ОСМИ клас 2020/2021 - Осмокласникът дистанционно продължава, осмокласни майки с винце се успокояват

Към настоящия момент се разработват три основни типа ваксини:

1) липозомни РНК ваксини - за такива доста се говореше през последното десетилетие, но така и не се стигна до производство на каква да е РНК ваксина за какво да е заболяване преди да почне коронавирусната пандемия. Предимства - би следвало много бързо да се започне синтез на вирусен протеин в големи концентрации и да се отговори с добър антитялов отговор. Недостатък, това е само на теория засега. Няма истински опит с такива ваксини. Но изглежда, че като ефект ще успяват да са доста добри, поне като процент на имунизираните, които да развият добър антитялов отговор.

Друг недостатък, поне от информацията, до която аз успявам да се добера - тези ваксини по-често водят до непосредствени странични реакции. Болки оток и скованост в мястото на инжектирането се срещат при всяка ваксина и не може да се охрактеризират като някакви сериозни странични реакции, но дотук данните са, че такива реакции се развиват по-често.

2) Протеинови ваксини. Тоест - от отделни вирусни антигени. Пак включени в липозоми. Това е почти като механизна на противогрипните ваксини, които се прилагат в ЕС и на много други места по света. Този тип технология е най-позната и лично аз най-много бих се доверил на такава ваксина като профил на безопасност. Логично е да очакваме, че няма да предизвикат имунен отговор в толкова голяма част от населението. Но, като се има предвид, че не очакваме ефектът на една такава ваксина да трае с години, а и вирусът ще се променя заради изменчивостта на генома си... този тип ваксини най-лесно могат да се модифицират така че да отговарят на нуждите за следващата година.

3) рекомбинантни векторни ваксини. При тях коронавирусната РНК е обработена с обратна транскриптаза, за да се презапише в ДНК. Тази ДНК чрез рекомбинантна технология е клонирана в аденовирус. Аденовирусите са избрани, понеже са сред най-най-устойчивите вируси при всякакви условия. Тоест, ще се въвежда рекомбинантен аденовирус, който с навлизането си в клетките на гостоприемника да доведе до производство на протеини на коронавируса, които ще стимулират имунен отговор и производство на антитела. На пръв поглед рекомбинантните са перфектните ваксини, пример - ваксината срещу хепатит В.

В случая мене ме притеснява точно ползването на аденовирус. Аденовирусите могат да развият латентни доживотни инфекции , макар и рядко. Може би и нещо такова се цели, за да има по-дълготраен ефект от ваксината. Но доста аденовируси имат болестотворен потенциал. От друга страна, при аденовирусите има специфичност към гостоприемника, така че едва ли ще ползват кучешки аденовируси за ваксината. И тук идват притесненията ми. Въвежда се вирус, за който се знае, че може да се задържи в организма ни прекалено дълго, но в същото време е и представител на семейство, което изобщо не са безобидни за хората вируси. Нямам достатъчно информация, но такива ваксини биха били с едно наум, когато говорим за странични ефекти, отсрочени във времето.