Любители на кучета - 113

И аз се присъединявам към момичетата да те поздравя за благородната постъпка, Джаки!
Добре, че е попаднала на добър човек милата душица. Стискам палци всичко да бъде наред с нея тази нощ! И да споделиш утре какво е станало след срещата с ветеринар.

Аз също. Ако има нужда от нещо пиши.

Ох,едва ви изчетох
Браво Джаки за постъпката,дано се оправи душицата.
Монката и тя герой,леко се разминала,мама да я нацелува от нас и бързо да й мине

Ние заведохме Бети при нашите,геройски издържа пътуването,по опозна двора и вечерта я прибраха в коридорчето (антрето) на къщата да не е вън,че тук по Дунава яко студ. Бабата й се радва като на малко дете,легло и направила от стари пуловери,че и плюшена играчка приготвила,да не спи само детето Утре продължаваме опознаването на двора с Бела и Бети. Да свикне с новата обстановка докато Бела е с нея.

Бела обаче днес ме притесни много. Тя в колата в краката ми се вози и обикновенно спи. Обаче...днес една,място не си намира,а преди качване свърши и двете работи. До тунелите на Витиня ту легне,ту през прозорците следи трафика. В първия тунел обаче полудя...започна да се върти,скача,скимти,неспокойна,като се разтрепери цялата и един език изплези,диша тежко все едно тичала. Уплаших се да не прави някаква паник атака,пристъп или нещо подобно ( и аз незнам какво). Гушнах я,галя я,говоря й мило,"че е добро куче,спокойно,нищо няма". Чак на Ботевград се успокой с треперенето и се отпусна,но не посмя да заспи,седя будна. Какво беше това? За пръв път така реагира на пътуване. А от както сме я взели пътуваме почти всеки уикенд до вилата извън Сф,до нашите или другаде. Най много да повърне някои път,но такова като днес-никога до сега.
Като стигнахме си тича по двора с Бети,все едно нищо не е станало.

Извинявам се за романа,но вие ще ме разберете.

Да, групата е чудна. Явно много ми действат на нервите фейсбук групите за бездомничета... дано да са повече хора като Джакарта ❤

Преди около двайсетина години аз също имах ризеншнауцер.Баща ми ми го подари(аз исках точно такава порода от около 2-3 години още тогава).Беше на три седмици,когато дойде вкъщи.Изключително умно животно,подлежи на дресировка.И много жизнено куче.За съжаление си отиде твърде рано-на седем години.Имаше тумор,какво ли не направихме за него,но не можахме да го спасим.Отиде си точно на рожденият ден на чичо ми,а аз бях бременна с моят син.Тежко го преживяхме аз,майка ми и баща ми.Съпругът ми-също,въпреки,че беше с него само около година и то не всеки ден.
  Сега таз хубавица я гледаме като принцеса и треперим над нея.

Тази сутрин се събуждам и над 40 нови поста в темата.
Мама Мартина, много нагъл този човек! Дано нормалните ви разходки не минават от там, а е било случайно направление. Представям си как си тресла от страх, яд и безпомощност! Не се занимавайте с този човек, само още негативи може да ви донесе.

Djaky, респект!  Пиши как сте тази сутрин и как е минало при вет-а.

окупатори

Иланг,наистина минах случайно от там,търсех един детски магазин. До сега съм го засичала само един път,но доста отдалече. Тааа..повече нямам намерение да го търся магазина.

Добро мразовито утро!
Днес за пръв път видях Чоки да подскача на три крака от студ като сменяше нестъпващата лапа. Даже в началото помислих, че е стъпил на нещо и се е убол, но после като взе да сменя разбрах каква е работата...

Tari преди години имахме сняг, лед и студ и беше -18 през целия ден.. Макс за пръв път го видях да му лепнат лапите от студа и съм го носила на ръце от парка до вкъщи, че не иска да ходи. Скачаше по мен да го взема. Куче 35 кила беше тогава 😁 Сега е 43 и не че е много разлика, ама тогава ми беше по лесно 😂
Djaky чакаме новини от вас с кучака и стискаме палци всичко да е наред.

Докладвам: изписаха Simparica 40 mg, витамини,  има наченки на кучешка краста на предна лапа. Понеделник/вторник ще обезпаразитяваме с капки за вътр. и външно. Продължаваме внимателно захранването, вета каза, че съвсем правилно сте ме посъветвал за ориза.  Раните са завехнали и ще ръсим само антибиотик, без кислородна вода. Има живец в кучинката, мн. по-добре е видимо. След всичко, което е преживяла, допира главичка до коляното ми и чака да я галя.
Все се канех да пиша в котешката тема, при вас се радва на кучовците ви, пък се озовах при вас!
А, да ви питам дали е добре да й сваря овесени ядки с месце?

Много хубави новини, Джаки!
Овесените ядки действат диуретично при хората, най-вероятно и при кучетата ще е същото, така мисля, може и да не съм права.

Според мен ако имаш кус кус или макарони,мисля че е по-добре отколкото овесените ядки. Аз не съм давала от тях на Арес.

Варено месо с ориз и по малки и по-чести порции. Така мисля, че е добре за сега. Аз бих давала и пробиотик. Не отлагайте много обепаразитяването, не е безопасно и за хората. На каква възраст е според док? Дай някое фото на спасеното слдурче.

Така прецени вета, за да не е заедно с лекарството. И аз се притеснявам, но... И все още много ще внимаваме с храната.

Изпуснах ви, че много работа и ангажименти. Прехвърлих последните страници набързо.
Джаки, респект! Сви ми се сърцето като прочетох за кученцето. Какво е преживяло само то знае... Ще живне при теб, сигурна съм!