За секциото с любов ♡

  • 234 841
  • 5 622
# 4 215
Здравейте,

записвам се в темата с планирано секцио заради седалищно предлежание. В 36 гс. съм. и вече губя всякаква надежда бебето да се обърне, въпреки всекидневните упражнения.
Няма да си кривя душата, умирам от страх, дори само мисълта да ми режат корема ме ужасява, случва се точно това, което се надявах да не се случва..Цяла бременност се подготвях за естествено раждане, за първи контакт кожа в кожа, за присъствие и участие на таткото, а сега се чувствам прецакана и фрустрирана. Сигурно звучи налудничево, но сякаш собственото ми тяло или дори бебето ми ме саботира! Няма видима причина за предлежанието, уж всичко с бебето и матката изглежда наред. Sob

Има ли тук дами, които не са искали секцио (знам, че масово жените в България си го искат сами), как преодоляхте страха от операцията? Аз съм доста страхлива и мразя да ми правят каквито и да е манипулации.
А към дамите със секцио заради седалищно предлежание, които са искали естествено раждане, как преодоляхте разочарованието и фрустрацията към собственото си тяло (евентуално и бебе)?
Виж целия пост
# 4 216
Няма ли вариант за верзио?
Виж целия пост
# 4 217
Аз не исках секцио, но се наложи по спешност. Нямаше време да мисля. Какво разочарование? Важното е да сте живи и здрави, как точно ще се роди е на второ място. Никакви планове не съм си правила и не исках бащата да присъства.

Няма пречка и при секцио веднага да си гушнеш бебето. Има и болници, които не отделят в реанимация без бебето, ако това ви е толкова важно. Честно казано, ако раждам втори път, сигурно ще искам секцио по желание и после ще се наспя в реанимация, хич няма да се терзая за кърмене и първи контакт. После ще си го гушкам и кърмя.
Виж целия пост
# 4 218
Аз бях с двуплодна бременност и хем бях приела идеята за секцио, хем като ми казаха, че ще ме чакат да родя нормално се разплаках от страх за бебетата, но и се зарадвах донякъде, че ще разбера нещо от раждането. Е, не стигнах до това да усетя контракции (имах, но не ги усещах), бях си секцио и съм със много смесени чувства. Знам, че беше правилното решение и даже съжалявам, че не се случи по-рано. Същевременно с това съжалявам, че се наложи и макар още да не съм бременна повторно, обмислях дълго време VBAC ако стигна до там, но се задълбочих в темата и осъзнах, че за мен самата и за бъдещето ми проекто бебе повторно секцио е по-добрия вариант.
Раждането ми далеч не протече по план, не само заради това, че след лутането беше секцио, но всякакви противоречиви емоции обработвам с помощта на психолог, когато не успявам да се справя сама. Смятам, че няма нищо лошо човек да има план и желания, даже е нормално, но може би най-голямото успокоение (и най-голямото клише) е, че най-важното е майката и бебето да са добре, а родоразрешението е просто една от стъпките това да се случи. Когато бебето изплаче всичко друго остава на заден план, поне в тази минута.

А и имаш още Gerka да се обърне. Може пък да те изненада. А същевременно може да направиш консултация с психолог, за да се опиташ да постигнеш предварително мир със себе си ако се наложи секцио. Успех!
Виж целия пост
# 4 219
Герка има варианти за вагинално раждане и в седалищно предлежание. Може и външно версио да опитате.

При първи вариант обаче трябва да намерите лекар да си разбира от работата и да има опит с такова раждане.
Зависи много и как точно са крачетата на бебето, ако са свити към коремчето с дупето надолу е възможно и да се получи без усложнения. Понеже дупето излиза първо и е също с по-голяма обиколка. Ако крачетата са първи обаче, както беше при мен, по никакъв начин не мога да препоръчам дори и да си помисляте да опитвате.
Наистина няма пречка да си гушнете бебето и при секцио. Бащата също може да бъде с вас и при секциото.
Аз не бих се съгласила на нормално раждане и в седалищно с дупето надолу, но аз и не държа на на нормалното раждане от самото начало. За мен, и моето тяло то крие повече рискове от секциото. Бях дълбоко убедена, че ще стигна до спиране на родова дейност, падане на тоновете на бебето и всички гадости нататък. Бебето явно усети моите страхове и прокто не се обърна.
Много внимаваите да не навредите на себе си или бебето си рискувайки излишно само и само нормално да е раждането. Излишно превъзнасяте процеса ми се струва, това също не е безобидно пък било то и натурално.
Виж целия пост
# 4 220
Здравейте,

записвам се в темата с планирано секцио заради седалищно предлежание. В 36 гс. съм. и вече губя всякаква надежда бебето да се обърне, въпреки всекидневните упражнения.
Няма да си кривя душата, умирам от страх, дори само мисълта да ми режат корема ме ужасява, случва се точно това, което се надявах да не се случва..Цяла бременност се подготвях за естествено раждане, за първи контакт кожа в кожа, за присъствие и участие на таткото, а сега се чувствам прецакана и фрустрирана. Сигурно звучи налудничево, но сякаш собственото ми тяло или дори бебето ми ме саботира! Няма видима причина за предлежанието, уж всичко с бебето и матката изглежда наред. Sob

Има ли тук дами, които не са искали секцио (знам, че масово жените в България си го искат сами), как преодоляхте страха от операцията? Аз съм доста страхлива и мразя да ми правят каквито и да е манипулации.
А към дамите със секцио заради седалищно предлежание, които са искали естествено раждане, как преодоляхте разочарованието и фрустрацията към собственото си тяло (евентуално и бебе)?

Моето първото се обърна в 38г.с. Но при мен до средата на 8м беше проблем, че бебето е напречно, а беше голямо. Лекарката ми беше започнала да се притеснява от преждевременно раждане. Обърна се седалищно, което не беше идеално положение, но беше по добре от напречното. В 38г.с се обърна вече както трябва, но пак е секцио, защото категорично отказа да се ражда. Второто пък зае правилна позиция още много рано и в началото на 9м реши, че трябва да се обърне седалищно. То си беше ясно, че ще е секцио. Малко преди плановото секцио се завъртя, буквално 2-3 дни, а секциото беше 10 дни преди термин.
Виж целия пост
# 4 221
Изпитвах огромно разочарование по абсолютно сходни причини в подобна ситуация. Нищо не помогна да се завърти, какво ли не правих. Не ме беше страх от операцията, но тъгувах, че няма да изпитам раждането.
Първо кърменето ми помогна да се справя с разочарованието, че тялото и бебето ми са ме предали. Успешният VBAC доизлекува болката в душата ми. Сега си казвам, че това е бил моят път и пътят на детето ми.
Виж целия пост
# 4 222
Същевременно с това съжалявам, че се наложи и макар още да не съм бременна повторно, обмислях дълго време VBAC ако стигна до там, но се задълбочих в темата и осъзнах, че за мен самата и за бъдещето ми проекто бебе повторно секцио е по-добрия вариант.

Абсолютно.
На мен съвсем ненадейно докторът ми ми предложи да пробваме VBAC ,седем години след предходно секцио.
Изпаднах в един момент в романтични мисли как ще си гушна детето веднага и няма да прекарам 24 часа в реанимация, но бързо се приземих и отказах да правя опити за нормално раждане.
А и човек трябва да е психически готов за подобно нещо, аз определено не бях.
Виж целия пост
# 4 223
Gerka,  мила, не се страхувай! Първо имаш още  време. Второ, всяко зло за добро! Понякога стартирали нормално раждания също се превръщат в секцио. Трето, всички впечатления от моето раждане важат с пълна сила за почти всяко раждане! На деня ще се изпълниш със смелост и готовност да си видиш детето и само това ще има значение. И ти ще чуеш първото му изплакване и има много места където позволяват таткото да присъства, бързо раздвижват и ще можеш да си бъдеш с бебето. Както и да родиш вярвам, че ще оцениш това, които тялото ти ти е помогнало да постигнеш, веднъж щом гушнеш краченцата, които сега те ритат и се опиташ да осъзнаеш как това човече е дошло от теб! А надявам се като гушнеш здраво детенце изобщо да не си мислиш за никакво разочарование и саботаж.

Пак казвам - понякога такива неща са blessings in disguise” така да се каже и може да се случват с причина, която ние да не можем да проумеем, но да работят в наша полза.
Виж целия пост
# 4 224
Не разбирам това пънене за естествено раждане, наистина.
Имаш време да се обърне, но ако не се, голяма работа, че ще е секцио. Така е трябвало.

Аз сега ако бях бременна с едно бебе, най - вероятно щяха да ми предложат VBAC, но нямаше да се съглася.
И да исках няма как да стане - близнаци, напречно разположени и двамата един върху друг и предишно секцио.
истината е, че заради тези романтични представи много жени остават разочаровани. Не всичко минава както си мислим и по план. Важното е накрая майката и бебето да са здрави.
Виж целия пост
# 4 225
Аз съм със секцио поради седалищно предлежание.  Също имах голяма мотивация за естествено раждане, също се ужасявах от секциото и искрено не го желаех. Чувствах се прецакана и общо взето всичко което Ви е в главата в момента, беше в моята. Даже си търсех лекар да се съгласи да раждам естествено, но никой не ми се нави и честно казано се радвам, че така стана. Има хиляди неща които могат да се объркат при едно седалищно предлежание, затова всеки лекар предпочита секцио. Приемете, че така е по-добре за бебето и за вас, защото наистина е така! И ще Ви кажа една друга работа, в момента в който си гушнете детето изобщо няма да Ви пука как точно сте родила.
Ако трябва да раждам второ дете, ще си поискам секцио! Нищо страшно не е!
Виж целия пост
# 4 226
Аз никога не съм имала абсолютно никаква мотивация за нормално раждане. При мисълта за такова и сега ми се изправя косата от ужас. Не знам дори как ще преживея, когато някоя от дъщерите реши така да ражда - честно.
Виж целия пост
# 4 227
Голямата я родих на 20 почти години-нормално раждане.
Дребният спешно секцио.
Но и годинките си оказват влияние.
Предпочитам нормално раждане честно казано.
Но така се наложи.
Виж целия пост
# 4 228
Да знаете, че има много жени, които след нормално раждане са толкова изтощени, налага се дори кръвопреливане, че нямат никакви сили нито да си държат бебето, нито да кърмят. А има и такива, които часове след операцията се раздвижват и са на крака.

Никога не знаеш какво ще се случи. При мен, освен едро бебе и изтощение след часове опити да се роди нормално, се оказа неправилно обърнато - при прегледа изглежда с главичката надолу, но всъщност лицето му е напред, не е обърнато правилно и почти няма шанс да се роди нормално.
Виж целия пост
# 4 229
Aми, не е вярно, че като си гушнеш бебето и не ти пука. На един може да не му пука, но на мен например много ми пукаше. Недейте да обобщавате така на едро, все едно на света сте само вие и вашите желания.

Да имаш реален избор и подкрепа как да родиш е ВЕЛИКО - естествено, секцио, във вода, на стол, на магаре, с таткото, без таткото. Да ти се наложи да направиш нещо, понеже така се налага, рисково е, има натиск в някоя посока - това е драмата на тези, които в крайна сметка са искали едно, а става друго. Към тези, които не сте искали естествено раждане и изборът ви е уважен - ако някой ви беше натиснал да раждате така, беше ви наплашил с потенциалните рискове на секциото или ви беше казал "айде, бе, стига, като си гушнеш бебето и ще забравиш" - гот ли щеше да е?

Ето ме - раждала и по двата начина и мога твърдо да кажа, че и двете болят, и двете могат да са рискови, и двете могат да водят до усложненияя, и след двете има процес на възстановяване. Въобще не става дума за това страшно ли е или не, а че както има хора, които искат да ги "няма", докато раждат и си чакат пълната упойка, така има други, които имат съвсем диаметрално разположено виждане.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия