За секциото с любов ♡

  • 275 194
  • 6 275
# 4 395
Здравейте, дами, имам следния въпрос. Очаква ме първо секцио след 10 седмици, и цялата рода е почнала да ме "подготвя" колко съм щяла да бъда зле след това, да имам нужда от помощ за всичко. ММ ще си остане вкъщи 2 седмици, а и по принцип работи от вкъщи и настроен как детето е общо и ще го гледа и той активно.
Тези от вас, които са преминали през секцио, колко зле са били след това и имали ли са нужда от помощ с бебето? Или със себе си? С домакинството ще съм благодарна естествено, ако някоя баба сготви, почисти и т.н. Разбирам,че е и доста индивидуално кой как се чувства. Ще съм благодарна за споделен опит и благодаря!

За първото много държах бабите да са вкъщи Simple Smile За второто казах, че не желая да идват. Старото поколение си има неговите виждания и държи все да е право съответно натоварва лично мен още повече.
Колкото до думите им ми е интересно от къде знаят ако никога не са преминавали през секцио? Да, индивидуално е ама не е чак толкова зле колкото Ви плашат. Може да е кофти първите дни, но вие така или иначе ще сте в болница с детето и там ще Ви помагат и насочват.
Виж целия пост
# 4 396
Индивидуално е да. Ние не използвахме много помощ само 1 седмица майка ми, също мм беше в бащинство. Значи от опит казвам, не се нагърбвайте сами всичко да правите, щото като видят (поне нашите баби), че се справяме, после свикват така и сега никаква инициатива нямат да помогнат с нещо.
А с какво точно трябва да помагат бабите? С детето или домакинството?
Виж целия пост
# 4 397
Лично според мен, с каквото майката поиска. Ако питаш бабите обаче, те искат с бебето да помагат.
Виж целия пост
# 4 398
Момичета, не знам на каква възраст са ви бабите.

Аз напр. мога скоро да стана баба, имам две пълнолетни деца, но не бих могла да помагам нито с бебе, нито с домакинство. Просто днешните баби са работещи Simple Smile Така че радвайте се, ако нещо изобщо предложат и направят Simple Smile
Виж целия пост
# 4 399
Ами аз не искам да ми се месят и не държа да ми предлагат нещо. Работят и толкова…
Ако имат време ще дойдат като нямат живи и здрави.
Единствено ме дразни как всеки, които не е минал през секцио знае “колко ще ми е тежко”. 😃
Виж целия пост
# 4 400
И двете ми са работещи, по принцип, но и двете много настояват да помагат. Даже едната се изяви как "през деня сме заедно увас, вечер всеки си е в къщата". Как ще работи не знам, сигурно за уикенда говори така.... Шантава работа, тези думи така ме стряскат. Какво ще ми правят удома по цял ден?
 
Но на мен по-скоро ми беше притеснението - толкова ли е болезнено, защо ме плашат всички с това секцио така? Никой от тези, които ми го казват, не е раждал секцио... Знам, че едно време е било много страшно да те "разпорят секцио", и да, операция си е.
А имате ли съвети/ трикове за по-леки първоначални дни удома с бебето, след секцио? Примерно по-удобни пози за кърмене, да не дразни шева; неща, които биха ми били от ползва, да имам за всеки случай? И т.н.
В интернет има доста клипчета, но друго е от човек да дойдат съветите. Благодаря!
Виж целия пост
# 4 401
Честно казано според мен трябва сама да усетиш по какъв начин ще ти е по-лесно да ставаш, да сядаш, без да те боли толкова. Начинът, по който ни показваха, че уж е правилно в болницата- не вършеше работа при мен.
Виж целия пост
# 4 402
От моя опит, аз само веднъж съм била физически много зле след секцио, но случая беше тежък - 4-то секцио + премахване на миоми. Нормално физически си екстра на 5-6 ден.

Трудното за мен с първо бебе е било самото психическо и физическо напасване на гледане на бебето. Осъзнаването, че имаш денонощни грижи. И т.н. Не начина, по който съм родила.
Виж целия пост
# 4 403
Не е толкова страшно секциото (от моя опит), има болка при ставане да кажем, съвет бих дала да се движиш повече, да не легнеш като болна на легло с мисълта “боли ме”, защото ще стане по-зле.
Разхождай се, старай се да се върнеш към нормалния живот бързо. Аз и домакинската работа веднага започнах да си върша, без излишен перфекционизъм и бебето оставях на баща му да се разходя до магазина и към 10 дни активно започнахме с разходките.
За бабите и двете работят, като имат възможност на гледат децата (особено едната, нито в отпуска като е нито като почива, а то е често през седмицата) НИКОГА не предлага….ем бих се радвала да си направи устата поне 😄
Сигурно пък ако много искаше и предлагаше щеше пак да ме дразни, та няма пълно щастие.
Тук спирам обаче, че се ядосах пак, а това е тема на друг разговор 😂
Виж целия пост
# 4 404
И двете ни баби бяха работещи, но заявиха с готовност, че могат да вземат 1 седмица отпуск. Поговорих с майка ми и дружно взехме решение да изберем свекървата, като най-стабилна психически и отгледала 3 деца Simple Smile
Родих в отпускарски сезон, нямаше кой да ни покаже нищо в болницата. Бях на 25 г. и бебе не бях пипала до този момент. Радвам се, че свекървата остана, с мъжа ми ме гледаха като писано яйце. Научи го как да я носи, къпе и т.н., докато аз се възстановявам. На практика само ми я подаваха за хранене и ми правеха компания за разходки, друго нищо не съм правила. Самото възстановяване при мен беше бързо и лесно, но примерно на 7-ми ден не ми беше комфортно да се навеждам над ваничката за къпане.
За домакинството - с мъжа ми по принцип си го споделяме, в случая тя пое моята част.
Ако се върне времето назад, пак бих избрала да имаме баба при  нас през първата седмица. Не че няма да се справим сами, но така можехме да си почиваме повече.

П.П. Уточнявам, че я познавах добре и знаех, че няма да ни налага модели за кърмене, режими и т.н., а се съобразява с това, което ние сме решили за детето си. Т.е. нямаше предпоставки за напрежение.
Виж целия пост
# 4 405
И двете ни баби бяха работещи, но заявиха с готовност, че могат да вземат 1 седмица отпуск. Поговорих с майка ми и дружно взехме решение да изберем свекървата, като най-стабилна психически и отгледала 3 деца Simple Smile
Родих в отпускарски сезон, нямаше кой да ни покаже нищо в болницата. Бях на 25 г. и бебе не бях пипала до този момент. Радвам се, че свекървата остана, с мъжа ми ме гледаха като писано яйце. Научи го как да я носи, къпе и т.н., докато аз се възстановявам. На практика само ми я подаваха за хранене и ми правеха компания за разходки, друго нищо не съм правила. Самото възстановяване при мен беше бързо и лесно, но примерно на 7-ми ден не ми беше комфортно да се навеждам над ваничката за къпане.
За домакинството - с мъжа ми по принцип си го споделяме, в случая тя пое моята част.
Ако се върне времето назад, пак бих избрала да имаме баба при  нас през първата седмица. Не че няма да се справим сами, но така можехме да си почиваме повече.

П.П. Уточнявам, че я познавах добре и знаех, че няма да ни налага модели за кърмене, режими и т.н., а се съобразява с това, което ние сме решили за детето си. Т.е. нямаше предпоставки за напрежение.


Ехааа,Човече такива конфигурации в днешно време са голяма рядкост и щастие ...Била си истинска късметлийка с тази свекърва Simple Smile
Виж целия пост
# 4 406
Според мен ако си в добри отношения с бабите и можеш да ги изтърпиш, не отказвай помощ! Да, по принцип най-гадната част след секциото би трябвало да си в болницата, където ще има кой да се грижи за бебето. Много майки казват, че на следващия ден след раздвижването вече могат да обслужват бебето - аз НЕ бях сред тях. Болеше си ме много, ставането от леглото в болницата беше мъка, всяка крачка си беше предизвикателство първите 2-3 дни. Отгоре на всичкото имах и кофти разстройство цяла седмица, проблеми с гърдите, та нито яла, нито спала, оперирана,  яко шашардисана и депресирана (първо дете), добре че беше мъжът ми и майка ми…Честно казано очаквах да е по-леко, четейки мненията тук - така че имай едно наум. Психиката също не е за подценяване, както писаха вече - аз дотогава явно не осъзнавах с какъв изтощаващ 24/7 ангажимент се нагърбих 😅
Виж целия пост
# 4 407
Най-трудното в първите седмици беше пазаруването и хвърлянето на боклука Simple Smile Че и след това. Освен ако не си тежък случай на легло, можеш спокойно да си вършиш нормална домакинска работа - миенето на чинии или слагането им в миялната, пускането на пералня и позабърсване тук-там не е тежко. Едва ли някой тръгва да готви сложни ястия след като роди, пък неща като пускане на прахосмукачка, минаване на пода и пр. може и таткото да ги свърши.
Виж целия пост
# 4 408
Най-тегавата част със секциото, поне при мен, бяха първите часове след операцията. Сложиха ми система, която предизвиква контракции, за да се изхвърли всичко от матката. Но тя е прясно срязана и зашита...та сещай се! Явно упойката не ме беше хванала добре, защото други около мен нямаха такъв проблем. Всеки следващ ден става по-добре. Смях и кихане бяха ад, но всичко продължава около седмица до десет дни.
Относно бабите, лично аз не исках да има никой вкъщи, исках да си видя бебето и мъжа и да си сформиране самички нашето си време, режим и да сме на спокойствие. Бабите бяха "допуснати" малко по-късно. Исках да се науча сама да се оправям, а всякаква допълна помощ е само екстра. В крайна сметка съм с ясното съзнание че бебето е наше и сами трябва да можем да се оправяме, ако започнеш да разчиташ на бабинки от ден едно някак ми се губи цялата връзка.
Виж целия пост
# 4 409
Хич не помня да съм правила навеждания, за да пускам пералня. Абсурд. При мен много време си боля, около седмица по-силно, но и после не бях на 100% ок. Със сигурност бебето не смеех да го вдигам аз първите дни.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия