"Привързано родителство" и детска градина?

Браво Вето! Много хубаво си го написала. За съжаление това е действителността 

И аз те подкрепям, ще дам дъщеря си възможно най-късно на детска градина, дано е след години. Не харесвам отношението, не харесвам режима, не харесвам храната, не харесвам начина на хигиенизиране, всъщност не харесвам нищо от това, което в момента представляват детските заведения в България.
Лошото е, че всички, които си пращат децата са съгласни и дори харесват действителността, а ние нямаме избор, защото сме една шепа, няма и толкова  сигурна съм, че няма да стане с протести и т.н., просто трябва да минат години 
Зз за сега мога да си позволя да се грижа за нея вкъщи, за щастие ...

\\\"
В този случай би трябвало учителката със компетентността си да обясни, да покаже, да опровергае, да научи,................ да знае как да постъпва а те я карат както преди 10 години "Това са правилата", "Това ще правите" а това не е правилно.
Била съм и на тяхно място сега пък съм на място на една майка която не иска да мисли как  се чувства лелката в детската градини а мисли за детето си и това е нормално.

Искам да те помоля да охарактеризираш, какво означава глезено дете, защото и тук не съм съгласна с теб.

Ако трябва да сме честни - има градини, където е по-благо отношението към децата. Има няколко градини 'Стъпка по стъпка' и други, които просто са избрали да работят по-меко с децата. Градината, в която ходи Мая, е от 'меките'. Разбира се, давам си отлично сметка, че свикна буквално за 2 дена, защото е ходила преди това на ясла, но е факт - персоналът работи с грижа за децата и детето ми ходи там с огромно желание, като отида да я взема - не иска да тръгне, научава страшно много неща всеки ден (особено сравнено с яслата) и очевидно много играят на забавни игри, пеят и танцуват - нещото, което трябва да се прави в една градина, за да са щастливи децата.

Приемам мнението на GI - до голяма степен отразява собствените ми усещания. Но искам да кажа, че от една страна, това не е проблем на учителките в детските градини - цялото ни общество се крепи на липса на уважение към човека в зависимо от теб положение и стимулиране на подмазването към човека над теб. Проявява се и в училище, и при лекарите, и на работното място, че и в семейството - патриархални остатъци от далечното минало плюс авторитарни наслагвания от близкото минало плюс липса на култура на общуването и т.н.

Колкото до учителките - и аз не мисля, че заплащането е единственият фактор, защото има детски учителки (както и лекари, и пр.) които си вършат работата чудесно, въпреки малкото пари. Но като добавим към това необходимостта да се "доработва" (познавам детска учителка, която чисти преди или след смяна, за да може да праща собствените си деца на английски примерно), преумората от препълнените групи (нормите май бяха 18-22 деца; но записват по 25-28 примерно, особено като дойдат и няколко парашутиста в последния момент), други проблеми и несгоди на работното място, шумът, необходимостта да се контролира някак тази маса от ревящи, викащи, тичащи, подскачащи, пълни с енергия деца (у нас с по 1-2 деца понякога не издържаме и си изпускаме нервите), то разбираемо е, че ще се въведат строги мерки за дисциплина и наказания и ще се потиска естесвеното развитие на децата.

Просто са необходими алтернативни форми на грижа за децата, и не говоря само за частните градини (които често се превръщат в машини за пари). Аз лично съм запленена от модела на отглеждане на деца в Нова Зеландия, за който научих преди време от Maika - там правят родителски кооперативи и наред с професионален възпитател самите родители се включват активно в отглеждането на децата и дават дежурства веднъж седмично, програмата е подкрепена от правителството, работодателите са наясно с това положение и не създават проблем да отсъстваш веднъж седмично, децата са наистина щастливи и спокойни.

А Ирина пак си е у дома. В понеделник с помощта на баща й отиде с малко мрънкане и малко залъгване и без много плач и като я взех, беше спокойна (даже мааалко ме разочарова честно казано  ). Като я питах дали е било хубаво, каза Хубаво беше, но няма да ходя повече. На следващия ден обаче бях сама с нея и не можах да я заведа - обляна в сълзи, съпротивляваше се, не можеш даже да я облека, така че си остана. На третия ден вече беше отново болна (след като оздравя напълно миналата седмица, аз прихванах и сега й го върнах). И така отново се спаси до края на седмицата. Признавам си, че аз по принцип не бях голям ентусиаст за детската и я пратих с надеждата все пак да й хареса, но и с много страхове за вирусите и болестите, особено откакто се оказа, че съм бременна. Така че от пролетта имам готовност да я оставя у дома, ако се наложи, и за това детската няма особена вина. Чудя се само ли има ли начин да й запазя мястото, ако реша догодина да я пратя отново там.

В много от случаите не става въпрос за харесване или нехаресване на всичко изброено от теб, а въпрос на действителност. Много малко майки могат да си позволят финансово / колкото и голямо желание да имат / да си останат в къщи да гледат детето си до 2 години, камо ли до повече. И тогава няма дилема харесвам/на харесвам, а дилема оцелявам / не оцелявам, колкото и първосигнално да звучи. Защото има и първосигнални нужди, без задоволяването , на които няма как да преминем към по-високо ниво - ако не ние топло, ако не сме нахранени и ако няма къде да живеем, едва ли ще мислим много възвишено.
Държавата ни е бедна и ограбена - няма пари за каквото и да е, вкл. и детски заведения. Тъжно, но факт. Детските учителки, а и учителите в по-горен курс, без стаж, едва закърпват 200 и няколко лева заплата - как ви звучи това .... А те са квалифициран персонал. От тук е проблема - от липсата на държавна последователна политика в социалната сфера.
Някои майки могат да си позволят да не харесват "всичко" в детските заведения - таткото има достатъчен доход, за да живеят добре, не просто да оцеляват.
Други просто приемат действителността - таксата в детските градини е минимална - другото е държавна субсидия. И дарения, спонсорства, подаръци - ако ги има - добре, ако не - мизерия. Просто и ясно - няма пари.
Това как ще се промени, как ще протестираме срещу него?
Ако можем си оставаме в къщи, ако ли не - компенсираме както можем, това което в детските заведения е незадоволително.
Монетата никога няма само една страна ...

Емем, защо не говориш (помолиш) с лелите - да я водиш сутрин и следобед в двора, когато са навън децата. Ти ще си я гледаш (не те, да не писнат, че не могат и за непосещаващо градината дете да се грижат). Да свикне с децата и лелите, да се социализира с тях един вид.

Бу, ами ако всяка майка поиска по този начин да се социализира детето и?! Какво ще стане в двора?! Освен това как си мислиш , че една жена наблюдава  какво правят 25 деца и 1 от тях не е нейна грижа!?
Емем, съжалявам че сте започнали серията- боледуване
Предлагам ти, ако има възможност таткото да я води на градина, децата усещат нашето притеснение и са сколони да ни манипулират! Дори да отложиш детската градина с една година, мисля че има такава възможност с молба, ще преживееш отново периода на адаптация. Та ако не боледувате много(дай боже), по- добре не отлагай , освен ако не решиш изобщо да изключиш градината!
Бързо да оздравявате!

Добре бе жена, защо се тормозиш - и ти и детето?!
Ти самата пишеш, че не ти е било приятно ходенето на детска градина - сега защо пращаш детето си там? Защото това масово се прави от другите майки ли, или за да научи песнички и стихчета, или на ред и дисциплина? Разбирам да нямаш друг избор, ама в твоя случай с бебе на път - напълно излишни емоции! Ами боледуването - кое по-напред, ако каката се разболее?

Между другото преди време говорих с една детска учителка и тя ми сподели, че децата в първа група все още не се заиграват едно с друго!

Incandescent, както могат да се вдигнат майките на протест, че е малко майчинството, така да се вдигнат и за градините, щом не го правят, значи ги устройва. Не говоря за това да тънат в лукс и да ядат деликатеси на всяко ядене, за елементарни неща става дума, като например да може майката да остава вътре при детето си или в яслите да ги извеждат навън, а не на балкона!!! както е в повечето

еее, това не е вярно. Доколкото чувам, всеки ден играе на "кралици" с две свои приятелки, а преди няколко дена организирала две момченца да бъдат "принцове" по ред на номерата. Като им доскучеело, си играели на "балонът се надува".

Момичетата от СНБМ работят в тази насока 

Ами бях се приготвила да ходя на кино и по магазини малко, докато се роди другото! 

Ама ми се размина.

И какво, ако всяка майка поиска? Веднъж, че няма всички деца накуп да са там с майките си (най-малкото, защото има деца, които свикват по-лесно, а и не се записват по едно и също време), и второ - че да, точно така е. Ако майката е в двора, детето й си е нейна грижа - точно както като ходя в двора на градината да взема моето дете - автоматично си поемам грижите за него.