Подай ми цветната хавлия от простира.
И банския, прострян на стола.
Нищо, че е влажен.
Тялото е топло, ще го изсуши.
Запали ми цигара. От твоите.
Тежките.
Налей ми и малко кафе.
В червената ми чаша на бухали.
Любима ми е.
Помогни да си събера косата
разпиляна по лицето ти.
Подай ми книгата от шкафчето.
Внимателно, че да не изпадне разделителя.
Вземам си и телефона.
Но не ми звъни.
За музика и снимки го вземам.
Не за излишни диалози.
И малко дребни за кутия цигари.
За бутилка вода.
По пътя.
Не ми казвай да се пазя.
Това е твоя работа.
Моята е да не се.
За да ме пазиш ти.
Не ме питай къде отивам.
Сякаш не знаеш къде.
Премълчаваш само дали ще се върна.
Спокойно. Ще се.
Имаме още бутилка вино. От снощи.
Купа с миди. От вчера.
И няколко парченца любов. За утре.
А днес са ми нужни само оранжевата хавлия, червената чаша с черното кафе, зелената поляна над синьото море.
Щом ме обичаш, ще ми пазиш цветовете.
От теб.
Елеонора Бойчева