За секциото с любов ♡

Както казах по-напред, аз бях с кръвно и ки сложиха нещо още докато попълвахме документите. Бях мееега спокойна от него. Предвид че съм страшна паника и аз...

На мен - по време на третото секцио, но чак след като извадиха бебето. Дотогава си бях в абсолютно съзнание.

И аз имам панически страх от операции и заради това исках пълна упойка и при първото и при второто секцио, но АГ ми отказа. За третото й казах, че не се виждам как ще го издържа и тя каза, че ще се уговори с анестезиолога да ме упоят леко след като извадят бебето. Дадоха ми някакво хапченце под езика (но после може и да са ми сложили и нещо друго венозно, вече не бях много адекватна) от което адски се отпуснах. Бях си в съзнание, но бях много сънена и вече изобщо не ми пукаше, че съм на операционната маса. Цялата паника изчезна и ми беше много хубаво 😜. Не знам какъв беше този медикамент, не съм гледала и в епикризата дали е описан.

Благодаря ви Brin de muguet, Bubbless. Вчера имах час при АГ и я поразпитах за упойките - каза, че хич не препоръчва пълната упойка и тя се слага изключително рядко. По време на секциото можело да ми дадат нещо леко каза тя за успокоение, но не в големи количества докато бебето е вътре. След това можело да ми дадат всичко. Но и това леко успокоително се надявам да свърши работа де и дано не се панирам жестоко.
Мен най ме притеснява всъщност проблема с краката и че все едно ще съм като закована за операционната маса, без възможност да мръдна. Снощи говорих с една приятелка и тя каза, че чувството изобщо не е такова, каза, че не се усеща чак такова обездвижване, по-скоро било странно. Даже не разбрала кога и как са я отрязали, времето минавало бързо,емоцията е огромна.
Единствено не ми харесаха думите на АГ вчера - каза, че ако спиналната упойка достигне високо до гърдите е възможно да не мога добре да дишам и тогава щели да ме интубират и да ми сложат пълна упойка. Е, за какво са ми две упойки, що за простотия??
Колко време минава от поставянето на спиналната до изваждането на бебето?

Като ти поставят спиналната, ти казват веднага бързо да легнеш. Спиналната те хваща буквално за секунди и до минута-две вече не си усещаш краката. Вдигат чаршафа и започват (веднага). До 10 минути бебето е извадено.

При мен бебето беше навън на петата минута от началото на операцията. После ме шиха още около половин час. Няколко часа не си усещах краката, след това лека-полека започнах да ги движа.

Явно наближаваше да я вядят попитах за пола и след точно три минути ми го казаха/потвърдиха.

Аз и двата пъти бях с пълна упойка. Напълно здрави и нормални деца, не са имали нужда от някакви медикаменти. Не агитирам за вида на упойка, но не е толкова страшно дори и да се наложи и пълна.

И първото и второто ми секцио бяха със спинална, но чувството беше различно. Първият път не успяха веднага да ми нацелят мястото, пак се наложи да бодат/добре, че само веднъж повториха, че на момичето в стаята с мен, на четвъртия път стана, някакъв стажант се случил, ужас просто/. Всеки иска научени лекари, но никой не иска да се учат на него, разбираемо е. Няма да лъжа не беше приятно и усетих изтръпване по целия гръбнак, докато нацелят. А на въпросното момиче, няколко дена и изтръпваше и крака, а как я боля и главата....При мен, вторият път по- добре като цяло, но не знам дали, поради моята сензитивност усетих течността на упойката как ми пъпли по гръбнака и че е студена, гадничко си беше, добре, че е за кратко. В един момент ми се и догади, вече лежах,  анестеоложката каза, че е нормално и ми предложи да даде нещо, но отказах. Някак бях в по - "голямо съзнание" този път, чух и изсипването на околоплодните води в нещо като леген, направо си беше излюскване, чак ме стресна, шума и скоростта, с която се случи. Сякаш само преди секунди бях усетила как ми мажат с йод корема. Всъщност най- неприятно ми беше усещането за едно по - силно дърпане и бутане този път, не съм сигурна дали докато го вадеха или докато ме шиеха, ориентацията ми се губеше малко. Много бързо ме пусна упойката, но поне не ме боля глава като първия път. Аз лично имах страх, да не ме пусне преди да са свършили, заради един разказ на моя позната, но него ще ви го спестя...
А бе, като цяло не е приказка, операция е, но се преживява. Мисълта, че трябва да се държиш, заради малкото човече е най- добрия мотиватор да се стабилизираш емоционално.

Аз бях със спинална и си усещах краката някак затоплени. Представях си, че са ми изтръпнали като след заседяване на тоалетната 😆. Иначе и на мен ми беше трудно да дишам, казаха ми, че е от упойката, но нямаше проблеми.

Вероятно проблемите с дишането по време на секцио от спиналната упойка не са чак толкова чести, защото иначе нямаше да се прилага спинална упойка. Няма никакъв смисъл за операция да се ползват две различни упойки, вместо една.

Сега се сетих, че аз до последно не исках да си събувам чорапите и то даже с тях си легнах на операционната маса. Много ми беше студено, ама много-надали ит ниска Т, всички говореха колко е горещо в тая зала, а аз се треса като листо. От страх ще да е било, но и той мина. Как да е-нямах избор, събух се, даже комплимент за педикюра и блестящия лак ми направиха. То е ясно, че да ме разсеят. Анестезиоложката се справи бързо, усетих две леки бодвания и студена тръпка, в това време ме сложиха от странични положение да легна по гръб. И си спомням как изкоментирах колко много вече ми е хубаво, че не ми е студено на краката, даже са се стоплили. Пък то било такова чувството от изтръпването. Била съм първата, която толкова много се радва на ефекта от упойката. И как да не-след 16 часа мъки исках само да не ми е студено, да не ме боли безумно и най-после да си видя детенцето.
След куп страшни неща тя изплака, 10 години мъка докато я чакам изчезнаха за миг и вече две години съм много, много щастлива майка!

Не сте първата Аз също си се радвах на упойката и ефекта. Аз също се тресях като лист преди да ми я бият.

Мисля, че всички, които сме пробвали първо нормално и се е наложило спешно секцио се радваме на упойката
Аз поне нямах търпение да ме приспят и да спрат болките.

Само аз ли нищо не усетих? Последното, което помня е как ми слагат кислородната маска и после някакво бебе плачеше и малко се опомних и ми показаха сина ми. Какво е ставало не знам- дали от ниското ми кръвно съм се унесла или съм заспала не знам- нито дърпане имаше нищо. Дори не разбрах, че е започнала операцията и бам- чух бебе да плаче... Интересно ми е супермама усетила ли е- доколкото знам и тя е била при Диков?

Здравейте, колко време след раждане със секцио най-рано е удачно да се забременява?

Чувала съм минимум година или две.