За секциото с любов ♡

  • 154 275
  • 4 199
# 4 185
И аз не бих я избрала при наличие на опции за нищо на света. Толкова ме беше страх като ме оперираха от жлъчка дали ще се събудя Grinning(там няма 6-5, приспиват те и те интубират), че определено не бих си го причинила доброволно. И все пак да присъстваш на момента, когато детето ти си поема първата глътка въздух, също е безценно. Simple Smile
Виж целия пост
# 4 186
При мен няма опция за избор на пълна. А и не искам да е пълна. Винаги след пълна упойка съм се чувствала отвратително. То е повръщане, напъни, чудо страшно.
Виж целия пост
# 4 187
Супер си е да си в съзнание, съпреживяваш си всичко.
Именно, за хора с по-лабилна психика си е жив ужас. През цялото време си представям цветен филм как ме режат... по-добре да не описвам.
И последното, за което мисля и ме интересува е първата глътка въздух, първия плач на детето и т.н. Стига всичко да мине благополучно, после ще присъствам на всичките му глътки въздух и на всичките му ревове. Баш на първите изобщо не държа.
Виж целия пост
# 4 188
Мен пълната упойка ме съсипа, без преувеличение. Няма начин да й видя плюсовете.
Виж целия пост
# 4 189
Аз съм писала някъде по-назад в темата, та ще се повторя. Имах травмиращо първо секцио, но въпреки всичко стигна ли до второ такова искам да съм будна и си мечтая за секундата, в която ще чуя първия плач на детето си. А дори и нещо да не е наред, пак искам да съм будна.
Отделно при мен също почти всяка пълна упойка се отрязва зле, дори кратката седация (имам 3 краткотрайни и 2 интубационни в последните 3.5 години). Само след едната интубационна бях сравнително ок, защото не ми се спеше много и имах гадене за около час, но след други 24ч съм била тотално извън строя.

Обаче да не забравяме, че всяка от нас има страхове и съображения. Затова ако според лекарите няма проблем да се ползва пълна, няма нищо лошо в това ако жената предпочита този вариант (знам за това коя колко достига до бебето, затова казвам, че мнението на лекарите е от значение). Пък и също е писано преди - на много места извън София въобще няма избор, действат си само с пълна. При много спешно секцио също се ползва пълна доколкото ми е известно, ако няма оставен епидурален катетър. Други пък не ги "хваща" спиналната и се преминава към пълна (имах съвсем скоро такъв случай в обкръжението си, но дали е хванала анестезиолозите си проверяват преди да почнат да режат, спокойно).

И малко успокоение в скрит текст (надявам се да е такова) ако някоя от вас се тревожи как ще реагира ако има проблем по време на раждането и е будна, и по тази причина предпочита пълна,
Скрит текст:
моя опит сочи, че инстинкта за самосъхранение е велико нещо и мозъка си върши несъзнателно работата да те опази от шок, отказвайки да приеме съществуването на проблем от каквото и да е естество. Над час бях в операционната и въобще не знам кога мина това време. Просто мисълта ми течеше по друг начин тогава.
Виж целия пост
# 4 190
Супер си е да си в съзнание, съпреживяваш си всичко.
Именно, за хора с по-лабилна психика си е жив ужас. През цялото време си представям цветен филм как ме режат... по-добре да не описвам.
И последното, за което мисля и ме интересува е първата глътка въздух, първия плач на детето и т.н. Стига всичко да мине благополучно, после ще присъствам на всичките му глътки въздух и на всичките му ревове. Баш на първите изобщо не държа.
напълно съгласна, мен ме ужасява мисълта да съм будна
Виж целия пост
# 4 191
Eто, всеки от нас е различен ...
Аз например си мечтаех за момента в който ще ми дадат да пипна,усетя,гушна доносеното си бебе.Първото ми дете само го чувах как плаче,не ми го показаха, макар че си е бил добре, отнесоха го за прегледи.Много си мечтаех за този момент,много исках да си е при мен по цял ден,да се гушкаме, да ме усеща, и аз него ... и всички тези неща, които с едно недоносено бебе съм ги пропуснала.
В крайна сметка държа да кажа, че и двете ми секциота преминаха страшно спокойно и леко.
Като се видя в малко време ще ви разкажа и за второто в подробности.
Виж целия пост
# 4 192
Аз също си мислех, че искам пълна упойка, защото ми звучеше повече от ужасяващо да ми ровят из чаркалаците докато съм будна. Честно казано, сега като мина, изобщо не беше нещо кой знае какво, само дето се притеснявах. В момента в който си чух детенцето да плаче, всякакво притеснение ми мина. Дадоха ми да го видя и да го цункам, ама аз толкова се бях шашардисала дали е добре, че после като ми го показа баща му на снимка с още едно бебе, сложени двенките едно до друго, аз не можах да си го позная 🤣
Ако трябва пак да раждам, пак секцио със спинална упойка бих избрала. А така силно се надъхвах за естествено раждане, даже си търсех лекар да се навие за седалищно предлежание 😂
Виж целия пост
# 4 193
Ако бях казала, че искам да родя седалищно, веднага щяха да се съгласят Grinning Обаче хич не ми се рискуваше и уж я обърнахме мадамата, ама вселената си беше решила, че трябва да е секцио при мен Grinning
Но и аз съм за спинална упойка. Емоцията беше невероятна да си чуя детенцето, да ми го дадат да го гушна и веднага да си ни закарат в стаята заедно.
Виж целия пост
# 4 194
Пълната упойка не е добре за бебето.
Където може се избягва. Не говорим вече за случаи, където не може да се приложи друга.
Виж целия пост
# 4 195
На мен ми предстои скоро и не се притеснявам особено, първо раждане. Може би, защото имам вече коремна операция и то още, когато бях на 15 години. Само че тогава нямаше бебе, а сега има и даже се вълнувам за първата среща. Нямам търпение да си видя бебето, да видя крачетата, които толкова време ме човъркат вътре.

Може би единствено ще ми е странно, че ме режат, а аз просто лежа, както и упойката в гърба.
Надявам се поне някоя сестра да е до главата ми и да ме разсейва.

И на мен ми предстои секцио. Имам коремна операция от преди 2 месеца. Наложи се спешно да ми махнат жлъчката в следствие на усложнения заради бременността. Възстанових се много бързо, въпреки че според докторите заради бебето ще е по-бавно.
Това ме успокоява и не ме е страх, че пак ще ме режат. Но ме притеснява това, че ще съм будна.
Виж целия пост
# 4 196
Двете операции нямат нищо общо, нито като вид, нито като възстановяване. Няма защо да се притеснявате, че ще сте будна. Лично аз предпочитам спинална пред пълна упойка.
Виж целия пост
# 4 197
Не знам какво ви притеснява, че сте будни на секциото. Вагиналното раждане е естествен процес, но също не е за подценявяне. Там родилката е будна и дори сама работи за да се роди бебето.  Аз не исках да изпуксам раждането на сина ми и се радвам, че въпреки спешната ситуация получих спинална упойка и ММ беше през цялото време с мен. Мога за себе ди да кажа, че нормалното раждане боли много повече от секциото. При мен раждането тръгна с изтичане на водите и почти веднага след това започнали контракции за разкритие. Ами брутални бяха още на този ранен етап от раждането. Гадеше ми се,  и ми падаше кръвното от болка. Не ми се мисли какво щеше да е докато стигна до 10см. Секциото го направиха спешно на 3см. Ами песен беше в сравнение с контракциите, а там женине също са будни.
Но все пак това  е само моята гледна точка, не знам какво им е в главата на другите в този момомент че е акъл за давам.
Виж целия пост
# 4 198
Не знам какво ви притеснява, че сте будни на секциото.
Ами много са нещата, но не бих ги споделила точно в тази тема, защото има бременни все пак и не искам да прехвърлям моите страхове на други.

Но точно от евентуална болка по време на операцията грам не съм се притеснявала. Дори не ми е минавало през акъла нещо подобно.
Виж целия пост
# 4 199
След като ви сложат упойката и легнете, няма да виждате нищо. Аз се разтреперих за кратко, може би за минута е било, докато хване добре упойката. След това виждаш донякъде лекаря и акушерките, усещаш как изваждат бебето, но е като лек натиск. След като го извадят, ти го дават или поне за малко го държат до теб да го видиш и ако можеш да го гушнеш.

Никакво прилошаване, нито ми е падало кръвното, нито ми се виеше свят. После в реанимацията ми беше по-зле и на раздвижването, но това е индивидуално. Не съм имала никакво главоболие, след като ме раздвижиха можех и да се храня.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия