Защо останахте с едно дете?

  • 45 701
  • 984
# 975
На Невена да обясняваш, че слънцето изгрява от Изток, тя все ще те убеждава че тя е видяла от другаде да изгрвява.... Joy
Виж целия пост
# 976
Всъщност точно през 90те се създаде печалната слава на българските криминално проявени емигранти из Европа. Не казвам, че не е имало читави българи в чужбина, като Невена и познатите и, но масовото впечатление, което оставихме тогава, далеч не беше създадено от лекари и учители.
Виж целия пост
# 977
Така е Невена, 90-те бяха супер време и работа имаше и магазините преливаха от стоки. Изобщо супер беше. Аман от хора, които не са били в страната по това време, обаче  се изказват категорично какво е било, защото някой така им бил казал.

Страхотен купон беше Grinning
Защото покрай госпожата 50 човека са емигрирали успешно. Ние говорим за останалите 5 млн., които са обитавали и оцелявали на територията през въпросните години.
Виж целия пост
# 978
Аз в периода 91 - 94 г. не съм спирала да работя, вярно бях в сивата икономика, но пари изкарвах. В социологическа агенция, във фирма за почивки и 95 почнах в ИТ фирма. Междувременно съм внимавала да не оставам без работа, тоест никога не напусках, ако нямах друго на хоризонта. Това се случва в София. Е, студентството ми беше на втори план, но пари си имах. Значи е имало някакви възможности (само на първата ми работа ме уреди сестра ми, като бях на 18 г.). И аз тръгнах на една от работите си с разпадащи се обувки. Но си купих нови с първата заплата.
Виж целия пост
# 979
Моите родители бяха медицински работници - баща ми беше гинеколог, майка ми акушерка. Заплати виждаха от дъжд на вятър, но не са спирали да работят. За Либия се заминаваше с връзки.
Виж целия пост
# 980
Направо ме е яд и ми е обидно да чета глупости. Много трудно години бяха 90 те, че и после. Родителите ми бяха учители, брат ми студент, аз току що завършила. Работех на две места и трудно свързвахме двата края. Никак не беше масово изнасянето на лекари в чужбина, само връзкарите се оправяха, и то в непривлекателни държави. Като се роди дъщеря ми ами няма нищо по магазините, няма дрехи, няма и хляб. Извадихме от тавана старите бебешки дрехи на брат ми. Беше ужасно. Мисля, че който не е живял тогава не може да го разбере.
Виж целия пост
# 981
Има една подробност, която за мен е важна.
Преди 80-90-те години, повечето нормални хора бяха на смешни заплати, като 90-те години бяха станали по 10-20 долара на месец.
Да се купи вносен телевизор 21 инча или нещо друго беше абсурдно със заплата, защото това беше едногодишна заплата примерно.
 
Обаче масово нямаше и кой знае какъв избор в магазините и дори, някои да имаха повече пари, пак не се забелязваше много.
Та повечето си ходеха с еднакви дрехи, три вида маратонки, ама за български адидас трябваха връзки и имаше точно един вид. Тогава топ гъзарите имаха турски дънки.

Сега има всичко и лесно се наместват парите, често изтичат за пълни глупости.
Виж целия пост
# 982
Трудно е било, спор няма. Въпросът е в това дали трудното е изградило борбени, пробивни и успяващи хора. Или наобратно - като са затрупани децата с вещи и апартаменти, от тях ще станат по-справящи се хора. Факторите са комплексни, но нали беше генерализирано, че недоимъкът само травми за стискане нанесъл.
Виж целия пост
# 983
Аз тогава съм била дете около първи клас. И да им е било трудно на нашите, не са ни го показали. Двамата работеха, никога не сме били мега лигавени да ни се купува какво ли не. Не сме и опирали до носене на стари дрехи. Имахме си някакви стандартни неща, които имаха всички, то всичко беше еднакво и едно и също.
Виж целия пост
# 984
Явно темата се изчерпа. Заключвам.
За спомените от близко и далечно минало можете да продължите тук.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия