Сродни Души - Има ли такова нещо?

  • 7 239
  • 125
# 60
Не му подарявам подарък, защото очаквам нещо в замяна. Често му подарявам подаръци, заедно сме от доста време. Но както казва Дренка, може и аз да не съм права.
Виж целия пост
# 61
Не че е длъжен да ме почерпи за рождения си ден, но би било добре, показва уважение и добро възпитание. Бих се позамислила, ако не го направи.
Виж целия пост
# 62
Има, аз имам - мъж. Емоционално сме свързани, но не в интимен смисъл. Всеки си има живот, времето, желанията, устрема.

Момичето с бонбона - влюбването и харесването на едно и също не ви прави сродници. Влюбването като цяло те прави природно тъп, глух и сляп. Помисли.
Виж целия пост
# 63
Не му подарявам подарък, защото очаквам нещо в замяна. Често му подарявам подаръци, заедно сме от доста време. Но както казва Дренка, може и аз да не съм права.

Не казвам това. Наскоро подарих нещо на приятелка по повод рожден ден. Една бонбона не почерпи. Скъпа ми е много и това не се променя. Аз не съм ти, така че това няма значение. Ако някой от близките ми не е на кеф да черпи, черпя аз и толкоз. Обаче не меря отношенията по черпнята, щото в други ситуации - друго, и така. Не че и това има значение Wink
Виж целия пост
# 64
Тя се е нагласила за специално празнуваме, избирала е подарък, какво да облече, вълнувала се е...
Не е бонбона, а отношението му и скандала.
Виж целия пост
# 65
Отношението му, но и отношението ѝ, цялостно и преди скандала.
Сещам се едни  дами тука, дето се гласили за среща нам къде си, пък те ги завели някъде си. Ау, какви свине са мъжете!
Виж целия пост
# 66
Дренче, малка ми се струва потребителката, помниш колко трепетно емоционално е всичко и на живот или смърт.
Виж целия пост
# 67
Според мен това с рождения ден трябва да се отнесе в друга тема.

 
Има много хора, за които като си помисля и ми се обаждат или ги срещам случайно, но съм много далеч от идеята за сродните души, че как мислим, че какво, че що. Мисля, че в темата иде реч точно за партньорските отношения.

Ами тогава да се уточни. За мен има сродни души, но това не означава непременно, че това е човекът, който е до теб. Много от потребителките споделят за напасване - каква сродна душа е тогава?
Виж целия пост
# 68
При нас нямаше напасване. Всичко стана супер бързо и с лекота. Имаше пълно разкриване един пред друг и пълно приемане. Така е и до днес.
Виж целия пост
# 69
А, за тези, които не споделят за напасване се оказва, че сродните души са отлетели, изпуснати или както там му се казва на неосъщественото партньорство.
Виж целия пост
# 70
Имам позната. Във всеки мъж среша сродната си душа и любов! Винаги е показно.. Да виждат всикчи. Фейсбук е страхотно място.Със всяка нова "сродна душа" , прави нов профил. На чистго да е, но приятелите сме едни.
Що годежни пръстени и велики любови бяха.
Не, че е лошо...Но една обяви, защото е!
Виж целия пост
# 71
Рози, аз имам същата, ама и се омъжва за тях. За третия два пъти.
Виж целия пост
# 72
При нас нямаше напасване. Всичко стана супер бързо и с лекота. Имаше пълно разкриване един пред друг и пълно приемане. Така е и до днес.
И при нас,точно с лекота.
Виж целия пост
# 73
Има, но твърде рядко се случва. За връзките м/у хората има винаги доза късмет.
Твърде рядко хората са благословени със сродна душа. По-често съдбата дава изпитания на човек, за да се изгради като личност. Човек се учи от това, а от връзката със сродна душа не “расте” човек. Има хора с по-тежък живот, на които ѝм се случват много изпитания, не породени от глупост, ами просто съдба. На хората, неспособни да се справят с такива проблеми/изпитания, животът ѝм дава сродна душа или др. “помощ”, защото иначе не биха се справили с живота. На мен преди много ми се искаше като полагах усилия и мерак по даден въпрос, справедливо да получа това, за което се боря. Но в такива ситуации съм изпадала, сякаш съдбата ми преобръща живота на 180 градуса.
Виж целия пост
# 74
Да, има! Не вярвах, че има такова нещо, докато не го срещнах на 40 и кусур години. Точно както човечето го описа - еднакви възгледи, еднакви мнения по почти всички въпроси, довършваме си изреченията, няма напрежение между нас, можем да си говорим с дни и нощи, и дори когато си мълчим, пак ни е пълно и хубаво.

Трудно ми е да го опиша с думи, този човек го усещам като едно продължение на самата себе си. Никога преди не съм се чувствала така и това за сродната душа ми се струваше литературна измислица.

Изглежда прекалено хубаво, за да е истина. Срещата със сродна душа е копнеж на душата, за чието осъществяване е нужен късмет. Вярвам, но нямам късмет
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия