За секциото с любов ♡

  • 277 868
  • 6 312
# 6 240
Не мисля, че има отношение към удебеляването, а по-скоро да се уеднакви с другата кожа и да не седи после като торбичка отгоре.
Виж целия пост
# 6 241
Първият месец ми беше супер неприятно да го пипам, не точно страх, ами нещо друго, което не знам какво е. 😂
Виж целия пост
# 6 242
Аз с кола маска го минавам даже. Козметичката, де. В началото имаше много удебеляване, сега не толкова, ама шелфа си седи. Sad
Виж целия пост
# 6 243
Здравейте, мами ! Аз сега откривам тази група. Днес стана ясно окончателно, че съм за секцио. Притеснена съм доста относно този т.нар. шелф над белега Sad Има ли как да се намали с времето? При всички ли го има ? Аз имам и липедема на краката и доста се притеснявам.
А и за срастванията също се тревожа. Дали ще си забременея лесно след това ? Ще ползвам хиалуронов гел по време на операцията и се надявам да помогне.
Виж целия пост
# 6 244
Това със срастванията няма как да знаеш дали ще имаш или не.
И с гел и без гел. Много движение му е майката.
Аз нямам шелф или каквото е там. Бледа права линия е в момента.
Виж целия пост
# 6 245
Аз имам сраствания след първото ми секцио, но поради друга причина. Не съм имала проблем при следващо забременяване.
Виж целия пост
# 6 246
Шелф може да пробваш с масажи да махнеш дзз. Аз не съм пробвала, но съм виждала резултати от такива масажи от жена в чужбина.
За срастванията мисля, че с гел без гел, рязано ли е ще има сраствания.
Виж целия пост
# 6 247
Да, четох, че веднага като ме пусне упойката трябва да се раздвижвам. Тревожи ме и дали съм се доверила на правилния доктор, разбира се… Но аз съм си много тревожна като цяло
Виж целия пост
# 6 248
Акушерките те раздвижват.
Най-трудно е да станеш, да се прегънеш от леглото. Аз се бях хванала за корема, обърнах се настрани и рязко станах, поради което ми се зави свят. Седях известно време да ми мине световъртежа, пих и вода (носи си половинки минерална вода), после с тяхна помощ ме изправиха и куцук-куцук до 00. Наплисках се с вода и обиколих два пъти стаята. Периодично сядах и ставах, обиколка из стаята, коридора... Вечерта ми донесоха бебка или когато се уверят, че си се раздвижила и не ти става лошо. Боли, но се търпи.
Дават обезболяващи, на мен в системата, на момичето до мен чрез мускулни инжекции.
Отделно бях си взела профенид, сега не ги продават, но има техни заместители. Съветвам те да си вземеш.
Сраствания нямах, белегът не си личи.
Забременях без проблем 8 месеца по късно, когато АГ ме прегледа и каза, че всичко върви много добре, от операцията и организма може да понесе още една бременност.
Все пак е препоръчително поне две години да се изчака, но ние нямаме това време, защото аз съм на 40+. 😉
Виж целия пост
# 6 249
Мерси за успокоението ! ❤
Виж целия пост
# 6 250
Аз не можех да слагам свещички, имам някаква непоносимост и помолих да ми оставят по-дълго абоката, сутрин и вечер ми слагаха обезболяване.
Не е болка за умиране, ама не е и нещо, което да не е болезнено. Първия ден е труден, от там нататък с повечко движение се оправят нещата
Виж целия пост
# 6 251
Най-важно е раздвижването. След него аз на 30-40 минути ставах и правих разходки. Прагът ми на болка е много нисък, но го правих постоянно. След като легна правих “упражнения” с краката. Максимално бързо исках да се раздвижа и да не ме боли толкова. Болка си има, но например гастрит боли повече, поне според мен.

Жената до мен роди естествено, имаше външни и вътрешни шевове, но не ставаше изобщо и на втория ден като ни доведоха бебетата тя беше доста по-зле от мен и я болеше повече. Движеше се, но на моменти плачеше от болка.

Аз на шестия час станах права, то това е най-гадното и болезненото. Оттам насетне, колкото повече се движиш, толкова по-добре. Не съм слагала колани и т.н., но обезболяващи доста ми слагаха, мускулно и в системата в началото.
Виж целия пост
# 6 252
Не го мисли от сега. Гледай да си добре. И аз като теб го мислех много, но след операцията си бях зле. Чувам за жени, които раждат и скокват дори със секцио след няколко часа. Аз се тресях в конвулсии, после бях полу-припаднала и неадекватна, не бях за никакво ставане. Чак на сутринта след раждането ни раздвижиха. И после си ставах и джитках, но самото раждане за мен беше тежко, чувствах се зле и не ми беше лесно. Важното е на първо място да си добре, бебето също. После вече ще мажеш белега, ще правиш масаж. Аз си го мажа от началото, само ме е яд, че се подлъгах и купих контратубекс. Много е смотано. Мазах Цикатридина и после Содермикс. Надявам се да избелее, сега е грозничко.
Виж целия пост
# 6 253
Относно раздвижването всичко е вярно - колкото по-рано толкова по-добре. В реанимация същия ден след операцията, вечерта ни питаха кой иска да се раздвижи вечерта, който не искаше - на следващата сутрин. Аз реших да се раздвижа вечерта и на следващата сутрин, когато се раздвижваха останалите аз вече си ходех сама. И колкото повече се движиш също става по-добре. Мен ме болеше основно кръста защото първите дни не можех да вървя изправена, но с обезболяващи всичко се контролираше. Аз си слагах свещички всяка вечер докато бях в болницата и вършеха работа. Относно срастванията и белега тепърва ще видя как ще бъде. За сега белега е много фин и тънък.

Колко време след секциото ви разрешиха спорт? Няма да вдигам 100кг. тежести разбира се, но йога, пилатес, гимнастика?
Виж целия пост
# 6 254
На първия месец ми позволиха лек спорт -  без много тежести и интензивност,  казаха ми след втория месец другите и то леко в началото.
Сега съм 6 седмици след второ секцио и карам велоергометър и правя леки упражнения. Чувствам се добре, но нямам търпение да започна отново да бягам.
За секс също ми казаха след втория месец.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия