И на мен ми е интересно ,-как се чувстват, също и ти как?Изобщо как се е отразило това на теб като дете и подрстваща?
Приятелите ми никога не са се отнасяли различно. Учила съм ги разни жестове, да си подсказваме например, дори са се разбирали с нашите.
Но някак си винаги е било различно. От много малка съм ходела с нашите по разни учреждения да им обяснявам какво казват, не за друго - ми защото служителката не може да го каже бавно и ясно или да го напише... Не ходеха на родителски срещи, или аз ходех с тях, и разни ей такива... Трябваше да гледам новините и филмите и да им превеждам какво казват... Абе бях донякъде техните "уши"
Като пораснах, попреодолях притеснението си, когато се запознах и започнах да общувам с други деца на глухи, с млади глухи, когато тръгнах на курса за преводачи и започнах да виждам различието като богатство, езика като език, а не като "ръкомахане" и така...
И така, сега си мисля как не са само глухите "по-специални" и нямат само те "по-специални" или "специфични" нужди, ами и аз съм имала