Е, спокойно, де! Как ме прекарахте! Прегрешението му е било на възраст от 25 години. Той ми е набор.
След това е имал сравнително спокоен етап от живота си свързан с отваряне и затваряне на редица бизнеси.
Много жени и смесена компания. По ресторантите не всички хора са цвете за мирисане, а той е бил ресторантьор.
Чак до план на къщата и обиране...Звучи пресилено. Тук не крадат телевизори, печки и хладилници. Всеки си има и са трудни за пласиране. Кеш и ценности рядко се държат в къщи. Все пак не е България. Тук банките са стабилни.
Приятелят му, с когото ме е обсъждал не е от криминалния контингент.
Има и друго, което ме притеснява. Жена, стара приятелка, с която не е романтично свързан, но на която държи.
Каза, че не ѝ се е обаждал поне от 10 години. Според мен от срам заради завоите на объркания си живот.
И миналият вторник веднага след разговора си с мен ѝ е звъннал. Не посмях да попитам за какво са говорили, но се досещам. Та, така! Виждам, че има правилно разсъждаващи хора като оставим настрана кравите и забременяването ин-витро.
Не се правя на готина и интересна. Споделям пред непознати хора, защото имам нужда да говоря с някого.
В четвъртък ми се обади отново за да ми разкаже всичко това. А на мен ми се стегна сърцето, че от двата му позволени разговора на седмица единият е запазен за адвоката, а другият за мен. Да, по дяволите! За мен. Не за майка му, не за дъщеря му, не за брат му, а за мен.
А аз бях достатъчно гадна да му кажа, че съм в контакт с друг мъж, което си е чистата истина.
Само че гласът му по телефона се промени и аз на секундата се отрекох.
Знам, че не е редно, но не мога да скъсам точно в този момент от дистанция.
Той все пак (допускам) вярва, че съм "добър" човек, а не гадна предателка.
Заглавието сега по-ясно ли е или все още не е на място?
Не съм била пияна, нито надрусана ... само нещастна.
Не мисля, че ще имам проблеми с отсвирването му.
По-скоро се притеснявам от емоционалния импакт като следствие на действията ми.
Виж целия пост
След това е имал сравнително спокоен етап от живота си свързан с отваряне и затваряне на редица бизнеси.
Много жени и смесена компания. По ресторантите не всички хора са цвете за мирисане, а той е бил ресторантьор.
Чак до план на къщата и обиране...Звучи пресилено. Тук не крадат телевизори, печки и хладилници. Всеки си има и са трудни за пласиране. Кеш и ценности рядко се държат в къщи. Все пак не е България. Тук банките са стабилни.
Приятелят му, с когото ме е обсъждал не е от криминалния контингент.
Има и друго, което ме притеснява. Жена, стара приятелка, с която не е романтично свързан, но на която държи.
Каза, че не ѝ се е обаждал поне от 10 години. Според мен от срам заради завоите на объркания си живот.
И миналият вторник веднага след разговора си с мен ѝ е звъннал. Не посмях да попитам за какво са говорили, но се досещам. Та, така! Виждам, че има правилно разсъждаващи хора като оставим настрана кравите и забременяването ин-витро.
Не се правя на готина и интересна. Споделям пред непознати хора, защото имам нужда да говоря с някого.
В четвъртък ми се обади отново за да ми разкаже всичко това. А на мен ми се стегна сърцето, че от двата му позволени разговора на седмица единият е запазен за адвоката, а другият за мен. Да, по дяволите! За мен. Не за майка му, не за дъщеря му, не за брат му, а за мен.
А аз бях достатъчно гадна да му кажа, че съм в контакт с друг мъж, което си е чистата истина.
Само че гласът му по телефона се промени и аз на секундата се отрекох.
Знам, че не е редно, но не мога да скъсам точно в този момент от дистанция.
Той все пак (допускам) вярва, че съм "добър" човек, а не гадна предателка.
Заглавието сега по-ясно ли е или все още не е на място?
Не съм била пияна, нито надрусана ... само нещастна.
Не мисля, че ще имам проблеми с отсвирването му.
По-скоро се притеснявам от емоционалния импакт като следствие на действията ми.
