"Привързано родителство" и детска градина?

ПОдкрепям с две ръце мнението, че трябва да послушаш съцето си!
Следях темата ти с интерес, защото и аз до сега съм гледала дъщеря си по подобен на теб начин и те разбирам много добре.
Направо е възмутително отношението на директорката!  Аз също не мисля, че някой може да определя кога ще взимаш Ирина от градина при положение, че плащаш пълната сума. ПОбеснях като ти прочетох постингите, защото считам, че ако те бяха малко по-склонни да се вслушат в това,което се опитваш да им кажеш, нещата щяха да се наредят добре за всички:( . И наистина е много жалко, че заради този глупав инат от тяхна страна, вие ще се откажете от градината.
Не се ядосвай, може пък да е за добро, че Ирина няма да ходи на градина. Струва ми се наистина страшно заради болестите, които, не дай си Боже, може да ти донесе, все пак си бременна. Знам , че имаш нужда от малко свободно време само за теб, но можеш да помислиш за варианта да викаш за час 2 жена, или пък с някоя майка да се редувате през ден да си взимате децата-така хем те ще си играят, хем вие ще си почивате по малко. Жалко, че не сме си съседки да реализираме тази идея.
   Моят опит до тук с яслата беше, че дъщеря ми ходи 3 дни за по час, час и нещо и като цяло бързо се е залисвала с игра, там веднага спираше да плаче. Днес дори ме пуснаха да вляза и поостана с нея (това го направи психоложката на градината, а директорката никак не остана очарована) Така че явно във всяка градина процедират по различен начин.

Днес взех Захари в 18 - беше последното дете - заварих ги гушнати с учителката, която му четеше книжка... Съгласна съм, че всичко зависи от учителките - и ако тези не се държаха така с детето ми, убедена съм, че щях да съм на друго мнение. И детето ми цяла вечер говореше как въпросната госпожа го била гушнала, когато му станало мъчно за определена негова играчка... Има го и в БГ, нека не обощаваме, както правилно беше посъветвала една майка.

emem, моля те не приемай моите мнения като на, едва ли не, фанатизиран, поддръжник на тези учителки или тази градина. И аз винаги слушам сърцето си, когато взимам решения за детето си - и тъй като в този случай съм се чувствам спокойна, именно затова и изказвам подобно мнение.

Далеч съм от мисълта, че едно дете свиква с градината заради материалната база/ играчките. Според мен, те свикват ако харесат мястото/ децата/ учителките. Така че - всичко е много индивидуално и е трудно да се дават съвети. Именно затова и избягвам да казвам мнението си по темата, а по скоро се опитвам да защитя учителките.

Така или иначе цял ден си мисля по темата - и накрая финиширах с въпроса - ами ако всяка майка реши да не се съобразява с правилата в дадена градина (emem, не е критика към теб - въпросът е от типа принципни:-))? Аз например страдам от това, че 99% от децата някой ги взима между 16-16:30 и синът ми редовно остава последен... Та си мислех - ако ние не се съобразяваме с техните правила, как можем да изискваме те да имат занимания, програма за обучение и т.н., например? Защото като го взимат в 16, как ще имат английски от 16:15 (какъвто е случая)? И не е ли една от идеите на социализирането това детето да разбере, че, макар и то винаги да бъде в центъра на нашия живот, в света извън семейството - то не е?

И пак да кажа, emem в никакъв случай не си позволявам да критикувам или оборвам теб - въпросите си ми са по-скоро принципни. Май стана малко off topic, извинете!

   Да,мненията ни се разминават относно регулиране на неовладяното поведение...
[/quote]

Понеже синът ми е във фазата на неовладяното поведение и се опитвам все още да налучкам правилния подход - та какъв е твоя? С твоето дете? И как би ги отнесла към 25 деца с почти подобно поведение?

Мерси!   

здравейте и от мен,

прочетох малко от темата.
според мен привързаното родителство, което и аз се опитвам да практикувам, предполага познаване на собственото ти дете и защитаване на неговите нужди; щом се разбира, че в детската градина не искат да се съобразят дори с такова елементарно изискване майката да прибира детето си по-рано, не виждам с какви по-фини методи и начини на индивидулна грижа биха се съобразили. Моят съвет към теб е да не насилваш детето си и да го спреш от градина дори, ако за него това изживяване е болезнено и стресиращо.
по принцип не съм привърженик на идеята за детските градини точно заради невъзможността за индивидуална грижа и съобразяване с нуждите на детето (което е по принцип невъзможно в такава институция).
всеки родител да прецени кое е важно за него иза детето му и какво може да жертва, а дали си струва...........

Принципно:

1) Вижда ми се много странно да имат английски от 16:15 при положение, че 99% от децата ги взимат в 16:00. Колко деца всъщност имат английски?

2) Правилата в ДГ би следвало да са съобразени с нуждата на всяко ново дете от нормална адаптация. Не виждам кому би попречило това, че 1-2-3 деца няколко седмици ще пропуснат обяда и обедния сън (щото реално това пропускат при положение, че останалите ги взимат в 16:00). Още повече, че в случая Emem се е постарала да се съобрази с правилата, но не се е получило.

3) Да, една от идеите на социализирането е детето да разбере, че за него важат правилата на групата, но не виждам защо това трябва да стане с чука по главата.

Разбирам много добре, че не отправяш критика към мен, а се опитваш да защитиш учителките - но аз не ги нападам така или иначе. За мен също възникна въпросът как се чувстват другите деца, ако моето си тръгва на обяд - но едва ли се чувстват по-добре, ако то ревне и ги събуди всичките (както се е получило), отколкото ако се изниже "по терлици". Изобщо, наличието на разплакани деца е стресиращо за всички останали - сигурна съм, че Ирина се повлия и от разплаканите деца, които виждаше първите дни, когато самата тя беше спокойна.

За гушкането - и Ирина я гушкат, последния ден я е гушкала директорката даже, защото не е пожелала да излезе за репетицията за откриването и отново е плакала. Но явно не е достатъчно и аз продължавам да мисля над въпроса защо в чужбинските детски градини (малко е е дро обобщението - но все пак) децата ходят на градина спокойни, а у нас се приема за нормално "адаптацията" да минава с рев първите дни, седмици или месеци? И колко дълго може да продължи тази адаптация? Ами при мен за три години не проработи - до края не се чувствах добре в градината, накрая в 4 група майка ми ме спря и ме прати на английска забавачка и разликата беше от земята до небето - там никога не съм плакала.

Колкото до правилата, не знам какво точно нарушавам, ето цитат от правилника на градината:

Понеже синът ми е във фазата на неовладяното поведение и се опитвам все още да налучкам правилния подход - та какъв е твоя? С твоето дете? И как би ги отнесла към 25 деца с почти подобно поведение?

Мерси!   
[/quote]
   Виж,за за мен е от първостепенно значение темперамента на детето и оттам "методите за справяне"...затова и не съм съгласна ,тайм аут да се използва като унификация...,определено е потресаваща гледката от използването на чести "наказателни"мерки спрямо един екстраверт например...
 И ,да ако педагогът е с призвание-ще се справи...

   

Емем, сега виждам твоята тема, ама понеже сега съм на същия кръстопът като теб, та изчетох всичко.
При нас драмата е същата, от втория ден ми беше заявено от малката през сълзи ипрегръдки, че няма да се ходи на градина и настана същински ад в къщи! Като се прибере както играе и се присеща, че няма да ходи на градина и започва да плаче...Нощем рита, плаче и не се спи изобщо....И за капак каза, че не харесва лелите - то не разбира кои са госпожи и кои лели....В момента, в който я пуснат тя излита като тапа при мен, а гледам, че някои деца се бавят и лелките казват, че играят и след малко ще излязат.....
А за мен самата градината също беше стрес - като казарма ми изглежда! Аз никога не съм ходила на градина, само на предучилищна и аз самата още съм в шок от начина, по който сутрин се показват чифт очи и нос и ти прибират детето и после по обратен път ти го дават! Е, то си ми напомня точно на портала на казармата....дааа, сигурно бунтарството още не е преминало от моя живот щом така виждам нещата...ама всеки е различен. А и видях, че и други мами имат усещане за прилика между градината и казармата...И ми е адски гадно...хммм, исках да водя малката на градина да играе с деца и да се учи на разни неща...А то какво? Утре ще опитам да я взема на обед и аз - да видим дали и на мен няма да ми спретнат забрана за вземане....
Не искам ходенето на градина да се свързва с реване и въпроса,  който бе зададен от дъщерята на една приятелка: Мамо, защо ме наказваш да ходя в градина? Няма да го правя каквото и да е това нещо, само не на градина......Ммммм, искам и ние плавно да свикнем с градината...дано

Мога да ти отговоря за Исландия. Детето на братовчед ми тръгна на ясла по следната схема (предложена от персонала на яслата):
Ден 1. Детето и майката обикалят яслата, разглеждат къде какво има и си отиват.
Ден 2. Детето и майката обикалят яслата, играят с децата един час и си заминават.
Ден 3. Детето играе с децата, яде и си отива с майка си (тя е там).
Ден 4. Детето играе с децата, яде и спи следобяд, а като се събуди, майка му е там.
Ден 5. Детето играе, яде и спи следобяд, а като се събуди, майка му я няма.


Надали е нужно да казвам, че Ивета ходи с огромно желание на градина, както ходеше и на ясла, ако и понякога да спят на двора през "топлото" лято в Рейкявик 

Това изглежда е стандартна схема за тръгване на градина из странско, защото в доста сайтове по повод адаптацията към ДГ съм я срещала, барабар с куп други "мероприятия", като предварително запознаване с учителките, предварително запознаване с няколко деца от групата и организирани игри с тях и пр. Ама какво от това... Тук се съмнявам дали и мамите, на които децата са им в 3-4 група са обиколили цялата ДГ...

Имах желание да я приложа, естествено нищо подобно не се получи.
За всеки случай я водих в градината при предварителните преговори за място, в деня преди тръгването се запознах с учителката... и какво от това, пак ми я вземаха на входа, а учителката, с която се запознах и ми изглеждаше приятна, не излезе читава. Мисля, че и Емем е опитвала някакъв преходен вариант, даже детето е ходило да празнува нещо в детската градина.
Сега с новия екип - да чукна на дърво - е много лесно, така че не е само до системата.

.. Тук се съмнявам дали и мамите, на които децата са им в 3-4 група са обиколили цялата ДГ...
[/quote]
О,да обиколили сме я,ДГ и продължаваме да я обикаляме...

Да, както Анда е казала, аз исках преходът да стане плавно и много я подготвях; миналата година я водих в градината на коледното им тържество и много й хареса. Аз седях отстрани, тя отиде, заигра се с децата, седна на едно столче сред тях... изобщо не ми е висяла зад полата. На родителската среща питах може ли в началото да водим децата до обед. Казаха не. Става дума за различна философия, те вярват във "Ферберизацията" (методът с приспиването на бебета, като ги оставиш да се нареват за няколко дни, докато се научат). И смятат, че постепенното било по-болезнено за децата. Аз не мисля така, но кой ли ме пита, нали те са специалистите и знаят по-добре от мен какво иска и чувства детето ми.

Днес я пратих с баща й. Свито ми е сърцето, но дано да изтрае няколко дни и да не се разболее отново. А за по-нататък ще мислим.

Morgana, силно ти препоръчвам воденето до обед - в много градини се толерира, а за децата е много по-щадящо. Когато си сигурна, че е преодоляла началния стрес от новото място, можеш да помислиш отново за цял ден. Както описваш реакциите на детенцето си, не знам изобщо как успяваш да я оставиш в градината сутрин.

Анда, бях чувала от теб (и от други чужбински майки) за този модел за тръгване на ДГ и много ми допадна. То отношението в началото се пренася, предполагам, и върху много други аспекти на живота на децата в градината. Много е лошо, като знаеш как са нещата в чужбина и сравняваш  . Иначе си живееш с мисълта, че така е навсякъде и всички трябва да минат през реването - част от процеса на съзряване. Като с раждането - тук ни подготвят колко е гадно и мъчително, а от майките от чужбина чуваме как можело да бъде страхотно преживяване. Айде стига бе! Не може да бъде.

На времето на мен ми отказаха точно по тази причина да взимам сина си на обед- другите деца се дразнят и така се получава, че едно дете получава някакъв специален статут- буквално ми казаха "е какво ще стане, ако всички почнат да ги взимат на кой когато му е удобно" и понеже той много боледуваше, в крайна сметка си го отгледахме в къщи до предучилищната ....
Дано постигнеш разбирателство с градината.....