Любов на по-късна възраст - възможна ли е?

Indeed, на чист български.

Дайте да поразсъждаваме за разликите между късна възраст и зрялост..

Когато намериш зрял партньор, тогава незрелите хора изобщо няма да те привличат. Това се случва примерно по следния начин.

Ако сте на 25 години, със сигурност няма да се влюбите в двумесечно дете. По същия начин, ако сте зрял психически и духовно човек, няма да се влюбите в дете.

Това просто не може да се случи. Това не може и да бъде, защото осъзнавате, че е безсмислено. Зрелият човек е достатъчно цялостен, за да бъде сам. Когато той дава любов, той я дава без каквито и да е тайни съображения, прикрепени към нея, той просто я дава. Когото зрелият човек дарява любовта си, той чувства благодарност, че е приета, а не обратното.

Той не очаква ответна благодарност – не, съвсем не, на него дори не му е нужна вашата благодарност. Той ви благодари, че сте приели любовта му.

А когато две зрели личности се обичат една друга, се случва един от най-великите парадокси на живота, едно от най-красивите явления: те са заедно, но в същото време са неизмеримо сами.
Те до такава степен са заедно, че са почти едно цяло, но тяхното единство не разрушава индивидуалността – фактически то я увеличава, те стават по-индивидуални.

Две зрели личности в любовта си помагат един на друг да станат свободни. Няма никаква политика, никаква дипломация, никакъв опит да подчинят на себе си другия. Как можеш да опитваш да подчиниш човека, който обичаш?

Само помислете за това – подчинението е вид ненавист, гняв, враждебност. Как бихте могли дори да помислите да подчините на себе си човека, който обичате? Вие бихте искали да видите любимия човек съвършено свободен и независим: вие бихте искали да му дадете повече индивидуалност.

Именно затова аз наричам това велик парадокс: двамата обичащи се до такава степен са заедно, че почти са се слели в едно, но в същото време остават индивидуалности. Техните индивидуалности не се смесват, те се усилват. С помощта на другия те достигат до още повече свобода.

Ошо

Който има желание - намира начин.
Който няма - намира оправдания.

Доста ехидна нападка ...
Значи ако някой се разведе, причините може да са много.
Но ако Танграта 5 години не се е оженил, то е дефектен.

Само че последиците от чужбината не се изчерпват с нейното напускане. Аз като се върнах от Канада едвам ходех. Болеше ме глезенът при всяка крачка. Бях наддал килограми. Не можех да дишам (заради друг проблем).
Тук си направих 4 операции, които в Канада ми отказваха.
Проходих. Започнах да дишам. Отслабнах.
Междувременно, пристигайки на ново място с отрязани всякакви приятелски връзки си купувах апартамент, ремонтирах го, довършвах го.
Всичко това са преки проблеми от чужбината.
Отделно подтиснатата психика. Изтощения организъм от лошия климат.
Освен това аз избирам и подбирам. Не се женя за първата. Първо защото на мен не ми харесва, второ защото вярвам в брака докато смъртта ни раздели. Не искам да се развеждам по никое време.

Също, забележи много съществен момент е, че аз никога през годините не съм си позволявал по форуми да кажа на черното бяло. А твоето мнение за Канада не е много честно. Отделно пък и си го пазиш за себе си. Което не мисля, че е много честен подход.

Тя чужбината си е чужбина, със или без теб си е все същата. По- точно - това  не са проблеми от чужбината, а от адаптацията. Извини ме, че се намесвам, не те нападам.

20% проблемите, заради адаптацията, купуване на жилище.
Но калпавият климат, който ме осакати? Калпавата здравна система, която не ме излекува? Са си баш от чужбината.

По същия начин други хора обвиняват България за болестите си, за жените, за личния си живот.

Извинявай, Тангра, ама това са си твои разсъждения. Системата в Канада е на светлинни години от България, климата не е ужасен навсякъде и не си сам, защото си бил там. Поне това, което аз знам и виждам от сестра ми, много се разминава с твоето виждане.

Никой не се жени с идеята да се развежда, нито пък има гаранция някаква след големия подбор какво ще се случи след Х години. Но всеки с илюзиите си. Бракът - свещена крава.

Човек към климата също се адаптира, или не се. Със здравната система е същото, където и каквато и да е 😆

Аз ти благодаря искрено. Години наред обвинявах мъжът ми, че не заминахме за Канада......
Имаме много близки семейни приятели, които са там. Богати са, но никога не са споделяли за лошият климат, а само, че е адски студено. Но....нямат деца.

Във Ванкувър не е адски студено, нито пък в Торонто. Здравеопазването е безплатно, училищата също и ако убиеш ракун на улицата, ще бъдеш наказан.

Ама това предимство ли е!?

Бтв, нарочно не ви отговарям. Да не отклоняваме темата.

Пишете неща, от които си нямате никакво понятие. Дори по-лошо. Забулдени сте с клишета.

Може и да съм заблудена, но България не е толкова розова за всички, колкото за теб.
И Канада не толкова черна.

И други са живели извън България все пак... Ясно е, че има хора с проблеми с адаптацията - по-често мъже по мои наблюдения, - но далеч не са всички.