За секциото с любов ♡

Аз веднъж бях на преглед при него, че ми беше близо до работата и отскочих без дори да се обаждам на шефа.Влизам, явно е било студено навън, в кабинета супер топло, той ме гледа странно, отстрани се чува Аве Мария.. 🤭 Та, и на мен ми се стори странен.После за започна с инвитрото и не съм повторила.Ма аз не съм критерий, щото и Троянчев, онзи ден бях на ФМ и той ми се стори така. 😬
А за кърменето.. малкия се роди на 03.08.22 планово секцио.Беше сряда.Чакаме в петък да ни дадат бебетата, обаче "съквартирантката" имаше 37.2 Т и й взеха тест за ковид.Аз като контактна - също го отнасям - без бебе.Аз през това време веднага се местя във вип стая, с надеждата, че ще ми дадат детето.Да ама не.Чакам, чакам.. теста не излиза.На нея й няма нищо, но за да пазят новородените не ги дават.А събота, а неделя.. няма и няма резултат.Питам постоянно, стоя сама в стаята като кукувица.. и моята стая точно срещу детска стая.Предават смените, говорят си "бебе еди кое си какво ще го правим?" , "Нищо, чакаме тест за ковид"
Гърдите на буци ми станаха.Никой не ти помага да ти покаже как става с ръчна помпа да се изцедиш.Една даже ми вика да съм чела по плактите в стаята.Добре, че дойде една старша акушерка, та ми показа какво да правя.И все пак в шишето по един пръст.Натискам, натискам и нищо.Даже ми даде оборотна помпа, че моята не ставала.По 1000 пъти на ден излизам в коридора, питам за тоя тест.. подминават ме, викат ми влизай в стаята.. Но имаше една акушерка ме съжаляваше и ми показваше малкия отдалече.Беше в стаята срещу мен а аз дори не съм го докоснала (като не броя снимките в реанимация).
Беше ад на адовете! 😐
Резултата излезе в ранния следобед в понеделник.Даже никой не си беше направил труда да провери, аз питах какво става и след малко ми казаха, че на еди коя си й е отрицателен теста и ще ни дават вече бебетата.Като това става в най-голямата болница в Южна България, а може и в цялата страна - УМБАЛ Свети Георги Пловдив.Не мога до ден днешен да си обясня с каква лаборатория са работили, че толкова дни да се забави тоя тест.А малкия си беше в детска стая, не е имало проблем и да го крият от мен примерно.Идват на свиждане на другите, ходят с бебетата до прозорчето да го покажат, аз сама като куче.
Дадоха ми го в понеделник следобед и във вторник ни изписаха.Аз такова малко бебе не бях пипала, но въпреки всичко му измих дупето на мивката малко след първата ни среща 🤭 Та обяснявам си с това, че не се получи кърменето.А и от зор и нерви започнах пак да пуша и още повече нямах желание да ми се получи.Даже 2-3 пъти бяхме и на консултантка и пак не.Та не ме обижда ако някой ми каже и за секциото и за некърменето.На мен ми беше добре и в двата случая.Детето и само с АМ си е здрав като чук.
Сега, живот и здраве, ще видим какво ще стане като дойде номер две на бял свят.

Момичета, според вас коя упойка е по-добре пълна или спинална?
Аз засега съм се спряла на спинална, ще видя какво ще каже анестезиолога. Притеснява ме после шиенето 30-40 мин. и да нямам много гадене и задух през това време. Сега като лежа по гръб и направо се задушавам от корема ми натиска диафрагма и всичко.
Дали няма да е по-лесно (за мен) да ме приспят..

Със сигурност и по-добре спинална ако всичко е наред. Зора с леженето и прилошаването е първите десетина минути докато извадят бебето ,после ти олеква. Ако ти прилашее казваш и ще ти сложат необходимото в системата. А после шиенето след като си си видял бебето, минава много бързо и неусетно, поне при мен и двата пъти.

То цялото секцио ми трая 30-40 мин. вие само за шиене го гласите. Всичко се случва много бързо. Единственото кофти на спиналната е как ще бъде поставена според мен. С първото ми секцио много се притеснявах и исках директно с пълна упойка, но лекарката каза, че ако всичко е наред няма нужда от пълна упойка.
С второто треперах като лист, но и анестезиоложката ми беше супер мила и в край на сметка всичко с поставянето беше за минути.
Говорете с лекаря си според мен и го обсъдете.

За кърменето - и на мен не ми даваха бебка първите два дни, на третия следобед ми я дадоха за малко, но на мен кърмата ми слезе на четвъртия ден. Тъкмо я сложих и засука и една акушерка от неонатология ми се скара, че давам, като ще я къпят и ми я изтръгна от гърдите. Засега се получава (почти на два месеца е) и е изцяло на кърма, но аз бях подготвена и за АМ, тъй като съм с Хашимото, хипотиреоидизъм и проблеми с хормоните.  Не очаквах да мога да кърмя и това примирение сякаш ми помогна да съм спокойна.

За упойката - спинална смятам аз. Видях си бебето, снимаха ни и после я слушах как плаче. Беше уникално! А иначе както са писали и нагоре цялата операция беше 30-40мин.

Ох като прочета как не ви дават бебетата и направо побеснявам! Това е престъпление в българските болници! Не са мръднали нещата от преди 50 години…

Аз затова проучвах много сериозно къде да раждам - бебето беше при мен веднага след секциото - таткото също. Обаче кел файда, че не му беше давано шише, нито че 1 час след операцията ми го сложиха на гърдите - бебето не засука 🥺 Цял ден го мъчихме, заедно с консултантка, вечерта вече му дадохме шише, че щеше да се обезводни...Следващите дни същата работа. А аз тотално шашардисана, нали щом бебето се сложи на гърдата веднага, без да му е давано шише, всичко трябвало да се получи…да, ама не! ☹Плюс нямах коластра първите дни (нали уж от 5 месце имало?!). Абе изобщо внимавайте с теорията, с която ни заливат по лекции, форуми, книги и тн, защото в някои случаи изобщо не е вярна!

Не съм имала проблеми с даването на бебето и двата пъти. Първият път ме питаха дали искам да я донесат веднага след нормалното раждане (което продължи 2 дена) и аз казах, че предпочитам сутринта, за да мога да си почина. Нея я кърмих 3 месеца, само на кърма беше. Второто - секцио, също ми го донесоха след като се раздвижих. С него взех решение, че няма да кърмя, защото 30 мин след като беше кърмен искаше пак да яде и беше гладен. Аз имах и друго дете вече, пък и знаех какво е да кърмиш. Не съм се обяснявала на никой.

2 секциота с пълна упойка, децата ми се носиха на следващия ден, имах коластра и с двете и нито едно не засука на гърда колкото и да ги мъчих. И с двете цедене на помпа по около 20-30мл, т.е. за 3 цеденета събирам за 1 хранене 😭😭😭
Лекциите са за ориентир, не на 100% че важи инфото за всяка жена и всяко бебе.

Понеже темата се чете от много непишещи, ще споделя моя опит, понеже много се изписа за трудностите и пречките в последните страници.
Родих с планово секцио бебе 2900, с което бях разделена 33 часа. През тези часове почти не можах да стимулирам, понеже на четири пъти почти колабирах при опити да ме раздвижат. Когато най-сетне ми я донесоха, не засука, а нямаше и кой да ми помогне. Акушерките бяха пренатоварени. Цедих ѝ капки коластра на ръка и я ставях да я облизва. Следих изпражненията и всичко беше ок. Като “слезе” кърмата, гърдите ми станаха на два болезнени, твърди балона, което хич не помогна на засукването. Донесоха ми протектори и тя най-сетне засукаха, а на мен ми текнаха сълзи от облекчение.
Да, но я изписаха със страшна жълтеница, продължила 44 дни. Ужасен рефлукс, който прецакваше наддаването. Перях и сменях не знам по колко мои и нейни дрехи дневно. На десетия ден вдигнах 39,8 температура и след след три дни мъки започнах АБ.
През следващите три месеца имахме различни препятствия, така и не махнах протекторите и кърмих с тях. Обаче си заслужаваше. След решаването на всеки проблем, чувствах, че се справям и мога и нещата са в мои ръце. За мен беше още по-важно да кърмя, след като планът ми за естествено раждане се провали. Кърмата е най-добрата храна за бебето в 99% от случаите и е безкрайно жалко, че в болниците няма адекватна подкрепа и информация и това отказва много жени. Дъщеря ми сука до 1 г. и 3 м., когато се отби по време на втората ми бременност. Със сина ми имам коренно различен опит - той имаше златното начало, но пък стачкува много, борихме количества, по-едно време често другарувах с помпата, но вече суче една година и два дни и продължаваме напред.
Има неща, които не зависят от нас, но много други са в наши ръце и са въпрос на мотивация са открием нужната помощ.

Аз родих със спешно секцио (непланирано и разбира се, нежелано от мен, но се наложи) в 7.40, донесоха ми бебето за хранене в 11-12 на следващия ден. Отказах сухото мляко и водата със захар веднага. Почнах да я слагам на гърдите си, не искаше да суче. След няколко часа ММ донесе силиконови протектори за зърна и това беше спасението. Оформях с помпата, слагах протектора и само така успяваше да засуче. Първите 2 месеца се борихме с протектори, стачки, мрънкане, нежелание да яде, но знаех, че колкото повече суче, толкова повече кърма ще има и не се отказах в нито един момент. За мен беше единствената опция и от инат не се отказах и не се предадох. Имахме една раздяла заради мое влизане в болница на 9м,но след това продължихме с кърменето, докато на 2г и 5м не се отби сама. Според мен (почти) всеки проблем има решение и единствения въпрос е колко силно искаш реално да кърмиш детето си. Някои го искаме силно и търсим решения, други предпочитат да дават мляко по техни си причини. Всеки си знае най-добре кое му е важно и защо, но мисълта ми е, че и след секцио начини има, ако някой се почудва. 😊

Аз не съм прочела всичко, но не знам някой да твърди,че секциото само по себе си е причина.
И не винаги има начин. Децата ми бяха 19 дни в неонатологията, като през тези 19 дни във всеки свободен момент бях на помпата,докато сновахме между къщи и болницата и гледах по - голямата ми дъщеря. Ми повече от 40 мл на едно цедене не видях.
Има многоо фактори и не е само мотивацията и ината.

Ами реално имам приятелка, родила секцио с много недоносено бебе, цедеше се почти 2 месеца денонощно на всеки 2 часа, за да поддържа количествата и недоносено (1. 6 кг) бебе засука с мъка, но успяха да се справят и въпреки че ходят почти всеки ден на терапии, не спира да я кърми вече почти година. Познавам и майка с по-голямо дете и близнаци, които също вече почти година са си на кърма, докато тя сама гледа и тях, и по-голямото дете, което не посещава ДГ. Та освен ако не е физиологична причината, защото има майки, които просто не могат да произвеждат нужното количество кърма, другото е поправимо. Има добавки, чайове, храни, подобряващи лактацията, но е и много важно сученето или изцеждането да се случва поне 10 пъти за денонощие. Което с други ангажименти, деца и проблеми е трудно понякога, факт. Ама както казах, въпрос на инат, понякога и на обстоятелства.
А лично имам много познати, които раждат секцио и си мислят, че не могат да кърмят, защото ще са разделени 1-2 дни от бебетата си. Което не е така.

3 месеца се цедях през 2 часа с първото дете, чайове пих, много вода, е повече от 30мл общо накрая вече нямаше, постепенно съвсем намаля и се отказах. За 20мл ли да цедя!?
Като минах изцяло на АМ и се родих, олекна ми много.
Сега ще пробвам да кърмя, но не ми е на всяка цена.

Някой от вас използвал ли е самостоятелна стая с придружител? В такъв случай дали няма по-рано да дадат бебенцето на майката, макар да е секцио?

Така де,за това казвам, че имах минимални количества. Ако цедях по поне 100 мл на цедене щеше да е друго. При мен много ниския хемоглобин и стреса изиграха роля, не знам има ли друга причина.

Да ви питам трябва ли да се махнат преди секциото всички обеци, пръстени?
И мъхчета на корема, на който са му излезли бръснал/епилирал ли ги е или само долу?