Любими откъси, мисли, цитати, с които живеем - 8

  • 61 943
  • 749
# 435
- Как мина денят в детската градина, Ники?
- Много беше хубаво, бабо. Бабо знаеш ли, че днес разбрах нещо?
- Така ли, какво разбра, синко?
- Ами, снощи, когато татко се върна от работа целуна мама, защото беше много уморена. Мама веднага се усмихна. И днес в детската градина Криси падна от люлката и си обели коляното, плачеше много и аз реших да я целуна, както направи татко. Криси се усмихна и спря да плаче.
- Браво, Ники! Браво на моето момче!
- Целувката лекува всичко, бабо! И ни кара да се усмихваме.
- Момчето ми, колко си прав, защото това, което виждаме вкъщи, възпитаваме и навън.

Мария Куртева
Виж целия пост
# 436
"АКО НИЩО НЕ МОЖЕ ДА НИ СПАСИ ОТ СМЪРТТА,
НЕКА ПОНЕ ЛЮБОВТА НИ СПАСИ ОТ ЖИВОТА."

Пабло Неруда
Това не го разбрах съвсем. Да не би да е преведено неправилно и да имат в предвид ежедневието ?

и от енда любима книжка  @ Страната на хилядите желания @ от Андре Мороа
   Госпожица Небесна потропа на гишето. Отвътре се чу:
   — Гу-гу-гу…
   — Господин Нежналюбов, аз съм, госпожица Небесна.
   Гишето се отвори и един гълъб изгука, като се поклони много любезно:
   — Гу-гу, какво мога да направя за вас, мила и прелестна госпожице Небесна?
   — Господин Нежналюбов, водя ви малката фея Мишел, която ще отлети за Вълшебната градина. Поверявам ви я. Би трябвало да я поупражнявате няколко минути. Никога не е летяла… Е, довиждане, феичке Мишел. Приятни желания!
   — Защо казвате „приятни желания“? — удиви се Мишел.
   — Във Вълшебната градина не се казва „желая ви щастие“, защото щастието зависи от самата вас.
   — Ах, вярно! Приятни желания и на вас.
Виж целия пост
# 437
Не е цитат от книга, а реплика от филма "Терминатор".

"Може би стига да знаеш, че тези няколко часа, докато бяхме заедно и се обичахме, ние оценихме живота."
Виж целия пост
# 438
Има хора, с които кафето е само повод.
Има и такива, с които добре, че е кафето.
Да има в дните ви достатъчно поводи за кафе.
И малко причини за него.

Елеонора Бойчева
Виж целия пост
# 439
“Думите имат памет.
Защо са казани?
Кога са чути?
Думите имат аромат на печен хляб, на окосена трева след проливен дъжд. Думите съдържат чувства.
Изгарят.
Замръзват.
Предизвикват хаос.
Успокояват душата.
Думите могат да изгасят светлините.
Могат да променят гравитацията.
Понякога няма нужда от думи.
Понякога има нужда само от една.
И кой би предположил, че липсващата част от пъзела е дума?
Закъсняла дума.
Преглътната.
Заседнала.
Премълчана.
Оставена за друг път... “
❤
©️Irina Gabrovska
Виж целия пост
# 440
О, този цитат от Ирина Габровска ме подсети за следния цитат:



 " Говорейки, ти раждаш дума и тя няма да умре до Страшния съд". Св. Теофан  Затворник
Виж целия пост
# 441
Ндявам се не е додадно цитати от една и съща книжка, но нея си препрочитам днес и така се получи.

След три часа Мишел пристигна пред гишето на господин Смутензасрамен. Приближи се и каза:
   — Мога ли да вляза?
   — Коя сте вие? — попита Смутензасрамен, чийто глас беше станал още по-дрезгав.
   — Но аз съм феята Мишел.
   — Феята ли?… Феята?… Съвсем нямате вид на фея!
   — Как? Не ме ли помните?
   Тя подаде на гарвана старото картонче, което по чудо бе намерила в джоба на престилката си:
   Смутензасрамен погледна Мишел много недоверчиво.
   — Картата ви не е валидна.
   — Невалидна ли? Какво пък значи това?
   — Не зная — отвърна Гарванът, — зная само, че така се казва… Не, не, госпожице, няма да влезете с тази карта. Трябва да се явите на изпит.
   — Добре — каза Мишел храбро.
   Защото сега тя се учеше много по-добре. Два пъти първа и един път втора по успех в класа. Чувствуваше се сигурна в себе си.
   — Аритметика — обяви Гарванът. — Колко прави дванадесет по дванадесет?
   — Сто четиридесет и четири — отговори Мишел.
   Но Гарванът поклати глава, без да каже, както тя се надяваше: „Гага, така ми се струва“.
   — История… Кой е бащата на Луи XIII?
   — Анри IV — каза Мишел. — Така е, нали?
   Но Смутензасрамен изглеждаше все по-натъжен и нищо не отговори.
   — Излишно е да продължаваме — каза най-сетне той. — Струва ми се, че Вълшебната градина е затворена вече вас, Мишел. Вие не сте вече дете.
Виж целия пост
# 442
Проблемът е толкова основен, толкова прост и в същото време толкова трагично неразбран: най-грандиозната ти мечта, най-висшата ти идея и най-съкровената ти надежда са се отнасяли до любимия ти друг човек вместо до любимия ти Тебе. Тестът за взаимоотношенията ти е бил колко добре другият е посрещнал твоите очаквания и колко добре ти си посрещнал нейните (или неговите). Но единственият сигурен тест е колко добре ти си посрещнал своите.

"Разговори с Бога" - Нийл Доналд Уолш
Виж целия пост
# 443
" Въздъхнал тежко човекът
и попитал :
- От какво си направено,
Сърце, че можеш да живееш
с толкова рани ?
- От  Обич! - тихичко
прошепнало то..."
Виж целия пост
# 444
a.l.e.n.a, от къде/кого е цитата?

Много ми хареса💗

 " Психологическите изпитания на хората от последните времена ще бъдат равни на физическите изпитания на мъченците. Но за да се изправим лице в лице с тези изпитания, ние трябва да живеем в друг, различен свят. " О. Серафим ( Роуз)
Виж целия пост
# 445
За съжаление - не беше посочен автор.
Виж целия пост
# 446
Няколко мъдри изречения
https://www.mila.bg/article/6137128
Виж целия пост
# 447
За щастието няма значение колко имаме, а колко удоволствие изпитваме.

Чарлз Спърджън
Виж целия пост
# 448
"Писателят Блейк Бътлър го нарича "точка на пресичане". Ако искате да получите, трябва да дадете. Ако искате да ви забележат, трябва да забележите. Поне веднъж млъкнете и слушайте. Бъдете внимателни. Съобразявайте се. Не се превръщайте в човешки спам, бъдете точка на пресичане."

"Покажи своето творчество", Остин Клиън
Виж целия пост
# 449
-Не зная колко години ще минат дотогава, но в Каперна ще се роди една приказка, която ще се помни дълго. Ти ще пораснеш, Асол. И тогаз, някоя утрин, в морската далечина ще блесне под слънцето кораб с алени платна. Сияйните алени платна на белия кораб ще порят вълните и ще се носят право към теб. Тихо ще плава тоя прекрасен кораб, без викове и гърмежи; много народ ще се събере на брега, ще се чуди и ахка; там ще бъдеш и ти. Под звуците на прекрасна музика корабът ще се приближи величествено до самия бряг; от него ще се откъсне бърза лодка, нагиздена цяла в килими, злато и цветя. „Защо сте дошли? Кого търсите?“ — ще попитат хората на брега. Тогава ти ще видиш красив и храбър принц; той ще стои прав и ще протяга към тебе ръце. „Здравей, Асол! — ще каже той. — Далеко, много далеко оттук те видях в съня си и дойдох, за да те отведа завинаги в царството си. Там ти ще живееш с мен в дълбока, покрита с рози долина. Ще имаш всичко, което пожелаеш; ще живеем така сговорно и весело, че душата ти никога не ще узнае какво е сълзи и скръб.“ После принцът ще те настани в лодката, ще те отведе на кораба и ти ще отпътуваш завинаги към оная великолепна страна, където слънцето ще изгрее, а звездите ще се спуснат от небето, за да те поздравят с добре дошла.

Корабът с алените платна , Александър Грин
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия