За отношението към бременните жени....

Когато бях бременна, висях на една опашка пред НОИ цели 8 часа. Шкембето си ми личеше (7-8месец.), но явно беше невидимо за околните.
Наскоро се мъчих да кача детската количка (с детето вътре) по едни стълби. На 5 метра от мен десетина мъже пиеха бира. И познайте кой се затича да ми помогне? Бременна жена в 9. месец! Благодарих и отказах естествено!

Как ще ги стигнем европейците..........

мами един виц по темата
в трамвая, на мястото zа майки с  деца седи млада дама. ка4ва се много бременна с мъжа си. той каzва на дамата, 4е това е място zа майки с деца и бременни да стане. а тя отговаря
ми и аz в4ера се л*бих с мъжа си, може и аz да съм бременна
мъжа
вие не ме раzбрахте, мястото е zа бременни не zа нае**ни 

Т'ва с разсеяните ми е любимо - добре, че се сдобих с кола, че като небременна едва ги понасях тия, пък сега не знам 

Пътувам един ден в 111 (според мен най-кошмарния автобус) и се бях качила от Малдост още и по този повод бях седнала. Постепенно автобуса се напълни порядъчно и почти се натъпка, когато след Горнобански спирката се качват мъж и жена и жената порядъчно бременна - аз седя на седалката преди втората врата, автобуса претъпкан, те се качват от първата и успях да й видя корема. Около тях имаше сигурно 20 човека и никой нищо не направи повече от половин спирка разстояние  . Ужасно мъчно ми стана и извиках на висок глас да дойдат, за да седне жената. След като измина цялото разстояни от първата врата до моята седалка, започнаха свенливо да се понадигат разни хора наоколо смотолявайки "Ооо, ма тя с корем", "Аа, бременна била" и т.н.  и то очевидно само от кумува срама 
Надявам се да не ми се налага да изтърпявам подобен тормоз, че каквато съм огнена 

На мен пък ми липства бременноста точно за отношението на всички непознати... на автобус не съм се качвала, но на всички опашки.. независимо къде- ме пускаха. Най-живия спомен ми е в сградата на поземлена комисия, където имаше повече от 30 човека , половината от които пенсионери. Всички в един глас ми предложиха да мина отпред. Направо останах очарована.

 ужас,пълно е с тъпи и злобни хора,добре че не пътувам с градски транспорт

Според мен има какво да се желае от отношението на околните не само към бременните жени, но и към майките с деца    Аз например, не си спомням случай, в който да съм се наредила на опашка в магазина ( винаги ходя на пазар с малкия ) и някой да ми е отстъпил мястото си. Съвсем наскоро една бабка от входа ме гледаше с голям интерес,  докато влачех количката по стълбите, вместо да ме попита дали имам нужда от помощ или поне да задържи вратата на асансьора отворена. Слава богу с градския транспорт не пътувам. Честно казано, докато бях бременна се радвах на много по-голямо внимание, отколкото сега 

Ooooo Мога да пиша и място няма да ми стигне. Аз бях много голяма накрая та 10 дни преди да родя си плащам тока и понеже жега не се навирам в хората Влиза един добре облечен господин и туп застава пред мен. Не стига че не ми отстъпват място ама ме и пререждат . Аз обаче вече изнервена от големия корем като се развиках  , а той нагло ми каза ама вие на опашката ли сте  Не аз така си стоя бременна пред гишетата . И друга случка пак от края на бременността. Една бабка в автобуса влиза застава до мен и ми вика Няма ли да станеш ние едно време ставахме на старите хора А аз и казах Не  , не виждаш ли че съм бременна а тя нагло ми вика ами мислех че си си такава дебела

Според мен има хора и хора.Аз съм с добри спомени  .

И аз се сблъсквам с просташко отношение всеки ден. напоследък в градския транспорт ми правят място, но ако изведнъж се зазяпат навън аз просто им казвеам да ми отстъпят място. Същото е и по опашки. Тонът ми за такива случаи е абсплютно безапелационен и мисля, че по този начин предотвратявам протестите.
Но като цяло отношението от непознати е много, много лошо.......жалко

Не съм се возила в градския транспорт,но на опашки никой не ме е пускал да мина напред.С най-лоши чувства си спомням като ми вземаха кръв всеки месец.Трябваше всеки път с караници да си извоювам да вляза преди другите.И то при условие,че на вратата имаше голям надпис,че бременните жени са с предимство.Беше ми писнало да се карам с пенсии.Но пък последната сесия в университета просто не разбрах как мина.Всички ме пускаха да мина първа и нито един преподавател не ме скъса.

често излизам с една мама с количка и аз с големия корем,та доста време отнема докато пресечем на пешеходна пътека ,меко казано съм възмутена

Аз също съм много възмутена от възпитанието на българина! В 50 процента от случаите са ми правили място, но при половината от тези случаи е било след забележка от някого. Най-фрапиращият случай беше преди седмица, когато отидох на едно учителско съвещание. Влязох в зала, пълна с около 300 учители и всички ме оглеждаха нагло отгоре до долу (а в седмия месец ми личи), и никой не се помръдна, явно коремът ми беше станал невидим. Даже една от тях ми взе стола под носа, който ми донесе една чистачка! Какво да чакаме от поколението...

Утре ще ходя да плащам тока, водата и телефона и ще ви разкажа дали една бременна жена в 9 месец има невидим корем

Момичета, много мъчно ми става като ви чета.Спомням си моята първа бременност.Много случки имах, много фрапантни, писала съм ги и друг път.И пак казвам-не става въпрос за това да ти отстъпват място-по цял свят е така, не е само тук това, те не са и длъжни някак хората.Става въпрос за самото отношение, за наругаването в много случаи.Вместо като те видят бременна да ти се усмихнат, да кажат две мили приказки-пък нека да не ми отстъпват място-не са длъжни, наистина.В тази връзка искам да ви разкажа няколко от моите фаворити за грубо отношение и като бременна и като вече майка.Първото разочарование дойде от личната ми лекарка, на която като и казах, че ще ходя на частно на консултации отсече, че днешните бременни били много лигави.Минах през един дядо, който размаха бастуна си пред коремами и рече, че и той бил бременен, вдигнаха ме в 7 месец да отсъпя място на бабичка в тролея, в 8 месец ми прилоша в трамвая и чак след като се свлякох върху една жена се смилиха над мен...ей такива.После с детето-къде съм била тръгнала с тази количка през пазара/ все едно майките с деца не се хранят, а са на фотосинтеза/до къде съм била тръгнала в рейса с това дете, демонстративно неотстъпване на място-аз в едната ръка с дете, в другата с чанта и няма как да се държа.Еми научих се след всичко това да си търся-качвам се някъде-харесвам си някой от най-разсеяните, дето с периферия ме гледат, потупвам го по рамото и директно му казвам да става.Сега съм с корем и с дете, но вече си знам урока И не за това , че съм бременна го правя.Добре се чувствам и нямам нужда да седя.Правя го, защото трафика ни е ужасен, шофьорите карат лошо и имах инцидент с падане.Еми мерси и детето ми да се търкаля.Ей заради това го правя, а не че нещо ще ми стане ако постоя права.Просто, когато си с дете на ръце си много по-нестабилен.Прибави и някоя чанта и се получава прекрасна картинка.

Като взех да чета се сетих за още негативни емоции през бременността. Млада баба към 55 с внуче на 13-14 години седят на двойна седалка в третъпкан трамвай. От последната врата се  качвам аз с 9-месечен ОГРОООМЕН корем, а от средната пенсионер на поне 90г, който едва се държи на краката си. Човекът си се поклащаше една спирка и никой не му направи място. На спирката се качи една млада дама и виждайки стареца помоли някой да му направи място, човекът наистина изглеждаше много зле. НИКОЙ не се помръдна. Тогава забеляза детето и го помоли да направи място на стария човек. Бабата като се развика, че не било нейна работа да вдига хората, че детето си имало права и не било необходимо да става. Настана скандал за място на стареца и така още 2 спирки. Реакция никаква. Тогава ме забеляза и и каза на бабата " Като не искате на стареца направете място една бременна жена да седне". Бабата не и остана длъжна и ме хвърли в шок "Да не е забременяла от мен или от внука ми, че да и правя място". Бях потресена от грозните думи. Ето така се възпитава днешната младеж и да не се чудим защо не се сещат да отстъпят място.
И един по - пресен пример. С количката съм в подлеза до ЦУМ. Трябва да се кача отстраната на ЦУМ. За мое нещастие лайсните за количките се оказват доста тесни за моята количка и няма как да кача количката с бутане. Количката е доста обемна, но успявам да я хвана и да я нося нагоре по стълбите. Имаше много хора, но никой не сметна за необходимо да ми помогне да я кача - гледаха ми сеира.
По-късно като се наложи да слизам от трамвая застанах до вратата с количката в очакване да спре. Като се отвориха вратите две момчета ме избутаха и слязоха преди мен - реших, че за да ми помогнат, но те изчезнаха на момента, в който слязоха. Наложи се баба с бастун да ми поеме количката. Беше ми обидно и болно, че хората са се изродили толкова много.