр,52см.
Виж целия пост
В моята тема ви бях писала че отлагат предизвикването на раждането за събота-16.09,а трябваше да стане на 14.09 по принцип(тоновете обаче бяха добри и за това).На 14.09 на мен ми започнаха контракциите,в 14.00 часа вече бях в пред родилна зала.Спукаха ми водите и се започна мъката.Не съм и предполагала че така ще боли,биха ми епидурал,не ме хвана.В 20.00 часа бях с пълно разкритие и ме вкараха в родилна зала.За нещастие се наложи използването на вакум на три пъти,но бебо не помръдваше,последва форцепс-пак нищо и накрая по спешност секцио.Когато дойдох в съзнание лекаря ми спести истината и ми каза само,че бебо е в кувиоз,но е добре.На сутринта ми каза това,което не съм и вярвала ,че може да стане-бебо е със съмнение за мозъчен кръвоизлив с голям хематом от вакума,нагълтал се е с околоплодни води и е в тежко състояние.За първи път в живота ми ми се искаше да умра и да дам живота си на това малко създание.И така се започна едно чакане за вести всеки божи ден.Все още чакаме тежката дума на едно ехографско изследване,което ще покаже дали наистина има мозъчен оток или е само външно поражението по главичката му.Днес ме изписаха,а бебо остана в болница.Днес за първи път чух от педиатрите нещо оптимистично-захранен е с хумана и му е махната кислородната палатка,казаха,че дори скоро бих могла да ходя и да храня с биберон( аз имам толкова много кърма,но всичко отива на боклука).
Благодаря на всички,които са отговорили на темата в 'Клюкарник",благодаря за всички мили думи.Пиша тук,за да се помолят и други мами за моята рожбичка.Роди се 3600гр,52см.
