НОЕМВРИйчета 2❤2❤ тема 2

И Митака още не се е обърнал наникъде, но вече му е много интересно по корем, защото по гръб му е до болка познато и омръзнало. скоро навършва три месеца и като гледам май ще качи около килце - имаме кантар вкъщи и го мерим. И той супер много се разсейва докато яде, озърта се, гледа ме мен и си говорим и се смеем, много е сладко. Аз имам една книга - Вашето бебе седмица по седмица - там пише за всяка седмица какво можем да очакваме и това социализиране по време на хранене е описано вътре - казват да се наслаждаваме, защото е етап от развитието, но като цяло храненето вече ще е и за удоволствие и игра не само за задоволяване на глада. Напоследък гледа като голям човек, особено ако правя нещо ново или ям, днеска дъвках сандвич докато го храних, пусна гърдата, загледа ме сякаш иска да му дам и почна да си лапа ръцете, чак се плаша да не се отбие и да трябва зорлем да захранвам в четвърти месец.

Едва ли ще се отбие затова. Просто недей да хапваш, докато го храниш или около него все още, изчакай поне пети месец. Също пробвай да няма нищо разсейващо около него, чувала съм даже за кърмене на тъмно, ако много се разсейва от заобикалящата го среда. Или пък някаква пелена върху главата. Моят също ме гледа като суче, много ми е сладко ☺️ Като спре да суче, само се отдръпвам леко и той пуска вакуума 😁

Захранване в 4-ти месец не е препоръчително. Ти си шефът на яденето. Няма такова нещо като да се отбие. Гърда или шише, млякото трябва да остане до 6 навършени месеца, освен ако бебето не е с медицински проблем.

Моля, някой да ми даде надежда, че тази кърмаческа стачка ще спре. Засега пея докато кърмя и люшкам и суче малката, но вечерта пак я кърмя след като заспи иначе много реве. Неискам така да свиква, кога да очаквам да се нормализират нещата пак да си суче с кеф ?
Отделно, мисля че има сополи, винаги е хъркала, но сега мисля че има и сополи ще я водя на преглед, може би влияе на кърменето, но определено има и стачка.

И аз искам някой да даде някаква надежда , че ми се реве вече 🥺

Аз давам надежда, не помня колко време беше при нас, може би две седмици, но мина. Сега понякога пак е предизвикателство, най-вече ако много му се спи, обаче повечето от стоте хранения на ден са спокойни. Стискайте още малко, ще мине!

Аз днес все пак ще заведа детето на преглед при друг лекар различен от пидиатъра. Искам да имам яснота дали за състоянието на детето вина има само недостатъчното количество кърма.
Вчера цял ден и днес до момента си спи и се храни само по моя инизиатива.

Относно татковците - не съм много съгласна. Вярно е, че родителските грижи трябва да са по равно, но действителността често е друга и затова аз съм си благодарна, че при нас всичко е наред (засега) и всеки ден му го казвам и показвам. Както на нас майките ни идва майчиснки инстинкт, така трябва да се появи и бащински, но при много бащи не се случва. Реално преди да се появи първата рожба никой не знае как ще му понесе. Имам всякакви примери - перфектна двойка, млади и супер привързани родители, които имат собствен бизнес свързан с деца (частна градина с чужди езици) - разделят се няколко месеца след раждането на дъщеря им. Приятелка, която мечтаеше за дете, което сега е гледано от бащата, а тя има нов приятел и живот, защото така и не свикна да е майка. Друга приятелка, която има мъж, който се мисли за перфектен баща и иска 2-3 деца, а едва обръща внимание на едното, което имат и не излиза с тях дори на разхода, защото "е под достойството му да бута количка".
Ами ние с моя? Взехме се преди 6 години и ми говореше само за компютри и велосипеди, откъде да го знам дали ще става за баща. Чак преди 2 години като ми предложи брак заговорихме на тая тема. И докато не се роди малкия не знаех как ще се развият нещата. Ами ако не му понесе? Има супер много бащи, които не гледат реалистично на нещата. Искат да имат, но представата им е, че ще стоят и гледат мач по тв, а то ще гука до тях, докато майката готви. И когато реалността удари, става лошо. Затова е хубаво предварително да се  говори и обсъжда, но дори това не дава гаранция. Докато не се сблъска човек. Аз и себе си се виждах по друг начин, но ето че сега съм доволна, ако съм изкъпана и съм пуснала прахосмукачка.
Затова съм си доста благодарна на моя мъж, както и той на мен.

Стачката има край, спокойно! Аз не усетих кога свърши. Също съм чела, че много майки си мислят, че нямат кърма около 3м и се отказват да кърмят. Не мисля, че толкова лесно и изведнъж ще спре. Моя наваксваше през нощта.
За "кекса" също трябва време, аз разбрах че ми трябва почивка и спокойствие и се настройвам на тази вълна. 😂😂
Така като чета май момчетата са по-мързеливи. Моя също се обърна няколко пъти от корем по гръб, но просто защото не му харесва по корем. Това беше миналите месец, чак вчера го направи отново. Иначе вдига крачета, обръща се на една страна, но до там. 😂😂
Относно скока в растежа се броят седмиците след термин, не от раждането.
Съгласна съм с Лили за татковците.

Ами аз мисля, че всички казваме едно и също по въпроса с родителството. Просто акцентът е на различни места. Аз понеже съм живяла само с един родител, за това съм толкова твърда в убежденията си, че ако ще правиш дете, трябва да си съзнателен в грижите за него. И определено не съм фен на патриархалния модел, който продължава да е доминиращ у нас. Но какво пък, всеки се чувства комфортно в различни ситуации. Предполагам има жени (в нашата тема такива не виждам), които се чувстват добре, когато ролите са ясно разпределени.

Еми айде и аз да се изкажа за бащите - те грижите и отговорността са поравно, но са по-скоро различни по вид, задълженията са разпределени така че да се чувстваме комфортно. На мен нощните смени не ми пречат - в университета съм карала доста нощни покрай края на семестъра , а после и на работа, така че съм свикнала. Памперсите, обличането и т.н. пак са към мен. Баща му прави неща из къщи, играе си с него, дава му това, което аз не мога, по различен начин общува с него, а детето има нужда от това. Наместили сме си ежедневието да ни е на нас удобно, това че не ни помагаше никой още отначало вече дава добър резултат, все по-спокойно и приятно ми е.В този смисъл и аз съм му благодарна на моя мъж за нещата, които прави. Има мъже, наистина, които обичат семейството си и държат на него, но не са способни да отменят майката, така както повечето жени примерно не им идва отвътре да шпакловат и боядисват, не че няма такива, ама то е от неволя по-скоро а не по желание.

Заповядайте в Новата тема