Кърменето много боли, а всички наоколо очакват да продължа

Аз ти обясних защо те боли. Почти на 100% съм сигурна,  че не захапва правилно. Вторият ми син също го правеше и трябваше няколко дни да го регулирам, за да се научи.

В нищо не желая да те убеждавам, изборът си е твой. На мен ми е все тая дали ще кърмиш или не. Изразих мнение като натрупала опит.
Ако искаш, има литература по въпроса, има доброволни и платени консултанти.

Само за справка,Ам се усвоява по-бавно, затова бебето ти спи 3/4 часа.

Неправилно си фурмулирала темата си май... Никой не те задължава, никой не ти вменява вина, нито някой тук те натиска да кърмиш на всяка цена. Но ако искаше всички да ти напишем да спреш да кърмиш трябваше просто да кажеш "не искам да кърмя, а всички ме натискат". Тогава щяхме да те подкрепим. Ти хем питаш дали може да се справиш и нещата да потръгнат, хем приемаш съветите като натискане. Ами питаш  - отговаряме ти. Да, може да се получат нещата. Дали искаш да положиш усилие да се получат или предпочиташ да насочиш енергията си в друга посока си е лично твоя работа. Така или иначе детето ще се наяде, с кърма или на АМ няма значение.
Колкото до въпроса - естествено, че ще олекне. Нали не мислиш, че милиони майки по света кърмят и реват всеки ден? Има период на на напасване и на учене, и от твоя страна, и от страна на бебето. Не засуква правилно, затова те боли. Когато се научите ще спре. Има и период на регулиране на кърмата, затова е това препълване, буци и т.н. Когато се регулира ще спре препълването. Време е нужно и търпение. Това е.

Аз намирам за повече от добра причина да се спре да се кърми ако боли. Не си струва да се преживява това по 9-10 часа на ден.
Момичето е още объркано и стресирано, хормоните и бушуват. На всичкото отгоре и явно никой не я подкрепя. Няма нужда и тук да я навикваме. Изборът си е неин. Нека се види и с консултант. Ако и тогава не стане, по-добре да се откаже. Детето има нужда от любяща майка, не от изтормозено зомби. Между другото, това дете наддава ли?

Мен и въпросния мъж ми предизвиква яд. Отвън натискат, а той не взима отношение. Ми защити жена си бе, виждаш я, че не й е леко! Добър бил ама искал тя да продължава. Що? Заради хорското мнение. Няма да го нарека с подходящата дума, че ще има санкции.

Авторке, гледай как ти ще се чувстваш добре. Не е голяма драма бебето да яде АМ и не е нужно да се чувстваш виновна. Ако ще ти е по-лесно и ще се чувстваш по-добре спри да се мъчиш да кърмиш. Имаш право на избор. Всяка майка сама преценява как да храни детето си. А недоволни от избора ти винаги ще има, въпроса е да не им се впрягаш. Който е искал и е могъл, е кърмил. Браво за което! Но който не иска или не може има варианти. Детенцето ще е здраво, дори и да не е на кърма. Важно е и майката да се чувства добре, да е щастлива и спокойна.

Изчетох всички мнения. Интетесно как някой беше писал: “колко пъти ѝ казахме да се види с консултантка”. Ъъъъъ темата е от днес пусната. Консултантката сега си тръгна от вкъщи. Чудесна жена, показа ми полезни неща, благодарна съм, но и тя видя как се гърча от болка и каза: “не бива да се мъчиш. Опитай ако искаш още няколко дни, мъжът ти нека те гали, прегръща, да отнема от болката.” Детето не е със сукателен проблем и засуква добре. Аз нямам достатъчно кърма и той прекарва цялото денонощие в сукане или рев.
В крайна сметка се напъвам заради детето си. Нали било най-доброто за него- въпреки че аз вярвам, че нещата са много напреднали вече с АМ и сигурно ще е добре и без кърма, ако се наложи.
Що се отнася до секциото. Имах друга тема, исках да раждам естествено. Преносих, предрекоха голямо бебе. След ден с контракции и 2 см разкритие развяха бялата кърпа и ми казаха: Лягай да го вадим! Ако си мисли някой тук, че ми е весело, че нито раждането, нито кърменето ми се отдадоха- еми не ми е. Може пък да го обичам и да му се радвам и да расте щастливо като ми зараснат разрезите и зърната и се наспя!
А що се отнася до хора, които смятат, че не съм си формулирала темата добре: сами вижте колко малко мнения за това, което питам има и колко заяжданици на тема “сегашните жени са лигли”. Това, че има хора, които не могат да си позволят удобства и прочее е тъжно. Но може ли кърмачките, които говорят нон-стоп за естествените неща да не ползват колички, пеещи играчки и тем-подобни екстри? Те не идват от природата. А, и само да кажа: толкова ме боли от операцията, че само да чуя как това бил лесния вариант и ще полудея...

Има шанс да ти олекне, но не веднага. При мен стана лесно и приятно чак към четвъртия месец. Не съжалявам че упорствах, но ти сама решаваш за себе си. Препоръките на СЗО и МЗ предполагам ги знаеш, оттам нататък никой не може да вземе решение вместо теб.
Кърма дали имаш се вижда само от наддаването на бебето. С помпа аз и сега не мога да събера и толкова, но мляко определено има. Вече над година. Иначе и моето висше постоянно на гърда в началото. Не заради липсата на мляко, успокояват се така.

Аз само бих добавила...и памперси.

Аличка, нашето второ дете се роди голямо, 4400. Започнахме с кърменето, ядеше половин час и заспиваше, естествено, като всяко бебе. След половин час се събуждаше, искаше пак да яде. Не че нямах кърма, имах, както казваха в болницата, да нахраня всичките бебета, дето се бяха родили по негово време (бяха 6-7). Обаче новпродените бебета сучат по малко и заспиват. После пак се будят, гладни. Сестра му беше 3300 родена, с нея нямах този проблем с кърменето. Тя се наяждаше и я засищаше за около 2 часа. Но, беше по-малко бебе и нуждите й бяха различни. Та, с едро бебе, нещата са по трудни в началото. От шише млякото тече по-лесно, а и по бързо. Та, всички бебета са различни и имат нужда от обич, както и да са родени и както и да се хранят.

Собствената ми майка като дойде да ни види се пробва да ми дава съвети как ме била ползвала за биберон и да не съм давала толкова често, чак се завря да види преглъща ли. Накрая заяви, че такова чудо не е виждала. После се чудеше защо само по три месеца е успяла да ни кърми.
Изборът си е личен, мен също ме болеше, мина с времето. Но ако я няма мотивацията няма смисъл, защото регулацията не е дни а месеци, поне при мен бе така.

Аз ви желая скорошно възстановяване, психическо и физическо. Трябват ви сили да се грижите и да се радвате на детенцето си. Вече казах,че дъщеря ни е хранена с АМ. И там не винаги става от първия път, наложи се смяна на млека, но поне физическа болка нямаше. Докато допусках да ми дават непоискани съвети, най-често чувах, това е да си майка,това е да си майка, ще търпиш. Имаше моменти,в които се чувствах като наказана за нещо и вече живота ми ще е лишения и болка. Таткото ми помогна, той купи първото АМ и ме прати да спя и да си почина. Покажете и позволете на себе си и бебчо, че сте си взаимен извор на любов, топлина и доверие. Вие не сте му само кърмачка, вие сте му майка. Майчинството не е лишение и край на живота, то е начало на една по-трудна за адаптация в началото пътека,но води към едно толкова голямо щастие и любов,че с нищо не може да се измери. Радвайте си се

"Всички" може да очакват много неща. Решенията за твоето тяло взимаш ти. Нека да подчертая: само ти, не мъжът ти.
Разбира се, като семейство и двамата милеете за доброто на детето. Но ако мама не е добре, не може бебето да е добре, това са скачени съдове, най-пряко.

Нека добавя, че аз съм кърмила децата си до годинка, това е било мое решение. И аз нямах кърма в началото, после по съвет на майка ми ядях жито и орехи, пиех боза и гледах да си почивам, доколкото е възможно с бебе вкъщи. Ти очевидно също правиш усилия, за което те поздравявам.

Но и ако не правиш такива усилия, и ако решиш нещо различно от кърмене - това е твое право. "Всички" са си гледали техните деца, ти сега си на ход за твоето.

Не съм чела останалите мнения.

Бях в твоята ситуация - секцио и по-бавно (от прочетеното от мен) тръгване на кърмата.

Кърмех на поискване, така бях решила от самото начало, макар в болницата да ме гледаха странно и да ми обясняваха как малкия ме ползва за залъгалка. При мен дори синът ми се роди доста мъничък и въпреки това бях решила да си дам една, две седмици за да свикна. Реших, че ако не се получи просто ще му давам АМ. Може би е вариант да си дадеш точно определено време да свикнеш евентуално.. тогава бях направо депресирана и приятелка, която беше консултант по кърмене много ми помогна. Кърмех до 9 месец на сина ми, когато той просто започна да ме хапе ужасно и болеше адски. Пробвах разните там методи и накрая просто реших да спра. Ако трябва да съм честна в думите ти усещам, че те боли и не искаш да го правиш и се припознавам с края на моето кърмене. Тогава просто казах, ме спирам и толкова. Зная, че имаш натиск от останалите, но сега е момента да поставиш себе си най-напред. Детето ти има нужда от спокойна майка, то така или иначе ще бъде нахранено, не е такава драма. А и нека си го кажем честно, кърменето не е и това, което е било за нашите прабаби например, съставът на кърмата все пак зависи и от храната на майката, нека не се лъжем, поне аз тогава в цялата си умора не се хранех особено здравословно.

Разбирам те абсолютно, според мен кърменето в последните години е като че ли твърде на всяка цена, натискът към жените е огромен, кофти погледите, ако не кърмиш също, но това е твоето дете и ти най-добре знаеш какво е най-доброто за него! Ако ти не се чувстваш окей с това да кърмиш, недей! Най-важното според мен, което бебчето ти усеща си самата ти, твоето спокойствие също.

Ако имаш нужда да поговориш с някого, пиши ми, ще се радвам да помогна, дори просто да те изслушам. Успех!

Родих секцио, и аз имах страшни болки и мен ме натискаха и аз имах страшни рани и болки и се чудех дали няма да е по-лесно с АМ. Не ми беше фикс идея да кърмя, но стисках зъби и като направи 1 месец всичко си дойде на мястото. Радвам се, че така стана, защото не мога да си представя да глася шишета, млека и т. н. както мои приятелки, които докато излязат с количката трябва да приготвят 100 неща. И все пак никой не може да ти каже дали да кърмиш или не. Особено пък тук, така че по спокойно го давай, и ако нямаш желание просто не го прави!
Кърмя вече 1 година и 2 месеца и мен вече почнаха да ме натискат да съм спирала да кърмя, че видиш ли как може на година и два месеца да суче още, срамота.. 😀Така че няма угодия за никой, затова трябва да гледаме ние да сме добре и бебетата разбира се.

В началото е така. След седмица ще ти се регулира кърмата. Пий Лецитин 3x2 за отпушване на каналите. Помпа не ти трябва. Само кърмене на поискване, може и през час да кърмиш. Аз първите два месеца кърмех през час по час. Бебето е малко и не може бързо да суче. Щом ревне и даваш гърда, това е кърмене на поискване, не гледаш часове и режими. Нощните кърмения са най-важни за лактацията, затова не слушай глупости за спане по цяла нощ. Няма такъв филм, и през нощта се кърми, колкото пъти се събуди бебето, а ако самО не се буди, ти го будиш на 2-3 часа. За зърната мажи с Лансинох, без отмиване е.
 За всичко това обаче най-важно е твоето лично желание да кърмиш. Ако ти не искаш няма как да стане. След месец става лесно, кърмата се регулира, бебето заяква. Кърменето е най-доброто, което можеш да дадеш на детето си. Изобщо няма да коментирам предимствата пред АМ. Те са ясни. Прочети темата за кърменето.

Да , в началото е така , мажи се с крем за зърна може и да използваш силиконови накрайници . Скоро ще се регулира кърмата и няма да има вече болка . И на мен  първите дни  ме болеше , но не  си бях и помисляла да се откажа и да мина на АМ .