По този повод ще дам един пример: племенничката ми е напълно нормално и здраво дете в 6ти клас ,но с наднормено тегло ,та тя не е с увреждане ,но съучениците и я късат от подигравки и обиди ,е как тя да се интегрира в техния идеален свят,та нали е здрава .

Тук опитаме до физическо и психическо здраве. По лесно се приема човек, който е в инвалидна количка, но може съвсем спокойно да общува, отколкото човек който е с изостанало умствено развитие...
За съжаление обществото се гради именно чрез общуване...
Думите са с много значени, днес нещо не ми е ден да се изразявам ясно, дано не съм обидила някого.
Исках да споделя нещо което ми стана интересно и донякъде неприятно всъщност.

Виж целия пост

Maria.St

# 66 25 септ. 2006, 14:34 ч.

Цитат на: Stun в пн, 25 сеп 2006, 10:59

Ското говорих с една детска учителка и я попитах какво мисли тя за децата с увреждания. Тя каза че е против такива деца да са заедно с другите, защото другите дечица им се подиграват.

За детските учителки, монетата има и друга страна. На самите тях им е много по-лесно, ако няма деца с увреждания, с които да трябва да съобразяват дейността си, и, логично, изтъкват всякакви аргументи. Този спор, уви, го има не само в Бг. Преди няколко месеца разпитвах баща ми, който е в Канада, за живота на децата с увреждания там. Бях разочарована да чуя, че и там учителите протестирали, защото искали отново да се отделят специалните деца от останалите, както е било преди години.

Това обаче ме навежда на друга мисъл - какво ще кажете и за една тема в "Родители в чужбина" - "Какво се прави за интеграцията на специалните деца" - всеки да сподели това, което вижда около себе си или е чувал по новините или лично е изживял. Може да изскочи някоя приложима идея, като тази на Anette например.

Идеята за единен подпис е чудесна, както и тази на Анда за тема в "Нашите деца", въпреки че едва ли ще се намери единен отговор на въпроса. Преди време тук имаше такава тема, ако не ме лъже паметта я беше пуснала Sweetkidsmamma, прочетох всички отговори по няколко пъти и много мислих по написаното. Ако някой я намери, може да я линк-не.

Анда, и аз нищо не съм чула за този празник ooooh!

Виж целия пост

marychery

Редовен потребител

# 67 25 септ. 2006, 14:48 ч.

: Maria.St за съжаление си права.И въпросът въобще не опира до подигравките, според мен, а до това че нашите деца се нуждаят от повече внимание и грижи.Аз се сблъсках вече с този проблем - защо пускам дъщеря си на градина след като има проблеми?Ами пускам я защото искам да расте и играе като всички деца.И когато в една група има различно дете, отношението на останалите зависи изключително много от самите госпожи и от техния подход.От това как те ще съумеят да обединят децата и да намерят занимания които ще са полезни за всички.

Виж целия пост

agneshka

# 68 25 септ. 2006, 14:53 ч.

както някой вече каза, децата се подиграват и на дебелите и на кльощавите и на тези, които заекват и на децата с очила...какво сега, всички те да не ходят на градина ли?! точно в това е ролята на учителя/и на родителя, разбира се/ - да се справи с подигравките, да покаже кое е добро и кое лошо, да бъде за пример как да се държим с "различните"...

Виж целия пост

dari

# 69 25 септ. 2006, 14:54 ч.

още една майка, която чете, но не смее да пише.

Цитат на: firebird в сб, 23 сеп 2006, 11:16

Почвам отзад напред - в 20 СОУ, София, одобриха идеята ни за лекции, макар и със закъснение - и сега какво - и аз си мисля, че е добре да ги посетим, на доброволни начала, само не зная още какво точно да им се говори. Аз бих завела детето си и бих разказала някои от патилата ни, бих казала, че децата с увреждане не са виновни, нещо такова... да ги накарам да съчувстват, вместо да се подиграват...

много съм против да уча децата си на съчувствие към друго дете, защото говори бавно или не може да смята...
искам да се научат да уважават различните от себе си - различни като емоции, различни като физика, с различни възможности.
ще си позволя да напиша какво би било интересно за 8 годишната ми дъщеря:
- първо ще обясня с какво детето е различно, без да описвам патила
- ще разкажа на какво обича да играе, като спомена интересни подробности /например на щерката й беще много интересно да разбере как точно съм играла на криеница с патерици/
- ще опиша един негов ден
и ... диалог. стимулирайте децата да питат. често техните въпроси са съвсем различни от нашето виждане какво искат да знаят.
Тема в "Нашите деца" би била полезна.

Виж целия пост

Sadman

# 70 25 септ. 2006, 14:59 ч.

Темата вече е факт. Дано само мйчетата на здрави деца не се стреснат от нашето "масирано присъствие" там и това не ги отблъсне.

Виж целия пост

Вълкът с дълъг ник

Потребител

# 71 25 септ. 2006, 15:04 ч.

Нашите деца - "Как да комуникираме - диалог с родителите на деца с увреждания"

Виж целия пост

DOROTEIA

# 72 25 септ. 2006, 15:37 ч.

Не ми се искаше да го казвам, не ми се искаше да го мисля, не ми се искаше да е така, но е така:
много пъти се е писало, струва ми се за отношението на жената към евентуално увреден плод. Желанието да се разбере на всяка цена дали плодът е здрав, хилядите изследвания правени в тази насока и след това - абортите, поради тази причина. Ето го отношението, то се вижда - "По-добре да го няма, да се махне и т.н. щом е увредено"
Не знам как ще прозвучат думите, надявам се никой да не се засегне от тях, но съм сигурна, почти 100%, че никоя мама от този форум не би си казала нещо от този сорт или по-скоро ако е знаела какво ще бъде детенцето й, не би го махнала още в зародиш. И фактът, че дечицата ви са с вас и до вас го доказва.
Но по другите форуми, не е точно така. Нека някой пусне тема( може и аз да го направя, но по-късно) в "Майки" "ако разберете че плодът ви е увреден ще го махнете ли или не"? е тогава ще си проличи отношението....
Май малко объркан ми стана постът, извинявам се.

Виж целия пост

Maria.St

# 73 25 септ. 2006, 16:58 ч.

Ooo, аз пък съм сигурна, че и тук, в този форум, и изобщо измежду родителите на деца с увреждания, има майки, които биха направили аборт, ако знаят, че плодът е тежко увреден. Не мисля, че това е особено показателно за отношението към децата с увреждания. Това е едно трудно решение, което е въпрос на ценностна система. Има хора, които биха избрали да спестят на детето си страданието, вярвайки, че това е най-отговорният избор. Има други, които биха го оставили, защото по един или друг начин вярват, че в страданието има някакъв смисъл, че са били избрани да се грижат за специално дете и т.н. Аз съм по-скоро от вторите, но пак казвам, решението е толкова тежко и зависи от толкова много неща, че ако трябва да съм честна, не смея да го заявя категорично............... Дано на по-малко хора им се налага да взимат такова решение Praynig