Образователен Говорилник: 12-та сбирка на Ордена на Кокичето

Аз работя това, което съм учила (и при мен беше "по второ желание" в списъка със специалности). На всеки 10 г. в нашия сектор имаме коренна промяна  на парадигмата, моята фирма обаче е винаги от първите и най-подготвените за качествения скок, предполагам имам някакъв нюх кое как ще се промени, и/или как да го променим ние.

При децата ми професионалният избор е по-сложен . Каката "се уцели" с втория мейджър математика, сега ѝ е реално основната специалност. Но в средния курс нямаше никакви сериозни индикации, че си отглеждам дете с математически уклон. Баткото е bcc на баща си ( и дотук спирам). А малкия е наследил от баща си, и надявам се,  малко от майка си,  програмисткия талант, та при него посоката е ясна. Между другото, има един  нов български  сайт profesii.info, на който децата могат да попълнят една анкета за интереси си и алгоритъмът ще им отвори видео интервюта с българи, работещи професиите, които са най-близо до интересите на децата. Фран, ако се е получило много рекламно, изтрий този параграф.

Как ще е рекламно, Шарки, точно на място в темата си е.
Аз завърших това, за което не трябваше да се готвя, за да вляза. Исках да уча друго, което по не ми се отдаваше, и за което трябваше да се упражнявам повече. Но, ако ме бяха приели каквото исках, сигурно щеше да ми е по-трудно да завърша и сигурно щях да се подтискам от това, защото пък аз съм силно състезателна личност. Или щях да изляза супер дзен, или смачкана.  От гледната точка на времето преди Х години, онова което исках да уча изглеждаше доста по-перспективно кариерно от това, което учих. Но пък с времето нещата се промениха доста.  При мен дилемата сърцето ли да следвам, или разума излезе с победител разума. Учих което ми се отдава, а не мечтаното. И не беше грешка.

За ранното ставане при мен е комбинация от много фактори. Ставам рано за работа, а дори когато съм в почивка, пак се събуждам рано. Напоследък имах и семейни тревоги, което допълнително ми наруши съня, още не мога да се отпусна. ЕГН-то май също си казва думата, което май природата го е измислила, за да ни казва, че на моята възраст е вече време за внуци. И хич не е справедливо - чудех се навремето майка ми и свекърва ми защо се събуждат по тъмно, а на мен ми се спииии, едва си отварям очите, деца ми реват на главата гладни, ужас! Сега ги разбирам като казваха, че не се го правят нарочно.

При мен учебно и професионално такива завои станаха, но със сигурност беше за добро. Ама си вървя срещу течението де, явно така ще я карам цял живот. През цялото време съм нареждала един пъзел, но на клъстери, които започнаха да се свързват. Ама тогава пъзела не го знаех какъв е, просто тук една картинка, там една картинка. Житейската ми философия явно е била такава още от ранни години - искам и хуманитарни, искам и точни науки, искам и приложни, искам и организационни. Години по-късно разбрах, че му се казвало мултидисциплинарност, та ето, имало си красиво име. Тръгнах от неосъщественото желание за психология и философия, и сега на стари години май ще затворя кръгчето с тях. А нашите така и си мечтаеха да стана лекар, почти се бях съгласила да кандидатствам и вероятно щяха да ме приемат, ама не е за мен, нямаше да издържа на напрежението и на страданията на хората. Сигурно затова за децата нямаше драми, бях сигурна, че каквото и да решат да учат и да работят, все ще им пасне, може би само с едно-две изключения.  Засега улучват, но дори утре да решат да сменят попрището, веднагически заставам зад тях. Само да не тръгнат планини да катерят или някакви такива екстремни.

Хораааа!
Нямам модераторски права нито в тази тема, нито в този подфорум.

Ми, не го трий тогава, де, къде си тръгнала пък ти да триеш!

При мен учене/кариера се стекоха като при Миленита - въобще не съм за тази работа, но някак си намерих мястото/колегите, а и с течение на времето взе да ми харесва. Лошото е, че поради сливане на фирми повечето колеги напуснаха, аз също съм на кантар, та не е ясно какво ще стане оттук нататък.

Понеже не си избрах по сърце работата, много ми се иска детето да си избере точно това, което иска, каквото и да е то - претенции нямам. Само да е щастливо с това, което върши!

Аз исках да ставам българския Джералд Даръл и да спасявам животните. Майка имаше други виждания за мен, но ме остави да се "наиграя" - готвих се по химия и биология. Отдаваше ми се, бе /да му се невиди/ - хора, които ходеха на уроци при мастити професори се консултираха с мен Боже, колко бях горда от този факт. Ама не ми било писано... три дена преди изпита по биология като ме започна едно главоболие - страшно беше. И сега се втрисам като се сетя. Аз бях вече диагностицирана с мигрена, но нито дотогава, нито след това ме е боляля така глава. Три дена страховито глабоволие, с повръщане. Майка ми рекна, че здравето на детето ѝ е по-важно и не ме пусна на изпит. Лекари, изследвания - казаха ми почивка поне 5-6 месеца. Та, светът се размина с българския Джералд Даръл.
А майка ми, която е изключително умна и проницателна жена, ме подбутна лекинко към хуманитарните науки. Ама аз нали съм си винаги била на кестерме и вечно съм собствено мнение по даден въпрос, рекох, че ще се кандидатства в УНСС и СУ. Айде на уроци по география, на курсове по БЕЛ.... Приеха ме и на двете места. Но все пак отидох в СУ.
Така ме завъртя живота, че не започнах веднага това, за което завърших - работих го, ама мегжду другото. Истината е, че образованието е много важно, защото може да ти даде една стабилна основа, на която да стъпиш и да работиш различни неща. И при мен така се получи. Налагаше се да направя някои компромиси с желанието си за работа - важното беше да изкарвам добри пари. НО по-важното е, че работата ми доставяше удоволствие, а и колегите бяха страхотни.
Завърших и второ висше. А последните 5 години се връщам да работя само и едниствено това, което съм завършила.
Сега съм в държавната администрация - за първи път иииииии горещо се моля да е за последен. За първи път в живота ми се случва да искам да избягам от първата седмица на работа... Но човек докато не си убие главата, не разбира някои работи!
Така или иначе цял живот ще съм благодарна на майка ми, която беше категорична в едно: със сестра ми в никакъв случай да не сме в сферата на изкуството. Всичко друго - но не и изкуство. Всички деца на хората около нас /моите родители са "хора на изкуството"/ бяха наследствено талантливи и родителите им ги забиха във ВИТИЗ, Худ. академия, писатели.... И 99% са нещастни.

Ще напиша нещо, като силно се надявам да не обидя някой.
За мен всички структури на държавната и общинска администрация са убийство за мозъка на работещите там. Абсолютно анти съм, защото напрактика частния сектор плаща осигуровките на всички държавни служители, без те да са социално слаби и без да оправдават тези разходи с качество и ефективност. За шуробаджанащината дори няма да отварям дума.

Фенсииии, абсолютно, абсолютно, абсолютно си права!!!! Аз постъпих в ден Вторник. В ден Сряда, на обяд, вече точно същото коментирах с мои приятели. Истината беше, че имах отчайваща нужда от почивка. ММ ми рекна да си почивам, че няма нужда да ходя на работа. Но аз реших, че хем ще си почина, хем ще работя!
Е, не! В край на първата седмица вече си казах, че тук няма да остана,  а ако зависи от мен държавните структури ще ги закрия на 100 % - тунеядци и клатикурци. Въпрос на късмет е да намериш някой читав. Не искам да бъда разбирана погрешно - сигурна съм, че има свестни и умни хора и сред тях. И не на 100 % всички държавни служители са калпави, ама.... Не съм смотана, нито задръстена, но не разбирам как може да е въпрос на престиж да си любовница на този и на онзи?!?! Или пък да имаш любовница, с която да кръшкаш! Сигурно е вълнуващо, ама... А за интригите и желанието да прехвърлиш работата на друг, просто не коментирам.

Странно е това - усещането ми е, че тези хора са щастливи и удовлетворени с това, което правят. Като човек, нямащ вероятно и зрънце талант в сферата на изкуството винаги изпитвам лека завист към тези хора.

Monday, Tuesday,.... WTF...
Така вървят дните на седмицата.

Хората, работещи в ДА не са виновни за организацията на осигуряване в държавата. Те не го регламентират.
Аз съм с обратни впечатления от отношението на доста от служителите, на които съм попадала в последните години.  В някои случаи даже останах възхитена от личната ангажираност и желание за съдействие от тяхна страна. Само 1-2 пъти попаднах на кисели лелки, но в банката по-често тегля късата клечка.
В момента водя един спор с транспортна фирма. Наложи се да се обърна към Министерство на транспорта. Отношението на техния служител и бързината в комуникацията са в пъти по-добри от тези с частната фирма.
Администрацията определено не е това, което беше.

Със свещ да ги търсиш. Познавам доста държавни служители в личен и професионален план. Положителните изключения са едни-двама. Всички, които през годините се отличаваха, после минаха в частния сектор и са далеч по-успешни.

Да, държавните служители не са виновни за законодателството, но от друга страна в голяма част мотивацията да станат държавни служители са именно привилегиите, които има дава закона за държавния служител.

От администрацията все още ги карат да работят в миналия век. Тъкмо Никито Илиев реши да прави електронно правителство, и взе че му изтече мандатът.

Електронно правителство се прави от десетилетия. Харчат се пари. И после се правят пресконференции за похарчените пари. А не за това(измерено в цифри), дали и колко са полезни за населението тези похарчени пари.

От всичко що касае електронни услуги в ДА, мога да похваля единствено НАП в частта подаване и плащане на данъци на ФЛ. Откакто декларации се подават онлайн, аз на хартия не попълвам. А ми се налага и авансови да подавам и плащам.

Ами не е съвсем така. Ти не можеш да си представиш какво значи хора, които не виждат по-надалеч от сградата, в която са. За тях животът започва и свършва с тази сграда. Ако случайно ги уволнят .... ами не знам как по-точно да ти го обясня, защото не съм преживявала такова чувство на обреченост - аз винаги търся и друг начин и не се предавам.
Та, идеятя ми е, че такъв тип мислене не може да провокира съзидателност, ОТГОВОРНОСТ, изпълнителност. Тези хора няма как да бъдат променени. Регламентите за тях не се отнасят! Не знам как точно да го обясня, за да бъда разбрана! Радвам се, че си попаднала на читави хора - определено си имала голям късмет!


Олив, не са щастливи. Изобщо да говорим за щастие при хора на изкуството е нещо изкючително измамно. те не са щастливи - те са вечно непризнати, неразбрани, неоценени. Малцина са тези, които живеят в хармония със себе си и света, и се наслаждават. В голямата си част са абсолютни егоцентрици и нарциси - просто е непоносимо. Нали се сещаш, че талантът като цяло не се предава по наследство. Може, но не е задължително. И техните деца не им се отдава да бъдат актьори, но са набутани във ВИТИЗ и някъде другаде. Заради родителите им.