До сега никой не си беше позволявал да коментира произхода на децата ми.Приятели,познати а и даже и непознати,които знаят,че дечицата ни са осиновени не са си позволявали да правят каквито и да е коментари до преди един час.Случайно срещаме наш познат на улицата и се заговарят със мъжът ми.Аз държах Преславка а Боби тичаше около мен.В един момент нашият познат изръси"Ама тя тази мома много дива"На което пък аз отговорих с усмивка"Прилича на баща си"
За репликата която ми каза след това ми идеше да му перна един в десятката.
"Много знаеш ти кой е баща и ами приказваш,че на баща си приличала"
За момент останах ама наистина със зяпнала уста.След кратко мълчание успях да промълвя"Как не знам-Ето го баща и и показах мъжът си който в този момент ровеше за нещо в колата"
Мислех,че съм подготвена за този тип реплики но се оказа,че не съм.
Никога не съм се интересувала от хорското мнение.Кажете момичета вие сблъсквали ли сте се със такива хора и ако е така,как реагирате?