Клиника Адела Фертилити - ново начало Тема 13

Моника, и аз те помня от старите кучета от Малинов. 🥰 И аз съм от тях. Ако и двамата искате второ дете, не се отказвайте! Съвсем ли няма шанс за вас по естествен път? Прощавай, но съм забравила предисторията. При всички положения е важно да сте на едно мнение и да се подкрепяте. Тогава няма как да не се получат нещата по един или друг начин! Много силно ти стискам палци! 🤞

ReniAngel, ужасно е това, което сте преживели! Нормално е да си задаваш безброй въпроси и да се чудиш накъде да поемеш. НО! Имате снежинки, което за мен си е на половина свършена работа. ❤️ Пожелавам ти кураж и много позитивна нагласа, каквото и да решите! Масово из Европа хората имат първо дете около 40, че после и втори и трети... 🥰

Рени, много се радвам, че писа! 😍 И с теб се знаем от едно време още! Страхотно е, че си в мир със себе си! Това е супер важно! Поздрави и прегръдки за малката сладурка! ❤️

Здравейте, момичета
Дали има някоя дама от вас, които са успяли при доктор Македонова и са с мъжки фактор. Имате ли впечатления как се справя клиниката с мъжкият фактор.

Благодаря предварително.

Ние сме за сега от успелите вече съм в 14 седм. Дай Боже всичко да е наред до края! С мъжки и жески фактор сме олиготератоозоспермия и морфология между 0% и 1.5%,като спематозоидите в еакулята не са много,имам предвид цялото количество,както и в милилитър. Стимулацията ми направи док Калчев,като имам и един несупеш трансфер при него на две тридневни ембриончета. При оплождането на яйцеклетките бяхме икси и доплатихме за MAKS.След като се премести доктора имах един замразен петдневен ембрион който ми трансферира док Македонова и той се хвана.😊

Благодаря за споделената информация. Ние сме с обструктивна азооспермия поради запушени семенни канали при мъжа ми. Успяхме чрез биопсия при Д-р Бъчваров да изтеглим материал, който замразихме . При мен събирахме яйцеклетки на естествен цикъл , които замразявахме. От 7 събрани , 6 се събудиха, 4 се оплодиха и получихме 3 ембриона с първо качество съгласно морфологията -ICSI. ПИД не сме правили, защото ембрионите са малко на брой , замразени са на ден 3.Последваха два трансфера, но без никаква имплантация. Може би причината е лошо качество и аз незнам в кое вече-яйцеклетки или сперматозоиди. При мен правихме хистероскопия преди втория опит и всичко беше наред.
Остана ни само едничко на трети ден и естествено притеснението от липса на имплантация .

Радвам се да прочета, че има успели пациенти. Всичко добро желая.

Ние сме с МФ. Стимулацията  ми беше при др Калчев и след СЕТ имаме близначета. 
Правихме ИКСИ + Макс + калциев йонофор.

И ние сме с МФ, първа процедура, при оплождането използвахме ИКСИ + МАКС и в резултат имаме почти 4-месечен прекрасен младеж

Попаднах на този пост в нета.


"Добър ден и здравейте!

Бях писала публикация преди около месец за преживяна много тежка хиперстимулация с изключетелни усложнения.
  Аз съм с ПКЯ , няколко мутации тромбофилия, от които и  високорискова. Тогава бях решена да опиша всяка подробност и всичко , което преживях.  Направих го, в документ- word, излезе около 12 страници и реших , че е твърде дълго писание за четене. Отделно си дадох малко време, преминах няколко последващи прегледи и се възстановявам все още.

На 10.04 /събота/ посетих отново лекар за преглед и консултация като вече напълно разбрах какво ми се е случило.  Вместо 12 страници в word  ще обобщя ситуацията сега,  публикувам физически снимки  на тялото ми  ПРЕДИ ин витро процедурата и един ден СЛЕД пункцията, за да видите нагледно разликата в коремната ми кухина.  Отделно прилагам епикризата,  която ми е издадена от КЛИНИКА АДЕЛА, Д-Р МАКЕДОНОВА, където забележете пише:" ДОБРО ОБЩО СЪСТОЯНИЯ, БЕЗ КЪРВЕНЕ И БОЛКИ".
В допълнение снимка на част от инжекциити ДЕКАПИПТИЛ, които съм поставила, ще разберете защо наблягам и на този момент.

Разказът ми:
На 21.01 стартирахме процедура ин витро в Клиника Адела д-р Мекедонова с ДЪЛЪГ ПРОТОКОЛ. Започнах с прием на противозачатъчни медикаменти.
Процедурата през цялото време вървеше доста тежко за мен с множество неразположения и болки. В общи линии от края на месец Януари до края на месец Март изкарах лежейки.
Към противозачатъчните медикаменти в конкретен момент се включиха сутрешни инжекции Декапептил.

На 14.02 започнахме инжекции за стимулация с Фостимон.( Епикризата,  която придружава публикацията го доказва. )

На 26.02 (петък) беше насрочена пункцията,  от  понеделник 22.02 имах доста чести посещения в Клиника Адела за изследвания и прегледи.   
Още в понеделник 22.02 се оплаках от доста болки в коремната област и тежест.  Тъй като вече съм преминавала през стимулация го отдавах на медикаментите и го отчитах като нещо нормално, но явно грешах, защото имах два пъти консултация с анестезиологът-реаниматор д-р Цеков.  Той ми изписа доста дълги лекарски рецепти , наложи ми белтъчна диета , прием на протеинов шейк, разхлабителни.  Обяснението беше , че организмът ми се напряга и " трябва да го освободим". Направи ми доста впечатление,  че има голяма внимание към мен, но сметнах, че то не е персонално и лично, а редовна практика.

Започнах поставяне на Клексин 0,4.

На 25.02. Четвъртък,  ден преди пункцията,  акушерката Деси,  доста притеснена ми каза следното:" Тъй като ти правиш хиперстимулация ще се наложи да ти слагаме малко инжекции и системи,  за да се възстановиш по -бързо през следващите дни". Приех го нормално,  даже се зарадвах, защото неразположенията ставаха все повече. Вече не можех да спя легнала,  само с 2 възглавници под главата, полуседнала,  2 възглавници от лявата ми страна,  имах много лека болка в гръдния кош и не можах да спя странично,  вече почти изобщо не се хранех,  защото имах чувството,  че стомахът ми ще се пръсне,  същота се отнасяше за водата. 
Денят на пункцията беше 26.02, всичко премина спокойно,  рано сутринта в 8:15 вече бях в операционната,  извадиха 32 зрели яйцеклетки,  имам 16 ембриона развити до 5 ден и 2 до ден 6. Общо 18 замразени ембриона. Задържаха ме в клиниката по -дълго от очакването , вместо 2 часа, както ми бяха казали, си тръгнахме със съпруга ми около 15:00 часа. Казаха ми, че състоянието ме е малко по -тежко от очакваното,  но не трябва да се притеснявам, защото цитирам :" Ние имаме многа случаи като твоя , това е НОРМАЛНО!!!"

Започнаха се адските мъки. Д-р Македонава ми каза,  че няма да се чувствам добре до 7-8 ден след пункцията,  дори ще имам още по -голям корем като на бременна жена в 7-8 месец, но всичковеднага следтози срок ще се оправи бързо. Това беше доста неочаквано за мен, преди това никой , нищо такова не спомена. 

УМИШЛЕНО ЩЕ ПРЕСКАЧАМ ВСИЧКИ СВОИ ЕМОЦИОНАЛНИ СЪСТОЯНИЯ, ЗА ДА ИМА ПО -ГОЛЯМА ОБЕКТИВНОСТ , ИЗЛАГАМ САМО И ЕДНСТВЕНО ФАКТИ.
 
27.02. Първи ден след пункцията , трудно изкарах нощта. Имах силно гадене , но приемах деган . Бях на вливане в болницата.  Отново си тръгнахме след обяд.  Казаха ми да пазя диета.  Почувствах се добре след системите за около 2-3 часа.

Неделя 28.02, вливки правихме у дома. Веча бях в доста лошо състояние,  цял ден никакво ставане,  само системи и спане.
През нощта вече се включи и повръщане. Протеинов шейк спрях,  оказа се , че той е пълен с витамини от група В , които не мога да усвоява, освен това от него имах още по -силно гадене.

От ден Понеделник 01.03 настана вече  физически ад . Рано сутринта трябваше да тръгнем за клиниката установих,  че не мога да стана, имам много силен световъртеж , гадене и безсилие.  Съпругът ми ме заведе до банята,  облече ме и вместо свои обувки , обух неговите домашни чехли. Вече не можех да седя,  само легнала на задната седалка в колата пътувах за клиниката.  Живеем в Правец.  Нямах никакви сили,  за да качвам стъпалата до втори етаж в клиника Адела.
Понедемник 01.03  и вторник 02.03 все давах кръвни изследвания,  д-р Цеков ставаше все по-напрегнат и ни съобщаваше, че белтъкът пада, показателите след кръвна картина и биохимия се влошават, обвиняваше ме, че не спазвам  протеинавота диета. Попитах го дали нямя друг вариант за белтък, но ми отговори, отрицатилно.  ( За Амбумин не бях и чувала)
Аз вече не се хранех,  не приемах много вода, нито знаех какво се случва, нито можех да реагирам адекватно на каквитои да е заръки. Съпругът ми пое цялата грижа. 

На 03.03 отказахме да отидем в клиниката,  защото пътят Правец-София-Правец вече идваше непосилен за мен, а лъчението,  което ми прилагаха в клиниката без проблем с медицинско лице се провеждаше у дома.  В клиниката го приеха много зле и настояваха да отида при тях. ( След повече от месец вече знам защо, ще уточня в заключението си.)

В един момент д-р Цеков казал на съпруга ми :" Ако отидете в Пирогов да я източат   до 24 часа ще бъде в реанимация ".
Д-р Мекедонова надменно ми каза:" Никъде никой няма да те вземе (болница) , защото не могат да се оправят с теб и твоето състояние."
Едва тогава осъзнахме , че положението е тежко и те не могат да го овладеят.

 Не разбирах защо го казва.  Вече бях толкова не на себе си, че не предполагах какво се случва.   На 02.03 съпругът ми вдигна много сериозен скандал,  защото се влошавах,  усещах , но бях безсилна. Почти не му даваха информация.

На 03.03 рано сутринта лаборант дойде у дома и ми взе кръвни изследвания,  чиито резултати да изпратя в  клиниката. После у дома дойде моето медицинско лице и започнахме с инжекциите и системите, но  никакъв ефект нямаше,  камо ли подобрение. Цял ден се влошавах.  Вече наистина осъзнах , че клиника Адела ми губи времето и няма да се подобря.

 Започнахме да звъним в  ин ивтро клините Надежда, Щерев,  защото те щяха да знаят какво да правят и да ги молим да ме вземат при тях. Междувременно се свързахме с моя приятелка от фондация "Искам бебе". (Запознахме се , по ирония на съдбата,  пред кабинета на доц. Русев.) Изпратихме й изследванията,  а тя на друг специалист,  който дори в почивен ден реагира и каза, че положението вече е лошо.
Във втората половина на деня започна неистово звънене от Клиника Адела,  д-р Цеков,  акушерката Деси, че дори д-р Македонова. Вече бяха сериозни и казваха думи :"Бъбреците отказват, черният дроб ще откаже".

 Аз телефон не вдигах, не можех да говоря, вече имах постоянни пориви за повръщане и бях в полунесвяст. Със сетни сили позвъних на баща ми, който живее в чужбина и само му  изплаках " Тате,  много съм зле,  положението е нетърпимо" .

Трябваше да се изкара нощта,  а сутринта на 04.03  да отида в болница.

  Бога ми!

Такава нощ се помни за цял живот, не съм мигнала и за миг,  само повръщане и ужасяващи болки.   Бях Жив труд,  съпруга ми ме носи от стая в стая, да легна,  да седна,  на ляво на дясно,   чувствах се все зле, започнах глухо да кашлям. От друга страна се появи натиск за ходене по голяма нужда, многократно. По някое време съпругът ми събра каквото успя в сак, облече ме и трябваше да тръгнем. Едва ме свали по стъпалата и тук един от най-големите ужаси и срам.  Изпуснах се в бельото си.  Няма как да ви опиша чувството в този момент.  Аз бях млада, здрава, права жена , която удари дъното и се налагаше съпругът й да я гледа и да се грижи за нея.

Отидох в болница Лозенец, спешен център. Все питаха в кой месец съм бременна, явно имах толкова голям корем. Започнаха прегледи и консултации,  взеха ми кръв и дадох урина. Два пъти ме гледаха с ехограф,  един път нефролог,  един път АГ. Положението ги изуми. 
Докато чакахме резултатите направихме връзка чрез приятели  в ПЪРВА АГ ( бившата Тина Киркова) . Бог да даде здраве на д-р Семра Акташ и д-р Красимир Сретков, те спасиха живота ми. Запазиха ми легло и ме чакаха. 

В болница Лозенец при изследванията се установява много гъста кръв ( приемах Клексан 0,4 през цялото време), влошени чернодробни показатели 2 пъти над нормата,  критично ниво на белтък и т.н , и т.н..
На тръгване от болницата д-р АГ казал на съпруга ми , че мога да получа инсулт във всеки един момент, да внимава как кара и да се обади щом стигнем. Излишно е да споменавам, че д-р Македонава отказа да вдига телефона когато колегите й я търсеха.

 Приеха ме в Първа АГ веднага,  в много тежко състояние,  бях настанена в реанимация с много вливане на Амбумин.  Дозата Клексан беше вдигната на 0.8 , на 12 часа по 0,4. (Преди дни разбрах,  че при такива случаи се изписва  2х 0, 6 .)
Преди реанимация ми направиха рентгенова снимка,  имах излив в белия дроб, поставиха ми кислород.
От реанимация ме изведоха и изпратиха в Пирогов при проф. Тотев, който ми постави дренаж в корема.
Общо количество точност от коремната кухина,  което беше източено за целия период е около 5 литра. 

Бях на преглед 10 дни след изписването от болницата,  имах още течност в малкия таз и яйчниците.  Беше се появила силна болка  при сядане,  ходене по малка и голяма нужда. Черният дроб ще се възстановя бавно, в предвид и мутациите,  които имам.
Забранен ми е трансфер на ембриони за 6 месеца.
 
Сега ще зададете въпроси:
1. Защо съм чакала толкова дълго време преди да отида в болница?
2. Защо съм се налапълнила с вода?
3. Защо съм стояла у дома?

 На въпрос едно отговорът е , че в нито един момент моите лекари д-р Македонава и д-р Цеков не са споменали настаняване в лечебно  заведение.  Едва след като бях изписана и започнахме да проучваме подробно законодателството разбрахме , че ВСЯКА КЛИНИКА ПО ЗАКОН ИМА ПОДПИСАН ДОГОВОР С БОЛНИЦА И ПРИ НЕОБХОДИМОСТ Е ЗАДЪЛЖЕНА ДА ИЗПРАТИ ПАЦИЕНТ ЗА ЛЕЧЕНИЕ.

Отговор на въпрос 2 . Както в самото начало споменах аз съм с ПКЯ, при случаи като моя Е ЗАБРАНЕНО ПРИЛАГАНЕТО НА ДЪЛЪГ ПРОТОКОЛ! Отново, както по -горе споменах, беше ми даван медикаментът Декапептил. На снимката са само част от инжекциите, които ми бяха поставени, а не всички.  В толкова големи дози и дълго прилагане при жени с ПКЯ резултатът е изливи.

И отговор на последен въпрос.  Аз не съм стояла у дома да чакам нещо да се случи.  Имах двама лекари, които се "грижиха" за мен. Аз не съм проявила своеволия,  стриктно съм спазвала техните предписания и вярвах, че правят най-доброто за мен.

Имам късмет,  че съм жива, че днес ви пиша тук в групата.  Много безнаказани лекари убиват хора и никой не им търси сметка.

 Според НК (наказателен кодекс ) на Република България в КЛИНИКА АДЕЛА,  Д-Р МАКЕДОНОВА И Д-Р ЦЕКОВ СА МИ НАНЕСЛИ СРЕДНА ТЕЛЕСНА ПОВРЕДА. Но инсулт беше реална възможност.
Днес съм аз, утре може да бъде някоя от вас и да няма този късмет! "

Простете за дългия пост и благодаря на всеки от вас, който отдели от времето си , за да  прочете. Пиша, защото искам да предпазя поне една от вас.  Многократно д-р Македонава ме нападаше, че цитирам: " Много четеш в интернет", но ако знаех поне 2 от канстатациите ми по -горе,  нямаше да ми си случи това. 

 Относно психическите травми и страдание,   всичко, което бих написала би било малко,  за да обрисува  преживяното, обидата,  срама, бездушието на лекарите в Клиника Адела,  безсънието ми в момента,  плачът ми и личната агония, болката по детето ни, което чакам близо 12 години и ще продължа да чакам"

Мдаа напълно позната история. Споменавала съм я. При мен беше същото положение. Македонова не взимаше много, много болките и тежестта която изпитвах по време на стимулация. Стана обаче, така че се шашна, когато два дена след пункция се усложних, бъбреците ми отказаха и ме приеха да лежа при тях. Позакрепиха ме, след многобройни изследване, вливане на белтък Албумин, допамин. Съвсем откровено ви казвам исках да умра в този период и да се свършва. Болката е неописуема! Лошото е, че когато сутрин се събраха всички в около мен в стаята и виждах притеснението в погледите им... гадния катетър,които отбелязваха дали се пълни. катетър, понеже няма как да се движиш, ти нямаш сили за дишане, камо ли за движение. Повръщането, дори от глътка вода... Неприятното и горчилката е в това, че след всичко преживяно обвиниха мен, че едва ли не не съм се пазила след пункция и съм си докарала това положение. За Бога, кой нормален човек би си го причинил. Та аз си почивах само. Понякога трябва да си признаеш, че шиб.ните дози са били изключително високи за жена с поликистоза.
Изгубени години в тази клиника. Само и единствено чувам слез да те боцнат, преглед за 5мин.без абсолютно никакъв коментар какво се случва. Знам, че има и успели, но се повтаря само как яйцеклетките ми са увредени, да не очаквам нищо понеже съм с поликистоза, дори и за донор ми е говорила Македонова. (скоро станах на 30).
Успех пожелавам! Прекалено прехвалена клиника, по кое от се подлъгах и аз.

Аз стимулация по дълъг не съм правила до сега , но леля ни прави в Адела , и тя е с ПКЯ и нямаше никакви усложнения. Следиха я изкъсо, не и даваха да пътува докато не видят хубави изследвания, което отне 2-3 дни. Дали защото беше пациентка на Калчев или е имала късмет не знам .....
 Масово по клиниките се прави дълъг на ПКЯ , просто се взимат нужните мерки

Аз бях по дълъг протокол  (нямам ПКЯ), след като пробвахме с къс и нещата бяха трагични. Бях при др Калчев. След пункцията ме извика др Цеков и ми обясни каква диета да спазвам и след 2 дни ме викнаха за контролни изследвания. После имах още една консултация за да ми кажат как да продължа диетата. Имах лека хиперстимулация и коремът ми беше подут доста седмици, но се оправи. Казаха ако имам проблеми или въпроси покрай храненето и тн да им звъня.
Последва успешната ми бременност. Става въпрос за септември 2020. Пиша, защото мисля че ми обърнаха внимание все пак. Казаха че заради многото фоликули имат процедура да пускат тези изследвания за всеки случай.
А момичето от поста си я знаем, но тя е била преди това. Може би са добавили тази практика след нейния случай? Нямам идея.

Толкова съм разочарована да прочета тези истории. Абсурдно е случилото се с двете дами и дори подлежи на съдебна процедура! Надявам се в клиниката да има сериозен прочит на тези случаи и грижата за здравето и животът на пациента да бъде на първо място!
Ако доктор Македонова и екипът й постъпват по този начин наистина не заслужават доверието, което й гласуват пациентите , защото те оставят в нейните ръце не само надеждата си, живота си, финансовите си средства и клиниката е длъжна да предоставя това, за което им се заплаща!
 Надявам се и съм сигурна, че екипът на Адела четът тези коментари и ако има малко съвест ще бъдат взети мерки да не се почернят повече съдби! Постъпвайте като истински лекари и професионалисти, а не като поредните “българи”, за които е по-важно да си измият ръцете с пациента.
В очите на хората вие трябва да бъдете герои, не палачи, защото вие имате не просто професия, а призвание!
Абсурдно е!

До ,като не бъдат осъдени по съдебен ред публично ще продължат да вредят и да се чувстват безнаказани

Има кой да съди, както се казва: Господ забавя, но не забравя. А ние пациентите трябва да внимаваме на кой доверяваме здравето и живота си.

Здравейте, като пациентка на д-р Калчев се чудех тук ли да си задам въпроса, но пък отдавна ви следя и съм намирала полезни съвети. А и темата за неговия медицински център изглежда не е добила популярност и вече е изтрита.
Той ми е правил хистероскопия за премахване на полип точно преди да мине при Сигридов, за което ще съм му винаги благодарна. Нещата по-нататък, както знаем, се развиха бурно.
Сега ми се иска да направя изследване за ендометриоза. Нямам никакви симптоми, нито пък Калчев някога го е смятал за нужно. Това и проходимостта на тръбите е последното непроверено нещо. Молила съм го него да ми направи снимка на тръбите вече при Сигридов, но той не видя нищо нередно на ултразвук, доколкото това е възможно и така и не я направи.
Дилемата ми е дали ТВЛ или лапароскопия е по-подходящата процедура в моя случай, който е по-скоро диагностичен? Иска ми се да не е инвазивно и да мине бързо. В Германия, където съм, ТВЛ не се прави и ще трябва да търся пак Калчев или Семерджиева. От друга страна тук ми казаха, че ТВЛ не се е наложило, защото за да се огледа за ендо трябва да се види цялата коремна кухина, което при ТВЛ е трудно.

Здравейте! Искам да попитам дали след неуспешно ин витро се издават документи от болницата, защото на мен не са ми дали?
Благодаря Ви!