Как реагирате когато възрастен или дете с увреждане смути душевния ви комфорт?

  • 2 462
  • 54
# 15
...и освен това смятам, че не сме научени как да се държим с такива хора...

Да, напълно съм съгласна с това, както и с целия ти постинг. Самата аз се чувствам неудобно-да не притесня човека или детето. Затова не реагирам никак. Само ако видя, че трябва да се помогне. Но това важи и за всички останали.
Виж целия пост
# 16
Честно казано ме е страх и гледам да стоя настрана.Вчера докато се разхождахме с мъж ми и малката и блеехме по витрините,изведнъж една психично болна изскочи срещу нас и почна да крещи  Shocked Да не говорим как миришеше  Sick Изплашихме се доста и бързо се прибрахме....Тъжно ми е все пак за такива хора,защото и те душа носят,макар и болна.
Виж целия пост
# 17
Аз пък не знам, защо всички така се възмутихте на заглавието.  Rolling Eyes
Подкрепям secretgarden, и освен това смятам, че не сме научени как да се държим с такива хора. И ако някой твърди, че не изпитва нищо като види човек /още повече дете/ с увреждане не бих могла да му повярвам. Иначе и за се стремя да се държа нормално, не знам доколко успявам.  Confused

И само искам да добавя, че в 90% от случаите, ако не се сблъскат директно с този проблем родителите не го коментират с децата си, и много често децата с увреждания са обект на подигравки от съучениците си.   Sick И вместо да се обясняваме колко нормално приемаме такива хора да си помислим говорили ли сме за това с децата си.  Peace
Заглавието е точно каквото трябва да е PeaceПреди време точно тук моята история смути душевния мир на много хора и аз съм много благодарна.Аз самата, като майка на дете с увреждане, съм била смутена в ситуация с друго такова ,въпреки че в същия момент моето е в количката до мен и сигурно си мислите, че би ми било по лесно ,но не е ,защото всички хора сме различни и ако аз обичам да говоря свободно за проблема си ,при други не е така.Много трудно може да се обясни как трябва да се подхожда в такъв случай ,верния отговор май наистина е -НИКАК
Виж целия пост
# 18
Става ми тъжно и май предпочитам да избегна погледа на човека, защото не знам как да отвърна   Thinking Иска ми се да приемам хората нормално, но какво ли значи това за тях  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 19
Как реагирате когато възрастен или дете с увреждане смути душевния ви комфорт?
докато пазим душевния си комфорт няма скоро да ги приемем като нормални хора
а по въпроса, преди няколко дни имах контакт със сляпо дете, не е по различно от моето, също толкова гальовно и любвеобвилно, и не наруши душевния ми комфорт дори ми беше много приятно като се гушкаше в мен и ме галеше
Виж целия пост
# 20
Честно казано ме е страх и гледам да стоя настрана.Вчера докато се разхождахме с мъж ми и малката и блеехме по витрините,изведнъж една психично болна изскочи срещу нас и почна да крещи  Shocked Да не говорим как миришеше  Sick Изплашихме се доста и бързо се прибрахме....Тъжно ми е все пак за такива хора,защото и те душа носят,макар и болна.

 От прочетеното оставам с впечетление, че  според теб всички хора с увреждане са психично болни и налудничиви и могат да причинят зло на някой....Нима смяташ, че човек/дете в инвалидна количка, някой сляп, глух и т.н е опасен, миризлив  .????
Някакси примера който даваш не е подходящ...
Извинявам се за различното мнение и ако прозвучи заяждащо- не е таково.
Виж целия пост
# 21
Реагирам неадекватно. Както и да е.
Вчера едно момиче в инвалидна количка имаше нужда от помощ, ма на мен ми беше едно такова вързано в устата и вцепенено, та помолих съпруга ми да й помогне.
Гадните нови плочи в центъра, дето кметът ги нареди са така хлъзгави, когато се намокрят, че момичето не можеше да се придвижи по баира. Гадно е.
Незнам дали хората с увреждания искат усмивка или съжаление-не мисля. Считам, че искат възможност да живеят достойно. Пфу, пак ми стана криво и гадно.

ПП. Близначе, що сте се прибрали бързо поради тая случка.  newsm78 Преди живеех до помощното училище, сигурно не е трябвало да излизам.  Wink
Виж целия пост
# 22
Виждам, че доста момичета казват "старая се да се държа естествено" , " старая се да не ги обиждам" . Момичета каквото и да правите те пак ще са различни, колкото повече ги карате да се чувстват нормални толкова повече лъжите себе си. Тези хора търсят в очите ви съчувствие и съпричастност, аз имам контакт с такива хора и знам, че колкото повече се опитваш да подминеш проблема му толкова по- неприятно им става. Има хора с увреждания които са психически настроени, че хората им се подиграват, просто не ги карайте да се чувстват по- зле като показвате, че "уж" нищо им няма. Те във всеки един момент се нуждаят от помощ. А ако не знаеш как да им помогнеш просто стойте на страна, защото вие ще го забравите но те няма  Peace
Виж целия пост
# 23
Имам близко дете с ДЦП и повярвайте,много е любознателен,мил и най-възпитаното дете,което познавам.Сега е 1ви клас и се справя добре.Свекърът ми от 6г. е инвалид (с ампутиран крак) и като идем на море,на плажа като го зяпнат...кво да ви кажа,направо УжАс,вече спря да идва и ходи само за риба.15 дена да си на море и да не можеш да се топнеш.А е най-добрия човек,който познавам.Не е чесно.Защо не можем да приемем нормално различните от нас?
Виж целия пост
# 24
Ако имате наистина близък контакт с реални хора /моите наблюдения са върху възрастен/ с увредания, ще се изумите колко чувствителни са всъщност. Всеки поглед се коментира: "Тоя/тая защо ме гледа така." Движенията сякаш сме сами в света, т.е. заблеяни в нищото с глава, пълна с вихрещи се мисли отсещната страна вижда като: "Тоя/тая щеше да ме отнесе. Не вижда ли, че съм болен".  
Те си мислят, че всеки вижда болното им място, но мъничко внимание и усмивка ги превръща в други хора.
[/quote]
Честно казано ме е страх и гледам да стоя настрана.Вчера докато се разхождахме с мъж ми и малката и блеехме по витрините,изведнъж една психично болна изскочи срещу нас и почна да крещи  Shocked Да не говорим как миришеше  Sick Изплашихме се доста и бързо се прибрахме....Тъжно ми е все пак за такива хора,защото и те душа носят,макар и болна.
Близначе, за това изказване многословието ми е бедно.
Знаеш ли, според мен си емоционален инвалид. За тази диагноза лекарство няма.
Виж целия пост
# 25
По принцип ми става мъчно, но знам че не може да им се помогне.Държа се с тях като с нормални хора.
Виж целия пост
# 26
Държа се с тях така, както те биха се държали с мен Simple Smile И те са хора като мен и вас, най-обикновенни хора Simple Smile Помагам когато имат нужда, както други хора са помагали и на мен когато аз съм имала нужда Simple Smile
Виж целия пост
# 27
Ми никак не реагирам, как да реагирам.
Те как реагират на това че съм 1,76?

Отнасям се към всички хора с уважение и респект.
А ако някой има нужда от моята помощ му я давам.

Виж целия пост
# 28
     Ами аз съм се замисляла как ли трябва да реагирам или нереагирам.Още не съм стигнала до никакъв извод.Веднъж ми се слу4и да срещна един съсед,който има паркинсон.Духаше силен вятър и той се опитваше да си закоп4ае ципа,но ръцете му треперят.Хем исках да помогна,хем незнаех дали няма да се обиди.И досега си мисля за слу4ката и се 4удя дали съм постъпила добре или зле.
Виж целия пост
# 29
Често на улицата срещам хора с увреждане.Понякога ми се иска да помогна.Но не знам как .А вие?
Онзи ден бях на сватба, едно момиче беше по-различно на външен вид от останалите, но се веселеше три пъти повече от тях и то от сърце - ами аз прихванах от нейното настроение и се веселих от сърце.
а би ли ми казала какво значи да им помогнеш, в какъв смисъл искаш да им помогнеш.
Ела с мен в дом за деца с увреждания, общувай с тях, пей им песни, давай им малко топлина и обич - това е голяма помощ.
Пък и какво значи увреждане, нима това , че видимо нямаме физически недъзи занчи, че не сме увредени вътрешно например, което е по-страшно.  bouquet  bouquet
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия