
Ние определено сме в криза. Изразява се основно в мнооого често ядене,3 пъти през нощта
,при условие,че от два месеца не се буди нощно време. А сега...няма наспиване.
Къде си,мамооооооооооооооо
Иначе пък си е спокойна,щом е нахранена и суха...И аз си пийвам по едно кафенце-к'во пък толкоз...или 3 в 1. Споко,нищо няма да им стане на мишоците

Охх,заспиването ни е много трудно. K'ва кошара,к'во чудо...нема такива филми. Само люлеещия кош му е майката,добре,че моят е още здрав. И аз се чудя за какво изобщо бързахме с кошарата,като изобщо не спи в нея ако не я друсаш,тупкаш,клатиш...Бибата в устата,бум в коша и люляне до откат
Ама по-добре така,отколкото носене на ръце.А телевизора ни е любим...даже и любими филми имаме
Знам,че не е хубаво,ама аз я слагам надалеч,да гледа шарениите там. Какво ли не прави човек за да не реве 
Tizija,аз вече съм й набарала цаката на Дая...Така отмята главата като не е гладна,така разбирам,че се е нахранила. Та имай го и това като вариант.
Ети,слагам я често по корем,много обича. Държа я докато се умори и почне да хленчи.

Добре дошли на мама Ира и малката Ясмин! Чакаме снимки

И като сватосвате на ляво и на дясно, Пърли,ама как така сте се уредили с дама???
,ще ни изпуснете.

Айде чао ви засега,че ще папкаме. После пак ще се включа да ви кажа нещичко за йогата
Ние от почти три месеца сме на село при мама, не само заради помощта, ами и заради въздуха, стоим много на двора, зеленина, домати и краставици от градината и така. Жалко, че скоро ще си ходим... 
Включвам се чак сега отново, защото тук днес е почивен ден - обединението на Източна и Западна Германия и тати си взе отпуска 1 ден и водихме Ясмин на първото и по-голямо гости - цели 4 дни извън къщи 
Мъжете точно такива жени харесват - дето малко или хич не приказват




Ех, ама тези деца ги превръщаме в уличници ,а после се чудим ,що не им се прибирало
.То са едни мъгли едно чудо-отврат
ужассссссс.Дари вече не ще биба а само ръце,много се притеснявам да не свикне да си смуче пръстчето.Ако можеше и двете юмручета ще си навре в устата.Все още не посягаме към играчките,само ако ни е наблизо тази в количката я хващаме.Но всичко с времето си.
. Сега така мисля, въпреки че когато Йоана ревеше от глад, чак отидох и купих една кутия АМ (тогава мислех, че никога няма да мога да се цедя
)... Ама така си стои запечатано. Гордея се, че все пак се справихме с тати и беба. И вие ще се оправите. Упорство му е майката и никакви шишета!!!