В момента чета ... 68

Не е сигурно, че литературните ни предпочитания ще се припокриват напълно, но аз например много харесвам Е.Е. Шмит, ако не си чела нищо от него, препоръчвам да започнеш с "Оскар и розовата дама", "Човекът, който виждаше отвъд лицата" също ми хареса много, може би ми е една от любимите. "Папагалите от площад Арецо" е хубава, този евродепутат, който наскоро нашумя с участието си в гей-оргия, все едно е изскочил от романа.
Гийом Мюсо, както писах вече, също чета с удоволствие, тъкмо приключих "Парижката квартира" и ми хареса, но най-хубавите му са "Ще бъдеш ли тук" и "И след това".
Преди години много четях Кен Фолет, но се наситих на стила му и последната от поредицата "Устои в пламъци" я оставих недовършена. От него препоръчвам "Крахът на титаните" в две части.
Още харесвам Лоран Гунел, последно четох "Обещавам ти свобода", "Денят, в който се научих да живея" и " И ще откриеш съкровището в теб" - и трите ми харесаха, докато най-известната му "Бог пътува винаги инкогнито" ми беше скучна.
Ако харесваш книги за войната "Крадецът на книги" от Маркъс Зюсак и "Невидимият мост" от Джули Ориндж ме грабнаха.
Назад някой спомена "Замъкът на шапкаря" - харесва ми, но повече харесвам "Цитаделата" от Кронин.
Ако ти се чете за близкия изток - Халед Хосейни, която и да хванеш, "Ловецът на хвърчила" най-добре. От Решат Нури, турски белетрист от първата половина 20 век, прочетох "Листопад" и "Чучулигата" с удоволствие, "Чучулигата" ми хареса доста повече. Виж, Елиф Шафак не ми допада, прекалено ми е сълзлива, преливаща от женско нещастие и направо ме изнервя. Много женска писателка, в добрия смисъл, е Лаура Ескивел, всичко без последната й книга ми е допаднало, случвало се е да препрочитам откъси в годините.
Надявам се нещичко от тези да ти допадне.

За почивка между двата романа реших да прочета някои разкази от "Десет разказа за любовта" на "Прозорец". Първите три изчетох, сред които и на Деян Енев и Алек Попов, но въобще не ми харесаха - хаотични и незатрогващи, дано поне следващите са по-интригуващи. Не знам дали само аз не мога да оценя подобни екстравагантни и странни идеи на български автори...

Rayna 13,благодаря. Някои от авторите съм чела, например Хосейни и Кронин. "Крадецът на книги" и "Чучулигата "също, но другите не. Ще потърся някои от тях.

След нехаресаните бг разкази вчера посегнах любопитно към разкази от Мишел Фейбър "Ябълката"; прочетох един - коренно различен от вчерашните стил ("уютен"), макар и темата да не е лека... Някой чел ли е романът му "Аленото цвете и бялото"?

Да. Страхотна е! Препоръчвам с две ръце!

И аз препоръчвам горещо!

Започвам "Тяло под роклята" на Галин Никифоров. Да си призная, от години не съм чела нищо от български автори. Говоря за съвременна българска проза. Малко съм скептична, но времето ще покаже. А отзивите са много добри.

Не беше моята книга, тройка май и дадох.

BBeLLa, аз доста харесах книгата, но и като цяло си харесвам Галин Никифоров.

На мен много ми хареса " Тяло под роклята". Ето например, сега като четох "Прелест", разбрам защо. Героят на Никифоров, колкото и по-странен да е от въпросния Гуидо, успях да го разбера и ме трогна. Още повече - книгата има атмосфера, много особена. Толкова особена, че си казах: нищо подобно никога не съм чела. И ще я помня. А "  Прелест" - не.

Аз пък харесах Прелест доста. Беше трогателна, но и тежка на моменти.

Здравейте! Някой от вас да е чел книги за живота на Джими Картър или написаните от него самия? Гледах филм за живота му и съм много заинтригувана, иска ми се да попрочета нещо.

Keigo Higashino

Sotto il sole di mezzanotte / Journey Under the Midnight Sun


Излишно дълга - 700 страници, според мен. Обяснимо, излизала е като подлистник в продължение на две години. Мисля, че авторът не е превеждан на български език. Пише криминални психологически романи, които са екранизирани.

Довършвам "Вратата" на Магда Сабо - много силна творба, напълно заслужаваща всички награди, с които е отличена. Затрогваща история, без да е сърцераздирателна и сълзлива, монотонен сюжет, който обаче не дотяга, а някак естествено с всяка следваща страница се добавя щрих към образа на жената, която е в центъра на всичко. Жена с твърди убеждения и особен характер, който се разкрива чрез събитията от спомените й и отношенията й с хората.
Препоръчвам я, но при условие че човек има нагласата да чете такава книга - няма екшън и напрежение, героите са малко, но всяка дума носи смисъл, няма нищо излишно и разтягане на локуми, затова се чете бавничко.
Благодаря за смислените мнения на момичетата, които я коментираха в предната тема, точно заради тях си я купих.
Не мога да не отбележа, че според мен нашумялата Нарине Абгарян доста сериозно е заимствала от Магда Сабо, за да напише "Хората, които са винаги с мен", цели образи си е присвоила, но както става винаги с плагиатите - на нея не й се е получило.
Мисля да продължа със "Стопанката на господ" или със "Зулейха отваря очи", ще видя.

Не можах аз много да я оценя таз ми ти Нарине Абгарян. Или просто имах един от типичните случаи, в които анотацията дава твърде заблуждаваща информация за книгата. В моя случай "Три ябълки паднаха от небето". Сигурна съм, че ако информацията за книгата беше по-реална, щях да избера по-подходящ момент да я прочета и даже сигурно щеше да ми хареса.

"Бегуни" на Токарчук вече започва да ме изнервя. Не мога да разбера това разкази ли са, не са ли. Имат ли връзка помежду си, нямат ли ( освен общата тема за пътуването). Те и сами по себе си ми звучат незавършено тези отделно озаглавени пасажи. Един къс, друг дълъг. Посвествованието е някак хладно. Говори се за нещата в подробности, дори в излишък, но без емоция, безпристрастно.  Все едно патоанатом прави аутопсия на труп и се опитва да шашне студенти на упрежнение с познания. На моменти си казвам, че искам да спра това издевателство, но нещо ме кара да си мисля, че може би си струва да продължа да чета нататък, въпреки че почти не усещам прочетеното да ме интригува. Дотук имаше 1-2 факта, споменати от авторката, които ме накараха да се замисля (например за Парижкия синдром), но така или иначе бях чувала за тези неща и преди.   Нейният разказ по никакъв начин не подлага тези неща на по-нататъшна интерпретация и анализ.