Образователен Говорилник: 12-та сбирка на Ордена на Кокичето

  • 22 436
  • 755
# 330
Мен НАП веднъж ме глобиха за тяхна грешка. Не ми регистрирали един документ навреме в системите им, въпреки че беше подаден навреме от мен и после ми съставиха Акт за ненавременно регистриран документ Flushed Добре, че ме глобиха само 50 лв. И колко грубо и надменно се държаха поне 10 служителки, които обиколих докато разбера къде е проблемът Rage

Определено с парите, които събират от глоби като описаната от мен (т.е. не особено морални, нарочни и нарочно причинени от нарочно зле работещите им процеси ), също се издържат. Моля да се добави към "математиката"!
Виж целия пост
# 331
да отговоря на размислите за професия.
Скрит текст:
Учих това, което исках. Страстно го исках. И с кеф го учех. От най- неперсpективните сфери, за които Пулиташ говори. Не съм съгласна с твърдението и за щастието. Хората на изкуството не са непременно нещастни.
Поведението , което описваш, Пулиташ, според мен, е нагласа на ума. Тези хора, твоите познати, с каквото и да се занимават най-вероятно ще демонстрират същото егоцентрично, недоволно поведение. Характер. Не е виновна професията/сферата.  По този повод черпя с картинката:
Скрит текст:


Расла съм в абсолютна свобода, възпитавана съм в неприкосновеността на правото ми на избор. Да, имали сме дискусии вкъщи, но те са били в стил - "знаеш ли че", "разбрах това", "запознах се с еди кой си" все ярки примери на ситуации, хора и сфери, които са заслужавали отличие и похвала, като качество, като високо придадена стойсност на нещата, с които се занимават. Оттам и обсъждането вкъщи - като професионализъм, като подражание за добре свършена рбота, като необходими качества.
Случвало се е да се "виждам" много добре справяща се в определени професии (много сериозни такива) и съм се замисляла, дали не е било по-правилно родителите ми да са ме насочвали, но бързо се сещам колко вманиачена бях в пътя си и ми е пределно ясно, че милите не са имали никакъв шанс да предлагат каквото и да е.

Покрай моето абстрактно образование съм развила качества и умения, които не веднъж са ми служили в на пръв поглед "крайно различни", "строги" казуси. Имало е времена, в които съм харчила по десетки ( а понякога стотици) хиляди евро на месец на шефовете си и съм опрделяла пазари. Да не говорим за цели течения и бизнеси тръгнали от "излишното" ми и "безмислено" художествено образование. За свободата на общуване, изразяване и всякакви творчески форми, които според мен светът все по-често ще се сеща и ще търси като важна част от израстването на децата, няма да отварям дума.

И последно - като ходещ нивелир съм. Докато ни правиха част от покрива на къщата, строителя се видя в приключение, защото на око оборих изграденото до момента.. След кратък спор и ново премерване, дорбоволно разтуриха построеното и започнаха отначало.
Виж целия пост
# 332
.....

Странно е това - усещането ми е, че тези хора са щастливи и удовлетворени с това, което правят. Като човек, нямащ вероятно и зрънце талант в сферата на изкуството винаги изпитвам лека завист към тези хора.

Олив, не са щастливи. Изобщо да говорим за щастие при хора на изкуството е нещо изкючително измамно. те не са щастливи - те са вечно непризнати, неразбрани, неоценени. Малцина са тези, които живеят в хармония със себе си и света, и се наслаждават. В голямата си част са абсолютни егоцентрици и нарциси - просто е непоносимо. Нали се сещаш, че талантът като цяло не се предава по наследство. Може, но не е задължително. И техните деца не им се отдава да бъдат актьори, но са набутани във ВИТИЗ и някъде другаде. Заради родителите им.
Ааа, ясно, това "наследствено талантливи", което си имала предвид, аз разбрах като наистина талантливи, а не, че са набутани насила. В такъв случай това е точно това, което имам предвид - децата са нещастни, защото не са избрали сами какво искат да правят. Макар че често в семейства на хора на изкуството според мен децата наследяват някаква част от таланта - сега, дали е талант повече или повече среда, която кара някакво там семенце да покълне - вероятно е сбор и от двете.

Амели, много ми харесва това, което пишеш, особено картинката - хахаха!

Мецане, имай предвид, че след операция /особено на зъби и всичко в устата/ е много важно да не пушиш - поне няколко дни! Те сигурно ще те предупредят, но никотина най-малкото свива малките кръвоносни съдове, да не говорим за всичката гадост като катрани и пр. - въобще не е добре да се съчетава с операции в устата. Знам, че при импланти предупреждават, за други операции не съм сигурна. По-бавно заздравява всичко, вкл. и заради дефицита на вит. С при пушачите.
Виж целия пост
# 333
Във връзка с това за талантите и средата, снощи попаднах на любопитно руско ток-шоу, в което си говореха за децата на звездите. Там имаше една певица, чиято дъщеря изгонили от училище, направо я накарали да си вземат детето и документите, заради системно нарушаване на дисциплината. И в един момент 13-годишната девойка решила и тя като мама и тати да пее. А те, като едни истински честни родители, не искали да я бутат в кариерата чрез името й, и за да не вземат да я познаят, че е дете на звездни родители, взели, че й направили клипа с анимации, а на нея й се чува само гласът. Седях, гледах, слушах, и си викам, ама хич не са бутнали девойката, ама хич! Само един талант е тя, сама си пробила път на 13! Мама и тати плащат за клипа, плащат за маркетинга, за пиара и всичко, ама на това вече не му казваме семейно издигане, а чист талант.
В общи линии излезе, че доста деца на звездни родители са създавали проблеми в училище, някои са били помолени да минат на домашно обучение (което за тях е по-скоро наказание, ама не те изключват съвсем), обаче цялата фамилия обяснява как децата били просто изключително артистични, творчески личности и затова не можели да се впишат в иначе елитните частни училища.  Да не говорим за "бунта" от сянката на звездните родители, изразяващ се във всякакви простотии, включително наркотици.
Естествено, за мен това е чисто оправдаване и лошо възпитание, но на какво ли не са способни хората, за да се оправдаят!
Виж целия пост
# 334
Амели, нещастни са! Освен тези, които си живеят в свои си свят и са щастиви в него. Цял живот съм живяла и съм се движила сред такива хора.
Има една особеност - работата на хората на изкуството се оценява от хората. И има огромна зависимост между това другите да ти харесват произведенията и да получаваш заплащане за това. А не всеки ти разбира изкуството. Нормално е да си егоцентрик и само да искаш да бъдеш харесан и да бъдеш в светлините на прожекторите. Не говоря за комерсиалните хора на изкуството - това не е изкуство.

Докато си на работа и получаваш заплата си ОК. Докато си от "нормалните" да го кажем и имаш "нормален" живот с нормалните битовизми е далеч по-поносимо.

Да не говорим, че истинските хора на изкуството са толкова далеч от ежедневието и битовизмите, до степен чак плашещо.

И на мен ми е много интересно, когато срещна хора като теб и Олив, например, защото Вие изобщо си нямате представа каква е помия. Отстрани изглежда уау. Но всъщост не е така.
Горе-долу като моята представа за държавната администрация, дето сега си бия главата в стената и се чудя накъде и как да избягам.

Важното е човек да е щастлив в своето професионално развитие. Едно съм сигурна, обаче - хвана ли моето дете, че залита към изкуството ще бъда много зла. Това е едниственото, за  което бих се намесила. Каквато иска снаха да взима - той ще живее с нея. Ама само да не е в изкуството. Нито нормален живот, нито семейство, нито нищо
Виж целия пост
# 335
Далеч са от битовизмите, защото има кой да ги върши вместо тях и имат идеалното оправдание да не се занимават.  Никой не се оставя  ей така, ако няма кой друг да го направи, да видиш тогава как могат прекрасно да се справят с битовизмите.
Виж целия пост
# 336
Амели, нещастни са! Освен тези, които си живеят в свои си свят и са щастиви в него. Цял живот съм живяла и съм се движила сред такива хора.
Има една особеност - работата на хората на изкуството се оценява от хората. И има огромна зависимост между това другите да ти харесват произведенията и да получаваш заплащане за това. А не всеки ти разбира изкуството. Нормално е да си егоцентрик и само да искаш да бъдеш харесан и да бъдеш в светлините на прожекторите. Не говоря за комерсиалните хора на изкуството - това не е изкуство.

Докато си на работа и получаваш заплата си ОК. Докато си от "нормалните" да го кажем и имаш "нормален" живот с нормалните битовизми е далеч по-поносимо.

Да не говорим, че истинските хора на изкуството са толкова далеч от ежедневието и битовизмите, до степен чак плашещо.

И на мен ми е много интересно, когато срещна хора като теб и Олив, например, защото Вие изобщо си нямате представа каква е помия. Отстрани изглежда уау. Но всъщост не е така.
Горе-долу като моята представа за държавната администрация, дето сега си бия главата в стената и се чудя накъде и как да избягам.

Важното е човек да е щастлив в своето професионално развитие. Едно съм сигурна, обаче - хвана ли моето дете, че залита към изкуството ще бъда много зла. Това е едниственото, за  което бих се намесила. Каквато иска снаха да взима - той ще живее с нея. Ама само да не е в изкуството. Нито нормален живот, нито семейство, нито нищо
С глас ме разсмя, да знаеш.
Няма да споря с теб. Просто изразявам голямо несъгласие, за отчета един вид Simple Smile
Дано децата ти не залитнат по пътя към изкството, защото очевидно ще имате големи премеждия.

Какви сме с Олив? Смяташ, че отдалеч просто ни изглеждат харизматични, интересни, шантави, любопитни, тн и затова гледаме романтично на тях ли?
Виж целия пост
# 337

Дано децата ти не залитнат по пътя към изкството, защото очевидно ще имате големи премеждия. Анджък, направо съм вече болна, честно.

Какви сме с Олив? Смяташ, че отдалеч просто ни изглеждат харизматични, интересни, шантави, любопитни, тн и затова гледаме романтично на тях ли?

Не ви познавам с Олив и не мога да кажа. Изречението съм го написала на база, това което прочетох преди малко. И държа да отбележа, че не съм го написала с лошо. Но всички, които съм срещала в живота си, имат такава представа за хората на изкуството. И за всички е било непонятно как аз реагирам и даже мислят, че се правя на интересна Stuck Out Tongue
Виж целия пост
# 338
Пули, ти прочете ли ми скрития пост?
(знам, че не (ми) пишеш с лошо, споко Simple Smile )
Виж целия пост
# 339
Чакай, чакай - Амели си е баш човек на изкуството. То си ѝ личи, де. Точно тя е идеалният пример, че това, че сред творците има вечно неразбрани, недооценени и нещастни, не означава, че няма такива, които реализират таланта си чудесно и го съчетават и с приятели, и семейство и т.н.
Виж целия пост
# 340
Да не кажете някоя остра дума сега, че да ви затрият, ей! Искам да ви прочета довечера Simple Smile
Виж целия пост
# 341
Пули, ти прочете ли ми скрития пост?
(знам, че не (ми) пишеш с лошо, споко Simple Smile )

Абе, аз ли не съм добре.... не знам. Ама ти да не си редактирала скрития текст. Заклевам се, картинката не съм я видяла предния път като четох. Явно аз не съм добре!!! Scream Не ми се отразява добре това работно място, то се видяло.
Та, Амели, ти си завършила такова образование, но не работиш точно по него, ако правилно съм те разбрала. Сигулно греша, но си представям, че ти си нещо като "меценат" на хора на изкуството или пък куратор на изложби, или интериорен дизайнер или нещо такова, но не и директно човек на изкуството /който рисува, пише поезия, снима филм или пее/. Извини ме, ако греша. Но с такова впечатление съм останала. Т.е. ти си естет, ти си човек, който цени изкуството и може така да се каже да го остойности. А това е различно от това, което аз имам предвид.
Както и да е, важното е, че работиш това, което ти доставя удоволствие. Дай,Боже, всеки му!

П.С. Само да кажа, че дълги години не исках да ходя на кино и театър. Слава Богу, преодолях го. Обичам да ходя на изложби, да купувам картини, обичам поезията. Но само се моля детето ми да не хване артистичния ген. Засега иска да става инженер като баща си и готвач като Джейми Оливер Stuck Out Tongue. Дано да устискаме и да става за това. И без това с ММ гледаме колко е плашеща липсата на инженерни кадри.
Виж целия пост
# 342
да, картинката я добавих 5 секунди по-късно, защото трябваше да я кача от телефона. Но не за нея идеше реч във въпроса дали си чела поста ми.
Аз съм  точно директен човек на изуството.
Скрит текст:
Разминаването в мненията ни идва от една много типична черта на българския творец и това е стремежа да е вечно онеправдан. Нещастен. Неразбран Дълбок Дори филмите, които правят са с патова реч, трагичност, ах каква прокоба на неразбрания артист.
Права си за тези неща. НО! Те имат също едно конкретно качество - вирят в определни кръгове. Както каза моя приятелка ощше преди 20 г. "Умря времето на непременно мизерния, неразбран артист". Същата има модна линия в Ница. Завършила рисуване. Едно момче от времената на кандидатствудентските ни кампании е признат професор по живос в Западните Щати, препдодаваше в арт академията в LA. Едно момче управлява модните линии на големии компании за Европа. имам лични приятели от номер едно известни хора на сцената на България. Има такива, които са неизвестни като имена на публиката, а вършат чудеса навън- апример склуптори пред знакови сгради в европейски столици. Познавам художници от старото поколение отгледали прекрасни деца, сега радващи се на внуци, подкрепящи и действащи пленери за млади изпълнители. Една девойка прави уникални интериорни дизайни, познавам човека занимаващ се с реставрацията на личната колекция на Сабанджи Груп в Турция, Познавам прекрасни млади хора, които тепърва тръгват да покоряват всякакви сцени на изкуството по света. Уверявам те - изпитвам безумно удовлоствие само като стоя в една стая с тях, толкова много заряд ми носят.  и като капак - аз рисувам. Не съм действащ художник в мисъла на - трябва ми изложба за да продам, за да се издържам.
Виж целия пост
# 343
Мога да се съглася и с Амели, и с Пулиташ. Просто познавам от двата типа. Това, което отличава едните от другите, обаче (според мен) е вътрешната нужда да създават изкуство. Най-тъжни са може би наистина тези, които са били подбутнати по такъв път. Пак според мен, когато някой има наистина талант, то почти няма как да го спреш да се прояви. Той си "напира" отвътре. Пък после дали ще бъде "сърдит на света" или "окрилен"...едва ли има значение. За ценителите, де. За майките със сигурност има Simple Smile
Виж целия пост
# 344
Лейди го казва много добре.
аз мисля, че в заключение, в кратце , бих казала - зависи от човека. Всякакви професии си имат нещастните хора. Творците просто обичат да театралничат ,малко повече и да занимават света със себе си. Ама в крайна сметка вечер в кръчмата е пълно с пияни и нещстни хора, които далеч не са артисти, нали?
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия