Харесвам Несбьо. "Макбет" , обаче, едва я прочетох. Книга по поръчка.
В момента чета "Синът". Интересна е, въпреки че е без Хари Хуле.
Виж целия пост
В момента чета "Синът". Интересна е, въпреки че е без Хари Хуле.
В момента чета ... 68
- Публикувана: 20 ян. 2021, 14:38 ч.
- Последно мнение: 18 март 2021, 11:36 ч.
# 691
14 март 2021, 15:53 ч.
Вчера сутринта дочетох първата книга от поредицата за вещиците на Пратчет- Equal Rites ("Еманципирана магия"). Не знам за кой пореден път я четох, но ме възхити и зарадва отново. Сравнена с останалите от поредицата е камерна творба, като предпазливо топване на пръстите в света на Диска. Есме Вихронрав е солистка, няма ги другите вещици, Смърт има кратка поява, разбира се, блестяща.
Отворих търсачката, защото не помнех българското заглавие, и се възмутих жестоко.
Селото на Ескарина се казва Bad Ass, не Скапан Г*з, за бога! Кой е превеждал тази страница, иде ми да му плесна един зад врата!
Пратчет никога, никога, никога не е вулгарен.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B1%D0%B0_%D0%92%D0 … D1%80%D0%B0%D0%B2
Спомних си, че в превода на Ерик имаше простащини, сякаш четях друг автор.
Преди малко довърших "Елегантността на таралежа" на Мюриел Барбери (на български език). Започнах я снощи, въпреки че я имам от 5 години, все не стигах до нея. Не можех да се откъсна. Къде съм спала, че не съм я прочела по-рано!
Ще търся още книги на авторката.
Като се свестя след преживяното, ще продължа с Пратчет, и "Посестрими в занаята" ("Wyrd sisters").
Виж целия пост
Отворих търсачката, защото не помнех българското заглавие, и се възмутих жестоко.
Селото на Ескарина се казва Bad Ass, не Скапан Г*з, за бога! Кой е превеждал тази страница, иде ми да му плесна един зад врата!
Пратчет никога, никога, никога не е вулгарен.
https://bg.wikipedia.org/wiki/%D0%91%D0%B0%D0%B1%D0%B0_%D0%92%D0 … D1%80%D0%B0%D0%B2
Спомних си, че в превода на Ерик имаше простащини, сякаш четях друг автор.
Преди малко довърших "Елегантността на таралежа" на Мюриел Барбери (на български език). Започнах я снощи, въпреки че я имам от 5 години, все не стигах до нея. Не можех да се откъсна. Къде съм спала, че не съм я прочела по-рано!
Ще търся още книги на авторката.
Като се свестя след преживяното, ще продължа с Пратчет, и "Посестрими в занаята" ("Wyrd sisters").
# 692
14 март 2021, 16:03 ч.
След Фатална изповед (от която издържах едва 64 с.) и Моята прекрасна съпруга (която не знам защо си причиних), Шепнещия мъж ми се стори направо песен. Предвид и че е дебют... все пак и трилър... си е добро четиво.
Горните две заглавия, например, е чудо, че са стигнали до издаване.
Виж целия пост
Горните две заглавия, например, е чудо, че са стигнали до издаване.
# 693
14 март 2021, 16:19 ч.
Започвам "Донорът" на Клеър Макинтош. Досега съм прочела две нейни книги и са ми допаднали. Да видим тази как ще е.
Забелязвам, че тук има доста почитатели на Пратчет. Аз на всеки 6-7 години правя опит да го чета и не ми харева. Ама толкова не ми херсва, че чак се чувствам едва ли не гузна как може да ми е толкова досаден като има милиони фенове по цял свят. Моля, дайте съвет с коя негова книга да се пробвам отново. Чела съм "Цветът на магията", "Ерик" и "Глинени крака".
Виж целия пост
Забелязвам, че тук има доста почитатели на Пратчет. Аз на всеки 6-7 години правя опит да го чета и не ми харева. Ама толкова не ми херсва, че чак се чувствам едва ли не гузна как може да ми е толкова досаден като има милиони фенове по цял свят. Моля, дайте съвет с коя негова книга да се пробвам отново. Чела съм "Цветът на магията", "Ерик" и "Глинени крака".
# 694
14 март 2021, 17:00 ч.
Приключих "Не се отказвай" на Коубън. През цялото време мислех да дам тройка, но трябва да призная, че краят ме изненада и ще дам 4/5. Усещах, че един от героите е замесен по някакъв начин, но не очаквах изобщо това, което всъщност се оказа. 🧐 Цялостната история ми дойде с една идея не съвсем достоверна, но все пак ще си остане 4-ка.
С голям кеф ще започвам "Синът"" на Несбьо.
На "Шепнещия мъж писах, че дадох 4/5 заради стила на автора, който смятам, че наистина е много добър. Ако трябва да опиша книгата само с една единствена дума за съжаление ще е "предвидима".
Виж целия пост
С голям кеф ще започвам "Синът"" на Несбьо.
На "Шепнещия мъж писах, че дадох 4/5 заради стила на автора, който смятам, че наистина е много добър. Ако трябва да опиша книгата само с една единствена дума за съжаление ще е "предвидима".
# 695
14 март 2021, 17:15 ч.
Забелязвам, че тук има доста почитатели на Пратчет. Аз на всеки 6-7 години правя опит да го чета и не ми харева. Ама толкова не ми херсва, че чак се чувствам едва ли не гузна как може да ми е толкова досаден като има милиони фенове по цял свят. Моля, дайте съвет с коя негова книга да се пробвам отново. Чела съм "Цветът на магията", "Ерик" и "Глинени крака".
Не на всеки допада Пратчет. Ако все още не ти се отказва, пробвай "Вещици в чужбина".
Виж целия пост
Забелязвам, че тук има доста почитатели на Пратчет. Аз на всеки 6-7 години правя опит да го чета и не ми харева. Ама толкова не ми херсва, че чак се чувствам едва ли не гузна как може да ми е толкова досаден като има милиони фенове по цял свят. Моля, дайте съвет с коя негова книга да се пробвам отново. Чела съм "Цветът на магията", "Ерик" и "Глинени крака".
Не на всеки допада Пратчет. Ако все още не ти се отказва, пробвай "Вещици в чужбина".
# 696
14 март 2021, 18:40 ч.
Преди малко довърших "Елегантността на таралежа" на Мюриел Барбери (на български език). Започнах я снощи, въпреки че я имам от 5 години, все не стигах до нея. Не можех да се откъсна. Къде съм спала, че не съм я прочела по-рано!
Прекрасна! Въпреки че я четох отдавна, още усещам онова елегантно и тънко чувство за хумор, изключителната литературна ерудиция, философията, психологията и изобщо- всичките толкова много съставки, които са направили книгата едно изящно произведение на изкуството! Замисляйки се, не мога да формулирам защо точно толкова много ми е харесала, но със сигурност е една от книгите, които са ме докоснали и оставили за дълго следа в ума ми!
Подкрепям! Аз самата останах разочарована от трудното начало с Прилепът и Хлебарките, но винаги се радвам, че не спрях до там, а дадох шанс на поредицата! Хари Хуле е един от любимите ми литературни герои. В момента чета Леопардът.
Виж целия пост
Преди малко довърших "Елегантността на таралежа" на Мюриел Барбери (на български език). Започнах я снощи, въпреки че я имам от 5 години, все не стигах до нея. Не можех да се откъсна. Къде съм спала, че не съм я прочела по-рано!
Прекрасна! Въпреки че я четох отдавна, още усещам онова елегантно и тънко чувство за хумор, изключителната литературна ерудиция, философията, психологията и изобщо- всичките толкова много съставки, които са направили книгата едно изящно произведение на изкуството! Замисляйки се, не мога да формулирам защо точно толкова много ми е харесала, но със сигурност е една от книгите, които са ме докоснали и оставили за дълго следа в ума ми!
strela, ти си започнала направо от книга номер 11 за Хари Хуле. Криминалните случаи са отделни, но развитието на главния герой и други около него следват определена хронология. У нас се започна издаването от "Червеношийката", откъдето започва и същинската история за главния герой, но в който се споменават първите два случая от Австралия ("Прилепът") и Тайланд май ("Хлебарките"). Много хора бяха разочаровани именно от тези две книги, затова препоръчвам да се започне с "Червеношийката", макар началото да е мудно и объркано...
Подкрепям! Аз самата останах разочарована от трудното начало с Прилепът и Хлебарките, но винаги се радвам, че не спрях до там, а дадох шанс на поредицата! Хари Хуле е един от любимите ми литературни герои. В момента чета Леопардът.
# 697
14 март 2021, 19:36 ч.
Преди малко довърших "Елегантността на таралежа" на Мюриел Барбери (на български език). Започнах я снощи, въпреки че я имам от 5 години, все не стигах до нея. Не можех да се откъсна. Къде съм спала, че не съм я прочела по-рано!
Прекрасна! Въпреки че я четох отдавна, още усещам онова елегантно и тънко чувство за хумор, изключителната литературна ерудиция, философията, психологията и изобщо- всичките толкова много съставки, които са направили книгата едно изящно произведение на изкуството! Замисляйки се, не мога да формулирам защо точно толкова много ми е харесала, но със сигурност е една от книгите, които са ме докоснали и оставили за дълго следа в ума ми!
Подкрепям! Аз самата останах разочарована от трудното начало с Прилепът и Хлебарките, но винаги се радвам, че не спрях до там, а дадох шанс на поредицата! Хари Хуле е един от любимите ми литературни герои. В момента чета Леопардът.
Балки независимо, че не съм започнала от там дето трябва ме грабна. Следващата ще бъде по хронология 
Виж целия пост
Преди малко довърших "Елегантността на таралежа" на Мюриел Барбери (на български език). Започнах я снощи, въпреки че я имам от 5 години, все не стигах до нея. Не можех да се откъсна. Къде съм спала, че не съм я прочела по-рано!
Прекрасна! Въпреки че я четох отдавна, още усещам онова елегантно и тънко чувство за хумор, изключителната литературна ерудиция, философията, психологията и изобщо- всичките толкова много съставки, които са направили книгата едно изящно произведение на изкуството! Замисляйки се, не мога да формулирам защо точно толкова много ми е харесала, но със сигурност е една от книгите, които са ме докоснали и оставили за дълго следа в ума ми!
strela, ти си започнала направо от книга номер 11 за Хари Хуле. Криминалните случаи са отделни, но развитието на главния герой и други около него следват определена хронология. У нас се започна издаването от "Червеношийката", откъдето започва и същинската история за главния герой, но в който се споменават първите два случая от Австралия ("Прилепът") и Тайланд май ("Хлебарките"). Много хора бяха разочаровани именно от тези две книги, затова препоръчвам да се започне с "Червеношийката", макар началото да е мудно и объркано...
Подкрепям! Аз самата останах разочарована от трудното начало с Прилепът и Хлебарките, но винаги се радвам, че не спрях до там, а дадох шанс на поредицата! Хари Хуле е един от любимите ми литературни герои. В момента чета Леопардът.
# 698
15 март 2021, 00:18 ч.
"Мракът в сърцето ми" дочитам. "Живо" предаване на много тежки картина и емоции, доста умело, затова и трудно да оставиш, ако си почнал. Изплагиатствани моменти от "Трябва да поговорим за Кевин". Не знам, ако предварително знаех, дали щях да посегна към нея... Не е за майки с "меки" сърца. В "Кевин" не беше чак толкова наблегнато на чувствата на майката след катаклизмите с малкото й дете, тук обаче направо те разревават... После може би ще премина към "Съпругата на плантатора".
Виж целия пост
# 699
15 март 2021, 08:58 ч.
И на мен ми е любима Елегантността на таралежа, много красива книга. Чела съм я преди доста време, но помня, че беше удоволствие. Скоро след това ходих в Париж и специално се разходих по Rue du Bac, за да си припомня атмосферата 
Вчера завърших Почти нормално семейство - много ми хареса! Толкова добре изградена история, която макар и да не завършва изненадващо, държи в напрежение до края. Хареса ми как се допълваше през трите гледни точки, като показваше нюансите на всяка и ги свърза в едно психологическо цяло.
Виж целия пост
Вчера завърших Почти нормално семейство - много ми хареса! Толкова добре изградена история, която макар и да не завършва изненадващо, държи в напрежение до края. Хареса ми как се допълваше през трите гледни точки, като показваше нюансите на всяка и ги свърза в едно психологическо цяло.
# 700
15 март 2021, 14:48 ч.
В момента съм на "Шепнещия мъж". Засега историята ми допада, на средата съм. Ще пиша впечатления, когато я довърша. Някак ми звучи много "Стивън-Кинг-ски", типично за неговите истории.
Аз съм от хората, които прочетоха "Прилепът" и "Хлебарките" на Несбьо и нямам сили да подхвана третата книга. Въпреки, че чета толкова положителни мнения, вътрешно не мога да приема, че следващата му книга ще ми хареса. Първите две бяха тотално отегчение за мен.
Виж целия пост
Аз съм от хората, които прочетоха "Прилепът" и "Хлебарките" на Несбьо и нямам сили да подхвана третата книга. Въпреки, че чета толкова положителни мнения, вътрешно не мога да приема, че следващата му книга ще ми хареса. Първите две бяха тотално отегчение за мен.
# 701
15 март 2021, 14:50 ч.
Започнах Известен и мъртъв от Бен Елтън. Не симпатизирам на начина, по който пише авторът. Тенденциозен и претенциозен ми идва. Героите са още по-дразнещи и от създателя си.
Дано настъпи някакъв повратен момент в историята, досега ми тръгна мудно.
Виж целия пост
Дано настъпи някакъв повратен момент в историята, досега ми тръгна мудно.
# 702
15 март 2021, 16:02 ч.
Spastik, третата на Несбьо е първата наистина по-силна, макар че и тя започва сравнително бавно и объркано (според мен).
Виж целия пост
# 703
15 март 2021, 18:35 ч.
Насили се и я започни! Изтърваш много! Пак казвам- тотално разочарование след първите две, но въпреки това дадох шанс. Не съжалявам, Несбьо се превърна в един от любимите ми скандинавски автори.
Виж целия пост
Аз съм от хората, които прочетоха "Прилепът" и "Хлебарките" на Несбьо и нямам сили да подхвана третата книга. Въпреки, че чета толкова положителни мнения, вътрешно не мога да приема, че следващата му книга ще ми хареса. Първите две бяха тотално отегчение за мен.
Насили се и я започни! Изтърваш много! Пак казвам- тотално разочарование след първите две, но въпреки това дадох шанс. Не съжалявам, Несбьо се превърна в един от любимите ми скандинавски автори.
# 704
15 март 2021, 18:48 ч.
Аз съм спряла вече да агитирам за Несбьо, както и за Юси
Който е решил да изпуска, си е за негова сметка
Виж целия пост
Който е решил да изпуска, си е за негова сметка
Препоръчани теми