За секциото с любов ♡

  • 279 735
  • 6 312
# 4 845
И двата пъти ми отекоха краката. Първият път нормално раждане с епидурална, вторият секцио. Първото раждане август, второто октомври.
Как бихте сравните двете раждания откъм възстановяване и болки след това ? И секциото по желание или по мед причини е било ? Мерси Simple Smile !
Виж целия пост
# 4 846
Секциото мина по-леко от нормалното раждане. Възстановяването при нормалното раждане беше по-лесно може би, просто защото не е операция. Но пък три седмици не можех да седна нормално. Със секциото проблемите ми бяха със ставането и лягането. Но може би около 4-5 ден след изписването бях вече добре.
За решението за секцио - бебето се роди 4370, на виеозона към края на бременността го измериха 4200-4300 (не помня вече точно). Още от началото на 9 месец беше ясно, че ще е голям - беше минал 3200 и аз изпаднах в тих ужас, защото съм с тесен таз. Та, и аз исках да е секцио, но и лекарят ми потвърди.
Виж целия пост
# 4 847
Бебето по принцип вървеше малко (в 37+4 гс се роди 2300гр).
Но това, което го притесни е,  че според неговите измервания бебето беше спряло да расте - за две седмици нямаше никаква разлика в измерванията и не можеше да ми гарантира, че бебето ще оцелее до датата на планираното секцио.
Според него съм се движила буквално на ръба на острието.

Успокои ме, че не е проблем да го извадят в 36гс, защото неонатологията им била добра.

А в край на сметка сгреши ли?
Виж целия пост
# 4 848
На мен и след двете операции не са ми се подували краката. Сега ще видим третия път (дано всичко е наред и стигна дотам, де).
Аз не можах да се прежаля втори път за Шейново дори и заради Вецев. А и той доста се промени като отношение спрямо първата ми бременност при него. Сякаш се поумори и влезе и той в някаква рутина, както доста от лекарите.
Виж целия пост
# 4 849
Честно казано, подутите крака бяха бял кахър след секциото. В сравнение с болките при лягане и ставане и болките като цяло
Виж целия пост
# 4 850
Бебето по принцип вървеше малко (в 37+4 гс се роди 2300гр).
Но това, което го притесни е,  че според неговите измервания бебето беше спряло да расте - за две седмици нямаше никаква разлика в измерванията и не можеше да ми гарантира, че бебето ще оцелее до датата на планираното секцио.
Според него съм се движила буквално на ръба на острието.

Успокои ме, че не е проблем да го извадят в 36гс, защото неонатологията им била добра.

А в край на сметка сгреши ли?
Не знам - може и да е бил прав, че е имало някакъв риск. Няма как да разбера.
Аз избрах да се доверя на другата АГ. Бебето си изчака датата на планираното секцио без проблем. Нямаше никакви индикации за страдание на плода. Адаптацията й беше сравнително лесна след операцията - само един ден на термо легло и под кислородна палатка (май така се казваше). След това си беше при мен. Засука нормално.
Виж целия пост
# 4 851
Аз нямах нито подуване, нито кой знае какви болки след секциото. В болницата си хвърчах по етажите без никакъв проблем. Даже не ползвах всеки път асансьора. Не знам от какво зависи. При някои е много леко, при други хич. На мен ми беше първо раждане и първа операция изобщо.
Виж целия пост
# 4 852
На мен пък в края на предната бременност само левия крак ми отичаше.След секциото (в началото на август 2022) ми се поду пак веднъж два и спря.Сега съм в 29 г.с и следим уж кръвното, но то и преди това си ми беше 130/85 и лекарката не знае дали ще добутаме до март.На втората ФМ докторката каза, че щом сега е такова, след 28гс ще станело 160. 🥴
Само пръстите на ръцете ми се надуват и то през 3-4 дни за по малко.
Възстановяването иначе беше бързо и нямах проблеми.Ще видим тоя път как ще е.
Виж целия пост
# 4 853
Аз пък имах страхотно подуване на краката след секциото. Чувствах си много тежки краката, уверяваха ме, че е нормално. В крайна сметка отмина може би на третия ден след изписването, но се оказа по-лошото, че имам акушерски хематом на таза, това е точното наименование. Треперех дни след изписването дали пак ще ме оперират, но за щастие не се стигна до там. На изписването едвам ходех, защото отокът долу го правеше много трудно да се придвижвам нормално. После вкъщи добре че мъжът ми ме обслужваше напълно.
Ужасно подуване долу имах и изпитвах дискомфорт при всичко. Сега е останал лек оток, но първите дни беше най-страшно.
Според АГ кръвоносен съд е изпуснал и е възможно да се е случило, когато съм правила опити да се изправя. Спомням си, че втората нощ след секциото започнах да се подувам долу и да ме втрисане адски много вдигнах и температура, устните ми бяха загубили цвят, сигурно тогава съм кървяла вътрешно. Изписаха ме с доста нисък хемоглобин. Имам някакъв късмет, че каквото е текло е спряло. Последно беше 9 см. Разбира се много ме следиха де.
Не ми е първа коремна операция, но за първи път подобно нещо се случва. След предишните коремни операции много бързо се възстановявах.
След седмица съм най-накрая на контролен и нямам търпение да разбера колко е намалял този хематом. Съдейки по отока, още си е там. Sad
Обаче това не ме спира и следващото раждане да е секцио. След моята рискова бременност не искам и да чуя за естествено раждане - не е моето. Не го отричам в никакъв случай, просто лично за мен би било по-травмиращо.

Оф, та така, измрънках си болката.
Виж целия пост
# 4 854
С кръвното много внимавайте. Аз съм с ниско по принцип, през бременността държах около 120/80 и нищо не усещах (а очевидно съм вдигала). Е, буквално за часове направих прееклампсия и се наложи да извадят бебетата в 34та седмица. Те бяха в критично състояние,дали заради прееклампсията, дали заради инфекцията, с която се родиха,дали защото са момчета, или съвкупност от всичко,нямам идея честно казано. Но бяха критични 5 дни, изплакаха след реанимация, интубирани бяха.
Също бях с много нисък хемоглобин, но операцията ми беше дълга, второ секцио и то с близнаци, а аз така и не можах да си вдигна хемоглобина по време на бременността, та го очаквахме. Вдигнаха го с банки желязо, за да ме изпишат.
Виж целия пост
# 4 855
Във Вита също няма Реанимация, местят тв директно в стаята.
В св. Лазар Реанимацията е като хотелска стая до операционната.
Така че доста болници частни след секцио местят директно в стаята, пак си под наблюдение и всичко останало


В Свети Лазар се чувствах като в олинклузив хотел наистина Simple Smile При кой лекар раждахте там?
Виж целия пост
# 4 856
Избрахте ли дата за секцио? Аз трябва да го направя и някак хич не ми идва отвътре. Първият път я избрах за секунди, въпреки че дъщеря ми си избра друга,дори по-хубава.
Но сега съм в тотално незнание.
Виж целия пост
# 4 857
Във Вита също няма Реанимация, местят тв директно в стаята.
В св. Лазар Реанимацията е като хотелска стая до операционната.
Така че доста болници частни след секцио местят директно в стаята, пак си под наблюдение и всичко останало


В Свети Лазар се чувствах като в олинклузив хотел наистина Simple Smile При кой лекар раждахте там?
Та вече работи във Вита
Виж целия пост
# 4 858
Избрахте ли дата за секцио? Аз трябва да го направя и някак хич не ми идва отвътре. Първият път я избрах за секунди, въпреки че дъщеря ми си избра друга,дори по-хубава.
Но сега съм в тотално незнание.

Моето беше непланирано. Тръгнах да раждам нормално в Свети Лазар, но почнаха да падат тоновете и се наложи секцио. Беше голям екшън и цялото раждане ми се стори, че продължи вечено - от приема до самата операция, но всичко свърши с хепи енд. Иначе детето тръгна да се среща с нас точно на термина си Simple Smile
Виж целия пост
# 4 859
И двата пъти имах дата за секцио, но и двата пъти за съжаление не я дочаках.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия