За секциото с любов ♡

Със сигурност няма болница само с положителни коментари. Моя позната след като роди в Токуда и я изписаха, започна да се чувства зле, да вдига Т и т.н, оказа се, че плацентата и не е била изчистена изцяло. 🤦‍♀️
Аз за другите болници не мога да говоря, но от Щерев имам много големи наблюдения и лични и от познати, че секцио се избягва максимално. Ок, няма лошо, обаче когато няма индикации за естествено раждане не може да се чака с дни, за да се оперира.

За съжаление няма болница само с добри коментари както и за определени лекари. В край на сметка всяка жена има различни очаквания след секцио като гледам както за възстановяването така и за лекарско отношение към нея.

Като кажете възстановяване и отношение на лекарите какво имате предвид?

Имам предвид това. + истмоцеле, зацапване по никое време, от нормален цикъл (4-5 дни) минах на 10-14-дневен такъв, докато се изтече всичко събрано в джобчето… Естетическият фактор ми е, ама най-най-слабият, въпреки че той е първото нещо, което всички забелязват.


А, относно лекарското отношение - не съм искала кой знае какво, изобщо не съм претенциозен човек. За сметка на това, операторът в прав текст ми отказа да ми направи следродилен преглед (който е платен и включен в цената за раждането) и ме изпрати по живо, по здраво при лекарката, която следеше бременността ми и нямаше абсолютно никакво отношение към самото раждане и операция. Еми, това не ми прилича на добро отношение и професионализъм, ама какво ли разбирам аз…

За отношение от лекаря на това, което съм се наслушала те искат да е с тях след операцията 24/7. Това няма как да се случи, защото си има и други пациенти.
За възстановяване очакват да станат и да тръгнат. Всяка жена различно се възстановява и съответно организма и има нужда от време. Има жени, които на 4-ти ден им няма нищо има и такива дето след месец пак им е трудно да се възстановят.

Аз в Щерев имам 2 операции при Александров, страхотен оператор е ( да не кажете, че само ги плюя 😀), но пък не посещава пациентките нито веднъж след операцията, което според мен не е ок.

I.R., подобни генерализации са вредни за всички - и за професорите като теб, и за тези, за които говориш.
Аз, например, под отношение разбирам максимум да си поеме отговорността да направи следродилен преглед на жената, която е оперирал. Защото, да, аз мога да отида и при друг лекар, но той няма да е запознат с това как е протекла операцията ми и има ли някакви специфики при мен (за които и аз самата може да не знам, защото лекарите не са съвсем разговорливи хора, нормално). Изобщо не държа някой да идва да ме вижда - нито в реанимация, нито в стаята ми, нямам нужда да ми държи ръката, докато се раздвижвам, защото ми е ясно, че има много по-важна и съществена работа. Което, повтарям, не изключва задължението му да проследи работата си тогава, когато вече може да провери дали всичко е наред след секциото. А не да ме препраща към който и да било друг, само да не е той. Преди Савова да каже, че си имам епикриза, в която всичко пише… Може би щеше да е вярно това, ако не бях в България. Но при положение, че има жени след секцио, в чиято епикриза пише “нормално раждане”… Дет’ се вика - смятай…
Възстановяването ми не беше от най-леките, не съм яла Макдоналдс в болницата, нито съм тичала като кон на втория ден. Това също не го приписвам на лекаря, причини има много една жена да се възстанови за 3 дни, а друга - за 3 месеца… Може би има някакво значение все пак колко кадърно ти е направена операцията, но не съм достатъчно компетентна да обвържа възстановяването си с това.

Аз не коментирам теб, а на какво съм се наслушала от дами със секцио
Няма смисъл да ми го обесняваш на мен. Имала си лекари, защо не си го обеснила толкова подробно на тях?

Аз за отношение от лекаря имам предвид да мине на визитация и да се държи човешки. Да отговаря нормално на въпроси, да не очаква, че ти знаеш всичко.
Има такива, които само през вратата ще те погледна и ще те питат нали си добре и толкова. Даже няма да си направят труда да те приближат. Какво остава за по- обстоен преглед. Пък ако вземеш да се оплачеш, че те боли ще почнат да ти се присмиват...
Пък за възстановяването що не вземат да премерят един хемоглобин и кръвно, ей така за разнообразие. Че не всеки път им се иска да се трудят толкова много. Често и двете са паднали. Като не дават и вода да се пие, от къде да дойдат тези сили да станеш и да се раздвижиш.
Пък това сама да се раздижваш направо е потресаващо.

Моите лични очаквания по отношение на възстановяването са най-вече да няма усложнения и всеки ден да се усеща подобрение. За няколко дена трябва да съм на крак и да мога да се грижа за бебето. Ако това не е налице, е много вероятно лекарят да не си е свършил работата като хората. Разбира се зависи и от отделния организъм, но има и лекарски грешки и т.н.

Истмоцеле се случва и при най-добрите оператори. Доколкото съм чела, още не могат да кажат със сигурност защо при някои жени след секцио се получава истмоцеле.

А под "добро отношение" разбирам да няма груб език (тип разсърдени лелки от комунистическо време), обиди, омаловажаване на болката/ притесненията/състоянието на родилката. Не очаквам някой да ме държи за ръката или да е с мен нон-стоп, но искам да говорят с мен като с човешко същество, а не все едно съм добитък. Искам и да усещам сигурност и спокойствие от страна на АГ. Например моята АГ дойде да ме види в 23ч вечерта преди секциото, после веднага след секциото (когато вече си бях в стаята) и след раздвижването. За мен това е достатъчно. Никога не е била начумерена, винаги е била усмихната и се е държала с уважение. Колкото и натоварена да е била винаги ми е отговаряла на всичките въпроси.
Не знам, може би съм лигла и изисквам много.

Обяснявам го на теб, защото ти си тази с генералните заключения и тънките заяждания.
На лекарите си съм обяснила всичко, което е трябвало. Включително, че съм с тромбоцитопения и разредена кръв и имам притеснения относно кръворазреждащите инжекции. Познай дали някой изобщо си направи труда да ме изслуша на визитация - не. Изписаха ме със силно разредена кръв “в добро общо състояние”.

До дамите с тромбофилия и на хепарин - как протече операцията при вас? Колкото повече наближава, толкова повече нарастват ирационалните ми страхове. Имахте ли усложнения поради употребата на хепарин?

Ами не ги приемай към себе и така. Както ти правиш генерални заключения така и всяка една в този сайт Подминавай ми коментарите щом са ти обидни и критични

Аз никога не съм очаквала галене с перце, просто искам всеки да си върши отговорно и съвестно работата, както аз си върша моята.
От хирурга нямам никакви забележки и оплаквания, перфектен беше, възстанових се бързо след секциото. Дойде да ме види само веднъж в деня след операцията, с което пак съм ок.
Но някои от акушерките бяха потресаващи. Бях с прееклампсия в реанимация. Кръвното ми гонеше 200, имах задух, сатурацията ми падаше до 82, защото получих оток на белия дроб, алармата на монитора пищеше, а дежурните сестри просто ме поглеждаха и си продължаваха с текущата работа по извеждане на визитацията, писане в журнали, подготвяне на родилките за тоалет и т.н. Изчаках известно време, за да не създавам напрежение, но накрая викнах за помощ, защото не можех да дишам и помолих да извикат доктор. Бяха като паднали от Марс, думи нямам... На следващата вечер пак се влоших и помолих нощната акушерка да извика лекар, защото бях много зле (пак същия филм с високо кръвно, вода в белия дроб и ниска сатурация), а тя ми каза, че "създавам проблеми" и я безпокоя... Как оцелях, аз си знам, по-добре да спра дотук. Ей това разбирам аз под ужасяващо отношение, некомпетентност, грубост, малоумност. И такива слаби звена в системата са напълно способни да опорочат цялата друга идеално свършена работа от свестните хора...

И аз се вкарвах във филми заради НМХ.
Бях на Клексан 0,4. Последната инжекция беше около 40 часа преди секциото. Нямах никакви проблеми/усложнения. Според АГ кръвозагубата е била в рамките на нормалното.