За секциото с любов ♡

  • 279 732
  • 6 312
# 4 800
Zimk02, просто си била с леко секцио и във форма.

Аз не бях на себе си с малката, супер тежко раждане с много кръвопреливане и усложнения. Когато изобщо имах някакви сили след това, само си ревях от отчаяние. Изобщо не съм си и помислила да взема бебето. Не ми стигаше мисъл за нищо, камо ли кожа до кожа, снимки - абсурд. Просто имайте едно наум, че някои раждания никак не са лесни и дума не може да става да вземеш в ръце бебето скоро.
Виж целия пост
# 4 801
Е, аз дори не си бях виждала детето повече от 24ч, т.е. видях го след като ме преместиха в стая, при положение, че бях със спинална упойка. Но затова си имаше причина и не пожелавам на никого да попада в ситуация да не може да си види детето веднага.
Виж целия пост
# 4 802
Е, то и аз не бях адекватна, упойката ме държеше все пак. Но нямаше причина таткото да не може да я вземе. Снимките сестрите ги направиха с на таткото телефона.

И да, ако има проблеми с майката или бебето, се налагат други мерки, но при едно обикновено секцио няма защо да са разделени толкова дълго
Виж целия пост
# 4 803
Единствено позицията на бебето е проблем. Кръвното е единственото нещо, за което не съм се притеснявала. При крайна степен на стрес е стигало едва до 120/80, не мога да имам високо физиологично. Досега съм слушала само в колко цветущо здраве съм.
Виж целия пост
# 4 804
Lili325, имам 3 раждания чрез секцио и трите пъти в болница Вита. Там няма реанимация, връщат те директно в стаята ти. Редовно те посещават и не можеш да ставаш до раздвижването. Има си телефон за връзка с родилното и неонатологията и при нужда винаги можеш да се обадиш да дойде някой.
Именно липсата на реанимация беше една от причините да избера тази болница.

NadezhdaML, моята АГ ми каза 1 година от секцио до следващо забрененяване. И това ми го каза и след първото и след второто секцио. След първото секцио забременях година и половина след него и нямах проблеми по време на бременността.

Бебетата ми ги донесоха след раздвижването и си останаха при мен. Преди това беше безмислено - то ако се разреве, аз дори няма да мога да го извадя от кошчето му. А да ми е постоянно в ръцете и да не мога дори да се обърна, не мерси.
Виж целия пост
# 4 805
Brin de muguet, а каква е била причината да не искаш да си в реанимация?
Виж целия пост
# 4 806
Разбрах, че има вариант вип стая, където може да съм с придружител, който се грижи за другото, с изключение на кърменето Smiley
Виж целия пост
# 4 807
Brin de muguet, а каква е била причината да не искаш да си в реанимация?
Тревожна и хипер притеснителна личност съм. Донякъде може би и егоист.

Тревожна в смисъл, че за мен секциото е невероятен стрес, паника, неистов страх. Обстановката в една реанимация при мен само ще засили това чувство на тревожност и страх. За да не мисля за операцията и затова, през което съм минала, имам нужда да се чувствам поне малко като у дома си : да ми е светло и шумно, да гледам телевизия или да си цъкам безцелно каналите, да слушам музика, да говоря с някой по телефона или дори, защо не, да почета книжка. Слушането на разни машини за мониторинг само ще ме стресират допълнително.

След първото ми секцио нямаше свободна самостоятелна стая за първата ми нощ и трябваше да ме настанят в двойна стая с друго момиче в нея.  Момичето имаше нужда от тъмнина и тишина, за да спи. За мен това беше ужас! Сама в тъмното с болката ми и страховете ми - много трудна и дълга нощ.
Вече след второто и третото секцио си бях самичка - лампите светнати цяла нощ, телевизора си работи, говоря с мъжа ми по телефона, при нужда ги виках да ми отварят прозореца, че хормоните така ме тресяха след второто секцио, че умирах от жега. Не трябваше да  се съобразявам с никого и тази прословута първа нощ преди раздвижването мина неусетно и двата пъти.
След секцио - абсурд да спя през нощта.

Хипер притеснителна - защото искам да си спестя да ми правят тоалет в реанимацията. Предпочитам след раздвижването да си се измия сама.
Виж целия пост
# 4 808
Родих в “Мама и аз”, нямаше реанимация, директно ме качиха в стаята. Пуснаха таткото да ме види, заведоха го и при бебето за малко. Беше епидемия от грип, иначе щяха да ни оставят тримата да си се гледаме, но уви нямаше как. На мен ми беше добре без реанимация. Мразя да има други хора покрай мен и да трябва да се съобразявам с тях. Операцията беше сутринта, на обяд си дремнах и към 3-4 следобед ми донесоха бебето, но не ми го дадоха, оставиха го в легълцето му до мен. Пък аз мерак да си го видя и да го пипна и лека по-лека се набрах на леглото и седнах сама. Като дойдоха да ме раздвижват казаха, че най-трудно било да седнеш и щом съм успяла, нямало какво повече да ми правят. Само ме държаха докато се изправям, съпроводиха ме до банята, махнаха ми катетъра и след това сама си ставах за да ходя до тоалетна. На другия ден вече си се разхождах почти спокойно.
Понеже ходих при няколко различни лекаря след като родих, всички ми казаха различна препоръка за следващо бебе. Между една и две години бяха препоръките.
Виж целия пост
# 4 809
Много модерно това кожа с кожа, ще кажеш в следващите месеци няма да сте кожа в кожа с бебето.
И аз не бях в реанимация след секциото, в нормална стая си бях. Не съм имала проблеми. Спах си като пич след секциото, такъв обезболяващ коктейл ми сложиха, че и всичките бебета от отделението да ми бяха сложили в стаята, все тая. Предната нощ бях спала 2 часа, та имах нужда.
Виж целия пост
# 4 810
Аз родих в Плевен, Авис медика. Не съм била в реанимация. Секциото ми беше в 11 часа, в 16:00 вече системите бяха изтекли, станах и се раздвижих. Бебето ми го до донеоха при мен още на следващия ден рано сутринта.
Виж целия пост
# 4 811
Много модерно това кожа с кожа, ще кажеш в следващите месеци няма да сте кожа в кожа с бебето.
И аз не бях в реанимация след секциото, в нормална стая си бях. Не съм имала проблеми. Спах си като пич след секциото, такъв обезболяващ коктейл ми сложиха, че и всичките бебета от отделението да ми бяха сложили в стаята, все тая. Предната нощ бях спала 2 часа, та имах нужда.
Изобщо не е модерно, учила съм го от учебници от преди не знам коя година. Има си супер много плюсове. Просто при нас не се практикува много.
Виж целия пост
# 4 812
Да и в Майчин дом непрекъснато ти се мери кръвното. Дори през нощта апарата се пуска и го измерва. Много съм доволна там, ако ми се случи отново да имам дете пак там ще отида Simple Smile Спокойна съм там.
Радвам се за Вас. И аз бях там и при кръвно 180/120 акушерките ме гледаха "умно", попълваха си съвсем спокойно документацията и сума време не благоволиха да извикат лекар, докато не ги помолих настоятелно със сетни сили, едва говореща и едва дишаща. Тази "реанимация" при истински проблем, а не просто нужда от следродилен тоалет и фиктивно мониторно наблюдение, е мноооого далеч от истинския смисъл на тази дума. Не бих се завърнала там за нищо на света.
Виж целия пост
# 4 813
На мен ми казаха да не забремевам година и половина - две. В реанимацията ми хареса. Има други жени, с които си говорите, а през стъклото ви наблюдават нон-стоп. На мен това ми създаде спокойствие. С обезболяването не съм имала проблем, но при мен като цяло мина леко и с минимални болки. На сутринта след операцията обезболяващото беше течен аналгин. Бебчетата ги дават чак на другия ден, след като те раздвижат.
Виж целия пост
# 4 814
И аз не исках да съм в “реанимация”, затова и се радвам, че в Св. София няма. Исках от самото начало бебето и таткото да са при мен, той да се грижи за него. Естествено това е възможно само във ВИП стая.
Не исках да съм в стая с други жени, дори за 1 нощ, и да трябва да се се съобразявам с тях. Аз пък съм от хората, които имат нужда от тъмнина и тишина за да заспя, щях да откача ако работи телевизор.
Иначе мен първите 2-3 дни си ме болеше много, независимо от коктейла, който ми вливаха…
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия