Здравейте, тъкмо мислех да поставя нова тема, но видях идентична с вашата.Моето момченце е на 3г и 3м и е същото.От както проходи на 10м и е неубоздан , тичащ, чупещ, весел, жизнен, добре се храни и спи, да градината е послушен , слуша и изпълнява , а у дома е "тасманийски дявол".Напоследък положението ескалира.Другата седмица имам час за психолог(за мен).Не живее в стресирана среда, с мъжа ми сме кротки хора , скандали няма, имам и дъщеря на 14г, но тя не създава проблеми.Обгрижван е и обичан, но много налагащ се, зодия Скорпионче(ако това е от значение) , ако не е по неговото , чупи, хвърга, дори ни налага и нас, тръшка се.В момента в който му се изпълни желанието, грейва задоволство от победата.Пробвахме с приказки, със наказания, понякога тупаници и не се повлиява, ще се бори с нокти и зъби, надвива ни.Аз вече съм с два вида лекарства за кръвно и успокоително.У дома нищо здраво не остана включително и техника , купувани на изплащане и мъки.От четене на статии ме боли главата вече.Благодаря ви!Хубав ден ви желая!
Виж целия пост
Лоша майка ли съм???
- Публикувана: 24 ян. 2021, 19:25 ч.
- Последно мнение: 10 апр. 2021, 22:42 ч.
# 31
5 март 2021, 10:00 ч.
Мира, на три ако ви се налага вече, какво ще стане на седем, а на 13? Тасманийското дяволче трябва да се научи на ред. Никога не отстъпвайте от правилата, които сте наложили. Не го бийте, а го наказвайте, например - ако не си изядеш зеленчуците, няма десерт - и така да е винаги. Или въведете детско 10 минути, което да е награда за нещо, и да се тръшка, и да не се тръшка - няма награда, ако не е изпълнил условията. Но всичко да е принципно, ясни правила с ясни поощрения и наказания.
Изглежда, че вие просто му отстъпвате, това не е редно.
Детето явно се респектира в детската градина. Трупа енергия и после я изразходва. Извеждайте го навън да тича, целта да е - да се измори. Измислете му всекидневно лудеене навън. Купете му велосипедче, да кара, да се учи на внимание. Нашите дечица имат вкъщи шведска стеничка и алпийска детска стена за катерене, отдолу са дюшеци, за да падат и вилнеят там, когато е лошо времето.
Виж целия пост
..Моето момченце е на 3г и 3м и е същото.От както проходи на 10м и е неубоздан , тичащ, чупещ, весел, жизнен, добре се храни и спи, да градината е послушен , слуша и изпълнява , а у дома е "тасманийски дявол".Напоследък положението ескалира.....Пробвахме с приказки, със наказания, понякога тупаници и не се повлиява, ще се бори с нокти и зъби, надвива ни.Аз вече съм с два вида лекарства за кръвно и успокоително.У дома нищо здраво не остана включително и техника , купувани на изплащане и мъки...
Изглежда, че вие просто му отстъпвате, това не е редно.
Детето явно се респектира в детската градина. Трупа енергия и после я изразходва. Извеждайте го навън да тича, целта да е - да се измори. Измислете му всекидневно лудеене навън. Купете му велосипедче, да кара, да се учи на внимание. Нашите дечица имат вкъщи шведска стеничка и алпийска детска стена за катерене, отдолу са дюшеци, за да падат и вилнеят там, когато е лошо времето.
# 32
25 март 2021, 14:50 ч.
Режим!
Лягане, ставане, ядене, свободно време. Всеки ден едно и също. Преди да преминете към следващото занимание предупредете детето и му обяснете какво очаквате от него. Не се трогвайте от рев, пищене и истерия. Детето ще види, че подобно поведение не му носи победи и само ще започне да се отказва. При някои деца става по-бързо, при други отнема време.
Моите са 2 диванета, с разлика от година и 9. Само ясната програма и очаквания ги вкарват в пътя (за разлика от вас - при нас си е наследствен проблем 😆 горката ми майка 🤦🏻♀)
Поущрявайте всеки напредък - дори да е малък. Не крещете и запазвате спокойствие.
Аз лично наказвах в другата стая и казвах защо наказвам. Не позволявах да се върне в хола докато не се успокои. Вие може да останете с него в спалнята (или детската). Не му казвайте да се успокои или да спре да реве - полза няма. Просто изчакайте. Ако иска да го прегърнете - гушнете го, помага. Все пак не искате детето да си мисли, че не го искате и не го обичате.
Късмет.
Виж целия пост
Лягане, ставане, ядене, свободно време. Всеки ден едно и също. Преди да преминете към следващото занимание предупредете детето и му обяснете какво очаквате от него. Не се трогвайте от рев, пищене и истерия. Детето ще види, че подобно поведение не му носи победи и само ще започне да се отказва. При някои деца става по-бързо, при други отнема време.
Моите са 2 диванета, с разлика от година и 9. Само ясната програма и очаквания ги вкарват в пътя (за разлика от вас - при нас си е наследствен проблем 😆 горката ми майка 🤦🏻♀)
Поущрявайте всеки напредък - дори да е малък. Не крещете и запазвате спокойствие.
Аз лично наказвах в другата стая и казвах защо наказвам. Не позволявах да се върне в хола докато не се успокои. Вие може да останете с него в спалнята (или детската). Не му казвайте да се успокои или да спре да реве - полза няма. Просто изчакайте. Ако иска да го прегърнете - гушнете го, помага. Все пак не искате детето да си мисли, че не го искате и не го обичате.
Късмет.
# 33
10 апр. 2021, 22:42 ч.
Здравейте! Самият факт, че размишлявате и полагате усилия да отстраните проблема Ви прави добра майка! За жалост конкретен съвет не мога да дам, аз самата не съм намерила правилния подход с моето дете. Единственото нещо, което се сещам е за консултация с детски психолог, който да Ви даде насоки за правилен подход, все пак всяко дете си има индивидуални особености. Щом скоро сте родила, сигурно и хормоните още не са се "наместили" и това допринася за повишената емоционалност. Желая успех!
Виж целия пост
Препоръчани теми