Кой управлява бюджета вкъщи?

  • 22 635
  • 521
# 75
...У нас всеки от родителите ми (карти нямаше) си слагаше заплатата в една кутия и всеки вземаше от нея като му потрябват. Като създадох собствено семейство и ние бяхме така. ...

И ние бяхме така по-рано. Всеки си  слагаше заплатата в един джоб в гардероба и после пак всеки взима от там. Само че ние винаги сме били на един акъл, тоест практични и икономични.
За образованието на децата, то беше супер скъпо, първо плащах изцяло само аз, после на мен ми намаляха приходите, плащаше само той. Но децата са ни общи, никой нищо не е броил и на никого не се е зловидело.

А сега с тия карти и сметки, той плаща ежедневните разходи, ток-мок-данъци, аз плащам онлайн покупките, в това число и за пътуване. Останалото се събира ей така, за нещо, имаме си нарочни сметки за това.
Принципът е, че всичко е общо, никой на никого не дава джобни. Бих  се чувствала унизена да искам пари за чанта например. Нито ще ми е комфортно аз да му давам за баничка и кисело мляко на обяд или за билетче за трамвая.
От двама ни той е по-стиснат.
Виж целия пост
# 76
Заплатите ни отиват по лични разплащателни сметки. Неговата заплата е по-голяма. Той плаща по електронен път битовите сметки. Пазаруваме и двамата. Когато свърши едната заплата, започваме да харчим остатъка от другата. Около пандемията успяваме и да заделим по малко, но обикновено изхрачваме всичко по пътувания и забавления.
Виж целия пост
# 77
Често съм виждал този модел описана от авторката при мои работници- цялата заплата на жената и после по 5-10 лв на ден за цигари и баничка. Някак си не го възприемам за нормален, ама при една категория хора, които не могат да си правят сметката и харчат безразборно кой за пиячка, кой за еврофутбол и/или казиното, е направо наложителен.
При мен как процедираме- някои неща жена ми плаща от нейната карта- като пазаруване, някои сметки. Други неща плащам аз, оставям и пари да има налични вкъщи, като намалеят ги допълвам.
Като се съберат повече пари заедно решаваме в какво да ги инвестираме, както и за по-големите покупки. Иначе в бизнеса не допускам да ми се бърка, почва да ми опъва нервите що за тва даваш толкова пари, що за онова и така, за тва жените по-далече от работата. Забелязал съм при много колеги е по същия начин.
Виж целия пост
# 78
А всъщност "управление на бюджета" въобще не е това, за което говорите. Аз правих едни прогнозни таблици, обаче тази година съвсем ми разби плановете. ММ смени...5-6 работодателя...
Виж целия пост
# 79
Вечната тема. Аз съм фен на разделените бюджети и всеки да си разполага с парите, които получава. Не си представям да питам мъж - може ли да си купя чанта например.

А защо изобщо някой си представя, че това се случва с общите бюджети?! Сега, ако чантата е някакъв Бъркин, може и да се наложи предварително да узнае, ама иначе не е изобщо необходимо.
Тя ако има за Бъркин, вероятно мъжът до нея има за ново Порше, тъй че едва ли ще се впечатли. А и тя си каза, че не излиза с мъже без пари, тъй че не виждам какви точно са ѝ притесненията за чантата, та такова стискане на тея пари.
Еми да, не мога на гола любов. Не говоря за свръх богати или някакви наследници, а за работливи мъже. Той като е работлив и бачка всеки ден по 9-10 часа, винаги ще намери пари.
Също изобщо няма да прави драми за битови разходи и да повдига дори въпроса да дели и да иска пари от жената до себе си. А една уважаваща себе си жена пък няма да му виси на врата и да му иска пари за всичко, а ще си има професия и достойнство.
А за чантите и хапките - хапките не може да бром, а чантите може, така излиза. Ами не съм съгласна, аз пък предпочитам да изям една купа леща на обяд, но да ходя с хубава чанта. Но разни хора, разни идеали. Grinning
Виж целия пост
# 80
За храната - има определена сума, която съм изчислила, че си върви на ден и това е. Колкото-толкова, пиша я в бюджета.
Виж целия пост
# 81
Ние работим и двамата, но той осигурява семейния бюджет и качеството на живот. Пътува и разчита на мен за редовните плащания - застраховките на кола и мотор, издръжките на децата, сметките. Аз плащам ипотека на мой имот и ежедневните си разходи, колкото мога се включвам в разходите когато сме в пълен състав. За него е важно да знае, че съм осигурена докато го няма, имам достъп до сметките му, права за разпореждане за всякакви ситуации и така. Държи да си купувам подаръци когато пропуска празници и знае, че има на кого да разчита докато го няма. Големите разходи се обсъждат, но мислим еднакво и постигаме добри резултати, случват се когато е тук.
Виж целия пост
# 82
В зората на връзката ми с ММ аз взимах по-голяма заплата. После той остана без работа за малко повече от година.
Тогава се наложи да издържам цялото семейство, да плащам 7-класните уроци на сина ми, брекетите му и всичко останало.
Не беше лесно, но се справих.
Сега заплатата на ММ е много по-голяма от моята и поема по-голямата част от разходите.

Нищо не е константа. Когато ми беше трудно, за мен бе важно да запазя този човек до себе си.
Сега, когато той може да си позволи по-лъскава жена, за него е важно да е с мен.
Толкова по-въпроса.
Виж целия пост
# 83
Аз съм финансовият министър от началото. Той не знае колко струва един хляб. Дори джобни не си тегли, защото е много по-лесно да каже - жена, дай ми 100 лева. Само когато сме на почивка нещата се обръщат - връчвам му сумата и почвам да искам. Тогава си почивам, не че не съм сметнала колко пари ще похарчим, ама ей така "искам сладолед, коктейл и т.н."
Виж целия пост
# 84
Скрит текст:
В зората на връзката ми с ММ аз взимах по-голяма заплата. После той остана без работа за малко повече от година.
Тогава се наложи да издържам цялото семейство, да плащам 7-класните уроци на сина ми, брекетите му и всичко останало.
Не беше лесно, но се справих.
Сега заплатата на ММ е много по-голяма от моята и поема по-голямата част от разходите.
Нищо не е константа. Когато ми беше трудно, за мен бе важно да запазя този човек до себе си.
Сега, когато той може да си позволи по-лъскава жена, за него е важно да е с мен.
Толкова по-въпроса.

Естествено, че е така. На тая възраст кой ти гледа лъскаво. Квот има и това е. Човек почва да си цени енергията, не да я пръска насам-натам.
Виж целия пост
# 85
За мен истински разделения бюджет е приложим за двойки, които нямат деца и общи имотни интереси.
Оттам насетне е технически въпрос парите по чия сметка стоят, след като отиват за някакви общи въпроси - битие, деца, имоти, инвестиции, спестявания. Да не говорим, че при една дългосрочно съжителстваща двойка, много често ролите се разменят - кой изкарва повече пари, кой има/няма работа, кой изработил нещо допълнително и пр. Ако има обща цел, парите по чия сметка стоят е подробност.
Това, разбира се, предполага и сходни разбирания по финансовите въпроси, защото в противен случай един ще дращи за пастърма, друг - за чанта. Също е въпрос и на доверие между двамата, за да не се стигне до надлъгване, кофти инвестиции, влошени отношения и пр.
Виж целия пост
# 86
Всеки от двама ни плаща каквото когато дойде. Нямаме строго разпределение - аз това, той онова. Също не съм му искала всичките пари в мен и аз да му давам "джобни" - безумно е. Ако някой иска нещо над XXX лева, или има да плаща нещо по-скъпо, се казва спокойно като свършен факт и другият поема големите плащания за месец-два-три. Криеници и лъжи за колко си е купил някой обувките или чантата са ми недопустими в една връзка.

Примерът с "хапките" и чантите си беше много на място за стиснатите мъже, които гледат на похарчените пари за семейството/жена си като на разход и се дразнят, че жената има свои си нужди. Хубаво е да им се припомнят някои неща и да се сетят какво получават насреща, за което или не се плаща, или не може да се измери в пари.

Ако толкова ги е страх мъжете да не се минат - живееш си по ергенски и така. Съжителството струва И пари, това е. На касата в магазина все за пари ме питат, не колко съм добричка и обичлива. Да не говорим вече за децата и как в днешно време не са "още една лъжица супа"..

И другата крайност - "Аз не мога с мъж, който няма безкрайни възможности" е анти, но обичайно стиснат и златотърсачка не се събират. Стиснатият все тормози някоя кротка и свита жена, на която да набива комплекси как много яде, постоянно харчи, не изкарва достатъчно и го "съсипва финансово". И когато най-накрая ѝ свърши търпението, писне ѝ да я унижават и бие шута, се ражда легендата за "всички българки са златотърсачки".
Виж целия пост
# 87
Всичко е отделно. Само застраховките (живот, здравни, автомобили, жилища) са общи. Останалото е отделни доходи и разпределни разходи. Искаш нова чанта, техника, странна машинария, кола или каквото и да е, купуваш си. Лесно и удобно.
Общ фонд за дъщеря ни, джобни, разходи,  вноски за колеж и т.н.
Виж целия пост
# 88
Пари никога не сме делили - всеки плаща колкото и каквото може.
Познавам обаче семейства, за които дори след години брак е нормално да си делят всичко, че даже и да си "крият" пари. За мен това не е семейство, но всеки знае себе си.
Виж целия пост
# 89
На общ бюджет сме от 31 години. Винаги сме оставяли всичко в един куп, от който всеки взима. В момента е малко различно. Давам пенсията си на мъжа си, защото той пазарува и плаща сметките. Лекарствата, които са голямо перо при мен, купувам отделно. Всичко, което изкарвам като работя, събирам на куп и после отива за новия апартамент, който правим. Очертава се в началото на лятото мъжът ми да тегли заем, който аз да изплащам. Той поддържа двете коли и плаща данъци и сметки в двата апартамента. Трудно е, не остават достатъчно пари за глезотии, нито пък за криене на собствени спестявания.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия