

Ама то и на мен ми писва да се правя на маймуна, но давам всичко от себе си.
Просто ми е навик. Храня го със силиконови протектори, понякога през деня пие от шише, цедя се всяка нощ, та си има за стерилизиране. Толкова съм свикнала, че като нищо ще стерилизирам докрай, макар че знам че няма смисъл
И официално приключихме и ние с ваксините доооо не знам си кога. Ясен вече е 7300гр. и 67см. Този месец са доволни от наддаването му. Не така мисли моето тяло, което вече е на ръба на силите си от разнасяне на това гюленце.
, ние сме и с куче - голдънка, която не иска да си общува с бебока, но за сметка на това космите ѝ са навсякъде, и колкото и да пускам прахосмукачка, тя трае точно докато Шърли не стане и не се изтръска, опитвам се да не я оставям да ръси косми върху подложката на Ники, но те си хвърчат нейните магически косми, та залутаната ми мисъл е че при нас заради кучето стерилизирам така или иначе биби полетели към земята, затова и шишетата ги пускам.
Много обичам зимата и снега, но тук няма, за съжаление колите ни са такива, че не стават за сняг и е рисково да се качим примерно горе в планината, където има. На времето без деца си правихме експериментите, но сега не ми се рискува.

Препоръчани теми