Ноемврийските другарчета стискат силно за Марти палчета

много много тежко...

КАк ли се чувствам - все още не осъзнавам, че си отиваме - 2г и 1м не съм виждала родителите си.
Сигурно ще ми се виждат поостарели и променени 
Неизбежно е...

Вчера бе родена баба ми - поревах си порядъчно, че не можа да я изпратя по последния и път  както и дядо ми, хората, които са ме отгледали и които не можаха да видят синовете ми
Не искам това да се случва отново докато съм тук и за това загърбвам пътя за насам - поне за сега
Правим какви ли не планове за БГ - дано всичко се нареди и да останем там
Пътят за назам не е затворен и можем да се върнем...

...за мишоците  мисля, че нищо не усещат.
Вики знае, че ще се качи на самолет и ще отиде при баба - ама се чуди горкото, какво е това

Яд ме е, че щяхме да прекараме интернет и още като отидем да има, но сега за това ще мислим като отидем там

Ами това е...

ДИДЕ,все си мисля ,че колкото и да е трудно,ще намерите начин да се справите.Щом и двамата го желаете,ще дадете всичко от себе си.
Милия Вики,как ли се чуди какво е това -баба-Алисия поне това знае Ще свикнат децата,ти ще пишеш ,когато можеш,как сте пътували,какви са ви първите впечетления,как са децата.А с покъщнината какво ще правите...всичко ще се нареди!

ох, дидке сладка, как се развълнувах като ти прочетох постинга 
малко поплаках, повече се зарадвах
стискам ви всички палци да си устроите живота тук добре!! и вярвам, че ще стане!!
толкова е вълнуващо всичко - представям си вики като разбере, че вече ще си има баба в наличност каква радост ще е децата много се радват на бабите или поне таня е така
направо не мога да си представя какво е да не виждам родителите си и бабите и дядовците толкова дълго време... обаче сега такова едно ми стана все едно аз ще си идвам от канада, а не ти   
и ти ще можеш да отдъхнеш малко, те бабите в началото докато ви се нарадват поне малко умора няма да имат 
дано всичко с пътуванията мине наред и като дойдеш в сф на гости на ива да ми се обадите и на мен ей! 


ивке - случайно да си се чувала с мими? как е марти... аз не смея да звънна

И аз се питах за Мими и Марти

Дидка сладки вълнения са това мила моя И на мен предстоят същите и мен ме тресе яко, но се надявам че ще е за добро.
И аз се развълнувах много от постинга ти... днес едни теми чета а и времето едно дъждовно, есенно... явно ми дойде в повечко всичко та си поплаках леко.
Стискам ви палци  за лек път и успехи каквото и да сте решили и с каквото и да се захваните!
Обичам ви!

Диде, завиждам ти на ентусиазма... даже не е благородна завист
не искам да живея тук... но честно - не знам дали и другаде ще съм щаслива
просто ми идва в повече всичко - бременостите ми бяха ад, ражданията също, проблемите с децата почнаха от раждането им... за мен до сега не е имало щслив миг без притеснение покрай децата - а не би трябвало да е така нали?
сигурно аз съм виновна... даже може би знам защо, но това не ме прави по-щаслива
а като капак живеем в държава дето детското здраве и жовот струват пари и то не малко... най-лошото е че няма закони  няма кой да те защити от злоупотреби с положение и ... бе м...ната му

Диде, успех! Дано се справите и щом искаш - да останете. Аз не бих.

п.п. аз съм само на 300км от баба ми - но няма кака да ида да я видя - няма пари за бензин, нямам къде да спя там - в апартяментчето на леля ми са те 2-те и кучето - къде да ида с децата? на хотел? нямам пари... так че е все тая дали ще съм на 3 000 или на 300км...

Благодаря ви момичета за думите  
Никак не бе лесно да направим избор при положение, че тук е една устроена държава и ДЕТЕТО е над всичко
Здравеопазването е безплатно и дават хубави детски надбавки...

... но за сега се отказваме от всичко това - за лошо или хубаво

Наде, а защо не кандидатсвате за тук - само не знам дали ако при медицински изследвания установят, че трябва лечение за децата дали биха ви пуснали  заинтерисувайте се - ако искаш аз да попитам

Надинка нали и при нас е същото. На 450км сме от нашите а две години не бяхме си ходили.

Момичета има ли някой представа какви са изискванията да се отвори детски клуб? И понеже знам че някои от вас посещават често такива бихте ли попитали малко подробности?

Страхотна идея и за мен 
Аз съм си го мислех  но ми казаха, че скоро са открили в Сливен и искам да видя какво точно представлява 
Тук не съм виждала такива и ми е интересно

Здравейте момичета! Много ме развълнувахте с вашите постинги! Четя ви редовно, но нямам време за писане. Много ми е мъчно за малката душица Марти и Мимката. Какви неочаквани проблеми! Дано всичко мине добре и скоро се завърнат в къщи! Наде, вие как сте? И вашата история ще завърши щастливо, сигурна съм!

Дидка, подкрепям те за решението да си дойдете вкъщи. И аз никаде не съм се чувсвала така добре, както у дома. Но не съм сигурна, че ще останете да живеете тук. Всички мои познати, които си дойдоха от Канада, пак се върнаха там. Животът тук е доста по-труден и неуреден, съответно по-стресиращ за млади майки. Дано не съм права и тук се устроите добре! А за детския клуб, аз съм се замислила от доста време, да открия такова място. Но не съм проучвала сериозно въпроса. Предполагам, че разрешителното и патента са доста високи.

Моето Рае е добре. Ходи на ясла с кеф и дори протестира, ако не я заведа при дечицата. Само дето точи сопол вече цял месец, за щастие за сега без дуги оплаквания. То в това време и аз съм сополива, така че си се секнем дружно и си свиркаме. Уф, къде отиде лятото ...

Здравейте. пуснаха ни в дмашен отпуск и бързам да пиша как се развиват нещата. Както е писала Ивката, в неделя следобед Марти вдигна 38.3, дадох му панадол, оправи се и игра много навън. вечерта като си легна пак беше 38 и нещо, пак дадох панадол и пак спадна. А, откакто му слагаха катетъра го болеше като пишка защото стискаше до последно и плачеше докато пишка. Аз обаче си мислех че от слагането на катетъра са го разранили защото го сложиха много трудно. През нощта, към 3.30 се примъкна при мен в леглото и усетих как се тресе целия. Станах да взема термометъра и се оказа че има 41.1 Т. С Илия се видяхме в чудо докато я свалим. Бърза помощ дойде естествено в 4.30 когато детето вече спеше със свалена Т. Прегледаха го и не намериха нищо - гърло, гърди, всичко беше ОК. Сутринта отидохме в Правителствена за изследването. Той си беше бодър и без Т. Като го сваляше още от колата Илия ми вика той се е смръзнал. Внесохме го на чегом в болницата целия зъзнещ и посинял. Там Т му беше 40.6. Пак мокри кърпи, всички лекари на куп при нас и прочие екстри. Свалянето беше много трудно защото той не беше топъл а студен и не можехме да го охлаждаме. Затова няколко човека го масажираха а останалите охлаждаха там където е масажиран вече и се е стоплил. Направиха му изследвания, боднаха му абокат и му вляха антибиотик. След 4 часа пак вдигна 40.2, пак мокрите кърпи и масажите. След това започна на всеки 4 часа (като мине действието на аналгина, панадола или нурофена) пак вдига но постепенно взе да намалява - 39.8, 39.0, 38.7 и т.н до четвъртък когато последно вдигна 38.3, но свали много бързо. От урината му изолираха стафилококи, които ги нямаше при урината взета от кетатъра. Което значи че са се появили след катетъра. Изтормозиха го с изследвания на кръв и урина, както и с дупчене за абокат защото диването два пъти си вади абоката. Днес устринта преди да ни пуснат го дупчиха за трети път. Сега ще ходим само да му вливат антибиотика, тъй като го имаме писан до сряда. След което ако се наложи ще пие и през устата. Планувани сме за понеделник за изследването на бъбреците и ако всичко е наред може да се приберем след това, въпреки че аз се чудя дали да не остана там поне през деня да не вземе да направи някой проблем.  Това е засега от нас, надявам се че всички сте добре.

мими, направо ме потресе с тия "приключения"!!!! 
това е супер висока Т, сигурно сте се побъркали цялото семейство
не мен таня един път се случи да вдигне почти 41 през нощта (и бях сама за мой късмет) и като се сетя какво ми беше... искрено ви съчувствам и на двамата с илия, пък най-вече ми е мъчно за марти
единстеното хубаво е, че няма да ги помни тези неприятности след време.. само дано всичко приключи с добър край!!! 

ПП: и аман от тези вътреболнични ифекции 

Да,много лошо.
Янчо миналата година вдигаше до 42,с единствената разлика,че докторите тук изобщо не си направиха труда за каквито и да е било изследвания или опит да понижат температурата.Бърза помощ изобщо не пожела да дойде и казаха и ние да не ходим докато не стане над 43 градуса Мимка,знаем какво ти е и искрено ти съчустваме.Надявам се да се оправят нещата,Марти да оздравее бързо и ти да имаш достатъчно сили и нерви да преодолееш.Стискаме палци и се молим

Момичета,най накрая ще отделя малко време да попиша.Днес съм по свободна.Нямам време и домашните да си напиша и да ги пратя за проверка и оценка.Сбърках се с тая работа,но ми е по добре отколкото да седя вкъщи.
Янчо ходи на градина.В началото плачеше,но сега ходи с кеф и желание.Разбира се,че се разсополиви и покашля,но не е сериозно.Ушетата го боляха и ходихме вчера на лекар.Промиха ги с вода и изкараха направо бучки събрала се мръсотия.Казаха,че това е защото му чистя ушенцата с клечка и по този начим набутвам навътре и ме посъветваха да му капвам зехтин,че мръсното да излиза навън и никакви тампони за уши.ОК
Много е пораснал и се е изменил.Обаче не ще да яде и се налива предимно със сокове.Е,не мога да кажа че е отслабнал,около 15 кила е.
Ще разкажа още и може и снимки да пусна,но сега ще ида да сготвя нещо,че двамката с баща си се прибират огладнели
Поздрави 

МИМКА,стисйкаме палци с Али,за Марти като си помисля такава висока температура...кураж на теб и цялаото ви семейство!
Маринелка,ти къде се изгуби
Мими23,хайде пусни някоя снимка на Янчо да го видим,а това със зехтина в ушите,как ще изте4е навън мръсното
ДИДЕ,един ден остана....как сте,готови ли сте!

Днес бяхме на разходка ,ходихме до Зара,харесах си само 2 неща,то само блузони и дънки тип клин...нещо не ми харесва тази мода