В момента чета ... 68

Надявам се, че не бъркате шепнещите.
Oyasumi, защо си приключила с автора? Видях, че Мила Васкес са 4 книги, но май и издателството е приключило.

На 30стр. съм. Все още не се случва нищо съществено, но няма значение.
Увлекателно и подробно са описани героите. Вътрешните им терзания и  усещания са представени с голям финес , без  да натоварва читателя. Все едно четеш детска приказка. Преводачът е свършил чудна работа.
Засега е ок. .
От Януари все попадам на греда с книгите.

И защо заглавието е записано като "ШепнещиЯ мъж", а не "ШепнещиЯТ", както е правилно и трябва да бъде?!?

В прякорите няма пълен член - класическият пример е Моканина. Ако в случая е прякор, значи заглавието е правилно. Ако обаче е просто описание, не е правилно, но съм виждала и други заглавия със съмнително изпуснат пълен член (поне според мен).

Ааа, да. Ако е прякор в книгата, значи грешката е вярна. Все още съм съвсем в началото на книгата, ще разбера скоро кой какъв е и защо такъв е! 😉

Същото е с на Несбьо "Снежния човек".

Да, в много заглавия липсва пълен член, а едва ли винаги става въпрос за прякор. Но може би издателите са решили, че пълният член е излишен точно в заглавие.

Ето мнението на Павлина за пълния член в заглавия: https://kaksepishe.com/palen-chlen/

За книгите на Каризи съм слушала чудесни отзиви в канали на чужди буктюбъри .
Интересно защо тук има само една преведена книга . Тя е първа от цикъла Мила Васкес.
Издателството е Рива , явно интересът или продажбите са били слаби и затова няма издадена втората от поредицата . Четири са.
Ако издадат  книгите от другият цикъл бих ги прочела .
 Аз чета книга  Играта на ангела - Карлос Руис Сафон .

Същото е и с "Кестеновия човек".
Отворих Люляковите момичета на английски, чудя се дали ще успея да я прочета. Труден й е езикът.
Продължавам си с Менсфийлд парк, леко са ми досадни на моменти детайлите и доста започна да се повтаря, около 110 стр. съм, дано да  се случи най-сетне нещо по-интересно!

Филмът ми хареса доста.

Аз след силната серия, която направих с Атууд, почнах греда след греда...

Първата греда ми беше "Пчеларят от Алепо" (Кристи Лефтери). Подходих към нея с големи надежди пред вид позитивните ревюта, които бях чела. За жалост очакванията ми в голяма степен не се оправдаха. Явно съм от някаква странна порода хора, които не се трогват лесно или и аз не знам какво, но на фона на всеобщия хайп по този Пчелар моето мнение е , че това е скромно написана книжка от писателка със средни и под средни възможности. Липсваше драматизмът на един Хосейни , да кажем , (но Хосейни от първите му романи), нямаше го този емоционален заряд и въздействие. На фона на всичко това високият рейтинг на романа ми е необясним.
 Единствено заради надеждите , които възлагах на тази книга да трогне сърцето ми до сълзи, да ме "хване за гърлото" и не пусне никога повече и прочее мелодраматични нагласи, които , признавам си, таях ( ) давам 1,5*

Другата книга, която не ме улучи в подходящия момент, беше "Избери си жертва" (Джонатан Баркър).
Книгата си е супер-екшън, но явно в момента не съм на вълна подобни четива и ще ми остане недовършена..

Иначе забелязвам напоследък у себе си нагласа след 7-8 години активно четене предимно на художествена литература да се връщам към голяма ми любов - нехудожествената  
В момента чета "Не всичко започва от теб" (Марк Уолин), една книга , която ме намери в точния момент
Доста любопитно и интересно четиво, ако човек има нагласата да чете подобна тематика. Марк Уолин е психолог, специалист по семейни констелации. В тази книга разглежда наследените семейни травми, как те се предават от поколение на поколение и как се отразяват върху нас под формата на депресии, тревожни състояния и подобни. Дава и методи за отработване и справяне с тези травми.
Наистина, полезно четиво. Препоръчвам го

Това все едно аз съм го писала. Влача "Никога не ме оставяй" на Казуо Ишигуро. Хем кратка, а нещо не върви.

Мерси за отзивите за Пчеларят от Алепо.
Аз пък обратно на теб, от година започнах художествената, преди това четях много психологическа литература. Имам "Корените на любовта" от Свагито Лийбермайстер, вероятно ще ти хареса. Доста е подробна и изчерпателна.
Настинала съм и няколко дни не работя, съответно чета повече. След 150 стр. от Менсфилд парк за момента я оставям. Минавам на Синът на управителя на сиропиталище, която за моя изненада се оказа за Северна Корея.

Миж, този хайп явно съм го проспала, а уж чета разни отзиви.

Аз се завърнах в редиците на скандинавските трилъри. Започнах "Кажи, че си моя" на Елисабет Нуребек, че отдавна ѝ се канех. Засега държи интерес, но съм едва в самото начало.

Аз също започнах тази книга и за момента поне не ми е нещо особено.