[/quote]
Малее, аз съм голяма късметлийка! И двете баби ми помагаха, всяка по нейния си начин. Свекърва ми не е между живите вече, за да й кажа пак благодаря, ама нейната помощ ми идваше и по-леко. Тя поемаше детето, дори ако аз почувствах, че ме е "стегнала шапката". Майка ми е по-серт - ако имам работен ангажимент, ако трябва да ходя по институции - гледаше ги, ама ако ми се иска да изляза на кафе или с мъжа ми да идем за 3 дни някъде (говоря за поотраснали деца), казваше "Да не си ставала майка, имаш отговорности". Никога не са ме дразнили, приемах ги като по-опитни, а ако не бяхме на една вълна, просто си го казвахме и толкоз. Не е било само цветя, разбира се, но това "винаги дразнят" предполага да си на нож със свекърва си по подразбиране. Е, няма да стане работата, даже и да е няма жената.
Дъвчем нещо и таткото - нямаме много инфо за него. Работи, вечерта детето било в него като нахлула свекървата... може пък да си е поел ангажиментите.
Относно майката - момиче иди се прегледай, както и да го гледаме, ти и мъжът ти го поемате това дете, трябва да си здрава. Ако има момент на следродилна депресия, както някой вметна - и за това се търси помощ максимално бързо, личен опит.