Ноемврийските другарчета стискат силно за Марти палчета

Здравейте.

ЧРД на сладката Гери! Да расте здрава, красива и щастлива! Да прави щастливи мама и тати!

Мери, радвам се че Ивката вече е добре. Дано не ви хващат повече вируси тази зима.

Весе, и Марти говори в трето лице за себе си, но аз не му се притеснявам защото и Гошко беше така докато се учеше да говори и в процеса на учене му стана ясно как да говори.
Мартин просто повтаря това което казвам - "Кой направи беля?" - "Марти", "Марти прави беля"
И мен страшно ме кефят децата като се учат да говорят. Много сладко се мъчат да повтарят каквото са чули. Марти по цял ден го насърчавам да си говори с мен и понякога толкова сладко изкривява дадена дума че чак не ми се иска да му казвам как е правилно да се каже. На папагала например като каже копадал и умирам от смях а той като види че се смея и започва да го повтаря. Повтаря ми и движенията - мъчи се да се облича и съблича сам, опитва се да ми обуе обувките и да обуе своите, иска сам да си сипва от тенджерата... А за яденето сам просто нямам думи - бърка в хладилника, вади каквото си хареса, вади си лъжица (до вилиците не достига защото са прибрани) и започва да яде. Особено пък като съм сготвила нещо което не му харесва отива и се обслужва сам от хладилника. Вече няколко пъти заварвам хладилника да си седи отворен и пред него разсипано ту мляко, ту шоколад, явно някой е мишкувал здраво:)


Тони, струваш ми се вталена на снимката, права ли съм? Изглеждаш много добре. Гледам че Таничка сочи шоколада, даваш ли й да яде шоколад? Мартин ако може ще мине на шоколадова диета. Научил се е къде държа шоколадите в хладилника и си взима сам. Като идем в магазина винаги се грижи да купим и шоколад. При всяко ходене в билата се прибираме с нещо шоколадово.  По други сладки неща не си пада толкова, но по шоколада.....

аз съм забелязала, че откакто започнах да давам на Ники свободно шоколад, т.е. без той да се сети аз сама му предлагах той загуби интерес към шоколада. много ми е тъжно за дечица, които плачат за шоколад, а майките не им дават. скоро баща ми ми разказва как отишъл в Билла и срещнал едно нашо съседско детенце с баба си и детето се втурнало към баща ми с думите "моля те, моля те купи ми шоколад"...баща ми попитал  бабата "ама защо не му купиш един шоколад" и тя казала "ами тя всеки срещнат моли да й купи шоколад, ама майка й не дава и аз не смея" е, това аз не го разбирам, просто главата не ми го проумява и това е.

аз не лишавам Ники от нищо и съответно той към нищо не е пристрастен. много се радвам, че се получи така. опитва от всичко "забранено". виждам, че често иска само да опита нещо и дотам с мераците.

Рори твърде е висок процента на алергични деца, за това не се чуди, може детето просто да е било с алергия. А какаото е силен алерген. Иначе и аз от няколко месеца давам на Ива или няколко парченца млечен шоколад (киндер предпочитам) или шоколадова вафла, а и тя като Марти като отидем в магазина сама си взима Напоследък е голям фен на бонбони теменужки или близалки, което хич не ми се нрави, само празни калории и излишна захар, но като ревне за "бонн-бонн мамоооо" няма спиране  , дано е временна страст.

Меринка, познавам детето добре и не е алергично към нищо...нека всеки родител си преценява, но децата страдат от такива крайности...

ами, има нещо такова, но има още какво да се желае седят си там едни 2-3 панталона, за които се целя, но да видим благодаря за комплимента 
иначе на таня шоколад не давам
тоест един път само съм и дала две блокчета
лошото е, че сега в яслите понякога за следобедна закуска им дават вафли и меденки  и се научи да си иска вафла 
та всъщност вафлите са допустимият максимум у нас, но и тях ограничавам не повече от две за седмица
това разбира се, няма да трае вечно
а с тоя копадал много ме досмеша  таня много забавно казва крокодил, но посмъртно не мога да го възпроизведа

веси - по въпроса за говоренето съм пас за момента 

мери - пак да ти кажа, че страшно си отслабнала!  нацелувай ивката и следващият път като ви видя пожелавам да сте по-засмени 

Де да знам Рори, всяка майка си има решения относно храненето и се научих да не се възмущавам вече, щото ставам банална Познавам майка която не дава шоколад и бонбони, но готви странно, много пържено, яко пикантни подправки и дори люто и дава на детето си, странности всякакви
Аз имах намерение да отложа значително сладкото/захарта и шоколада/ но не ме огря, свеки всеки път идва с шоколад за Ива и това от как беше още новородена, и на 1,2г я захрани зад гърба ми с шоколад. На нея пък толкова и трябваше и като види в магазин си иска та чак реве и аз не мога да трая и взимам, гледма поне да я огранича до 1-2 блокчета. Това му е лошото на сладкото, че бързо се пристрастяват децата и нямат спирка.
Рори ти си късметлийка с Ники че не проявява вече голям интерес, дано е все така!
Аз съм луда манячка на сладкото и шоколада особено, не мога ден да изкарам без да схрускам нещо, но и зъбите ми са ремонтирани яко

Тони мерси за комплимента   Имам си едно килце още на талията, но гледам че са тръгнали надолу та скоро надявам се ще се сбогувам и с него Влизам във всички любими дънки от преди   А за срещата ни, много благодаря че се обади, освежи ме невероятно след тежкия ден Мерси за целувките и ви ги връщаме стократно!

абе хора, дайте идея какво да правя и въобще има ли нужда да правя нещо 
таня от известно време е развила някаква болезнена привързаност към разни предмети и особено дрехи
сутрин реве, че й събличам блузката, вечер пък плаче, че и събличам другата и искам да й сложа тази сутрешната (не знам дали се разбра какво искам да кажа  )
днес сутринта едва и измъкнах от ръцете едно боди, искаше да си го носи в яслата
тази вечер пък си легна с един панталон, едно боди, една блузка, едно бебешко одеялце, един плюшен заек и една парцалена кукличка  всичко това намотано на топка, нагушено и струпано върху нея
и така заспа...
ясно ми е, че е в някакъв период, когато има силно изразено чувство за собственост, но случаят май не е такъв 

Споко не сте самички...
Митко пък спи с цялата зоологическа градина ... куче,коте , мече , зайче,телетъбис .
В детската отива поне със зайчето и едно куче / има 4 които ги менка всеки ден , само зайото е постоянен/.
Бившото гадже на Ники пък ходеше на детска и заспиваше с един тинзухен парцал ...

Здравейте.
Мери, Гошко никога не е ограничаван за нищо и към нищо не е пристрастен. Аз затова си мисля че правилния начин е нищо да не е забранено. Аз пък винаги съм била ограничавана и резултата е че бях пристрастена точн окъм забранените неща. И до днес като има шоколад в къщи и  го разделим на 4 аз веднага си излапвам парчето. Все едно ще ми го вземе някой. Естествено и цигарите опитах рано-рано и какво ли не още. Докато Гошко не проявява интерес нито към алкохола, нито към цигарите. Но аз никога не съм му ги забранявала.  Казала съм му че с джобните си ако иска може и трева да си купи, все ми е тая. И той като вижда че не е интересен, не се и стреми да прави нещо с което да ми се противопоставя. Затова прилагам същата тактика и при Мартин. Мартин понякога не иска да обядва готвено а яде филия с пастет или бисквита с течен шоколад. Въобще не правя проблем. Каквото си хареса от хладилника това вадя. След това в 4 му предлагам манджата. Ако пак не иска я предлагам и вечерта и я хвърлям. Не го карам да ми яде насила броколите защото ще ги намрази. Той обикновено и да се съпротивлява през деня като ни види вечерта че хапваме и ни е вкусно и се присламчва.  Радвам се че все пак има апетит.

Виж това за зъбите си е ген. Моите зъби са страшно здрави. А и аз тъпча по цял ден сладко или семки. Дядо ми също е любител на сладкото,  няма един изваден зъб а не е чувал за миене на зъби. Мъжа ми пък е маниак на тема здравословно хранене, но е все по зъболекари. Майка ми също изкарва заплатите на зъболекарите а не е любител на сладкото. И мъжа ми и майка ми си мият по 3 пъти на ден зъбите. Направо се чудя дали не се развалят от толкова миене.
Ако само зъбите са ти проблем за да не даваш на Ивката сладко не се тормози, не е в сладкото проблема на зъбите.

Тони , Мартин освен играчките с които спи и шишето с мляко няма други собственически чувства. Но пък като разправяш се сещам за една приятелка на която дъщерята не си даваше мръсните памперси да ги хвърлят в кофата. Даже си ги носеше с нея в яслата:)

аз като бях малка поради липсата на кока-кола и банани /сигурно помните как беше, само по празници ги пускаха по магазините и то ограничени количества/ и после в пубертета си наваксвах яко...вода не исках да близна, от сутрин до вечер наливах кока-кола...вероятно заради това на 18 години цъфнах с гастрит. все си мисля, че ограничението води до такива резултати

колкото до привъзраността на децата към предмети Ники също е опасен случай. има една шапка на Ферари /ние у нас нали сме болни на тема Михаел Шумахер и явно сме му го предали/ и иска непрекъснато да я носи, ляга с нея и иска да спи, едвам му я измъквам като заспи...много е смешен. понякога в 3 се буди през нощта и с рев "Шумииииииииииииииииииии...шапкааааааааааа" и докато не станем да му я занесем не заспива пак. иначе трудно ми дава вече да го събличам и обличам, и аз се чудех каква е тая работа. не иска и да му обувам обувки, харесва си пантофите и иска с тях да излиза...

Танче, да ти е жива и здрава щерката Много да те радва, а усмивката да не слиза от лицето й 

Честит Рожден Ден, мила Емили! Ники ти пожелава много здраве, радост и щастливи детски дни! Поздрави, Танче и весел празник!

Здравейте,
Благодаря на всички от името на Еми!

Черпим ви с торта, кола и с най-голямата и красива усмивка!

Днес си припомнях времето преди 2 години, притесненията и огромната радост да гушнеш малкото съкровище! Първите дни, месеци...четенето и писането във форума, огромната помощ за кърменето, всеки проблем, който намираше решение тук, подкрепата и загрижеността, която получавам от вас!
Благодаря ви!
Целувки за всички ноемврийчета!
Еми 'бича вси'ки!

ЧЕСТИТ 2-РИ РОЖДЕН ДЕН НА ГЕРИ, ЕЛИЧКА И ЕМИ!!! БЪДЕТЕ ЖИВИ И ЗДРАВИ, МНОГО УСМИХНАТИ И ДОБРИ!!!!

Момичета, какво става с дечицата ни Нямам никакво време за нет и направо се шашнах, като прочетох какво става... Надявам се скоро всичко да се оправи! Моля се за вас! Всеки ден си мисля за вас, но за съжаление не ми остава време да пиша. Липсвате ни...

Ние сме добре. Зори расте и не спира да дивее... Много енергия има това дете 
С този курс, който го почнах съм все над учебниците. Изобщо не очаквах, че ще е толкова трудно...

Целувам ви всички 
Стискам палци и се моля за болничките!!!