След Пойраз Карaйел: Бурчин Терзиоолу - Hükümsüz/Пустота нови проекти и изяви на актьорите и екипа

Ради, предаването вече е качено, но още няма вградени субтитри.
Моля сподели какви са ти впечатленията.
Аз само по картинки, гифчета и клипчета направо изгарям от нетърпение да изгледам интервюто. Няма такова сладко и неподправено поведение. Прекрасна е.  Кралицата на мимиките.
Малко снимки от предаването.

Интервюто е страхотно. Многоаспектно и наистина разбрах много нови неща за Бурчин.
Браво за умните, интелигентни и честни отговори, както и за прекрасното ѝ чувство за хумор.
ИС: Как си?
Бурчин: Развълнувана.
ИС: Ще ти мине след малко. Всички сме развълнувани. Ние също. Ти дойде и ръцете ни треперят в момента. Има слухове, че като малка си била изключително палава. Казват, че дори си била приятелите си в училище. (Беше го споменала в шоуто на Беяз).
Има ли нещо, за което наистина да кажеш “Ох и това направих”.
Бурчин: Има.
ИС: Хайде бе!
Бурчин: Да не бях го казвала, защото навсякъде за това ме питат. Аз всъщност не съм толкова отвратителен човек. Не съм насилник, но…
ИС: Да бе, точно така.
Бурчин: Малко ги биех.
ИС: Малко ги биех!
Бурчин: Имаше една група момичета, които смущаваха по-голямата ми сестра. На следващия ден и аз имах банда и организирах бой в другото училище.
****
ИС: За да започнеш с професията толкова рано има намеса семейството ти. Баща ти е както актьор, така и продуцент. Брат ти е станал режисьор, сестра ти режисира видеоклипове. Чичо ти е известен актьор.
Бурчин: Да, Господ да го прости.
ИС: Амин. Е, в такова семейство каква друга да станеш?
Бурчин: Така е. Нямах друг избор. . Например като малка не са ме питали много каква искам да стана като порасна. Защото единственото което знаех е това. Започнах и никога не съм спирала да снимам. Не съм имала време да мисля за други алтернативи. Играех и играех, винаги бях на снимачната площадка.
ИС: Колко хубаво.
Бурчин: Но съм късметлийка. Хората с години полагат усилия за да започнат, за да постигнат това, което искат, а аз още на ранна детска възраст започнах и късметът ми е бил да продължа.
ИС: Детството ти така ли премина на сета и зад кулисите?
Бурчин: Да.
ИС: Забавно.
Бурчин: Ако в началното училище е трябвало да ходя 5 години, аз съм ходила общо две и половина. Винаги бях на снимки. Да, беше забавно, разбира се.Но беше и много трудно.
ИС: Да, предполагам, скъпа.
Бурчин: Тогава не беше като сега.
ИС: Да, нали?
Бурчин: Сега водиш детето на снимачната площадка има време между снимките, има педагог, има учител по актьорско майсторство. А всичко, което имах аз бяха родителите ми. Добре, че не съм полудяла.
ИС: А, точно това щях да кажа и аз.  Поздравявам те. Да започнеш на 5 години и да не полудееш!
Бурчин: Е и да съм полудяла, не е много…
ИС: Ало, г-жо Гюлсерен .. Ще се обадим в Червена стая, извинете ни. Не, честно случвало ли ти се е.
Бурчин: Е, понякога е трудно. Мисля ,че в  последния сезон на Пойраз докато се подготвях за последните снимки, репетиции и последните проби бях отнесена и в едно такова настроение. Казвах  си, боже ще умра на снимачната площадка
ИС:
Бурчин: Бях раздвоена. Много обичам актьорството, но си казвах все това ли ще правя. Ето тогава …
ИС: Ало, г-жо Гюлсерен Ако погледнем биографията ти, си играла с невероятни актьори в много проекти. Има ли нещо, за което си казваш: Искам да направя ето това.
Бурчин: Да продължа. Да избирам и подписвам договори за добри проекти. Да изживявам хубави моменти. Ако живота ми продължи още 20 години, когато споменат името ми да кажат, тя е добра актриса и добър човек.
ИС: Дай Боже. Колко добре го каза. И аз ти го пожелавам. На теб, на мен, на всички ни.
Бурчин: Дай Боже.

****
ИС: Имаш ли корекции?
Бурчин: Имам. На 19 или 20 си коригирах носа. Тогава технологията беше ужасна и един месец се разхождах като баскетболна топка. Сега ти го правят и на другия ден си супер, аз не виждах пред себе си. Направо се блъсках в стените.
ИС: На 19-20г. Значи е било проблем за теб.
Бурчин: Беше проблем. Беше хем здравословен проблем с дишането, хем и естетическа корекция, защото  беше грозен.
ИС: Да, разбирам.
Бурчин: Просто си беше необходимо да се направи според мен. Добре, че го направих. Много се радвам за това. Изобщо не съм против корекциите и не го крия. Стига да карат човек да се чувства добре и да е щастлив.
****
ИС: Когато се разболееш очакваш ли съчувствие от другите или се стягаш и справяш сама?
Бурчин: Ами не съм мрънкаща и страдаща. Стягам се и се боря. Не харесвам да съм болна. Никой не харесва. Но при мен е в повече.
ИС: Знам.
Бурчин: Например когато отида на почивка първо разбирам къде са болницата и аптеката. Така каквото и да ми се случи съм подготвена.
ИС: Тоест да се излекуваме и да продължим.
Бурчин: Ами да. Нещо такова. Например много пъти ми се е случвало да съм на системи. Махам системата и отивам на сета. Екипа чака, работата ме чака.
****
ИС: Добре каква оценка по десетобалната си даваш?
Бурчин: Аз обикновено давам на всички 10.
ИС: И на себе си.
Бурчин: Да и на себе си. Защото за да те обичат другите, първо ти трябва да обичаш себе си. Всички ние си имаме кусури и недостатъци, но нека обичаме и тях. Нека си дадем 10-ка. 10-ка, бе!
ИС: Добре, а за какво или за кое най-често получаваш комплименти? За очите ли?
Бурчин: Ами, имам очи от Бог. Да.
ИС: Най-много за тях ли?
Бурчин: Ами да.
ИС: Вярваш ли в кармата?
Бурчин: Да. Например не съм суеверна, не се моля, но вярвам. Не съм злопаметна.
ИС: Наистина ли?
Бурчин: Да, всичко забравям. Ако е станало нещо лошо между нас и те срещна, няма да те подмина, а ще те поздравя.
ИС: Това е възпитание.
Бурчин: Да. Но забравям.
ИС: Каква зодия си?
Бурчин: Риби. Трудна за понасяне.
ИС: Да, точоно. Ай, да точно ли казах?
Бурчин: Аз не те чух. Но забравям всичко. И може би в бъдеще ще се окаже медицински проблем.
ИС: Няма. Нищо ти няма. Сигурен съм.
Бурчин: Но много забравям. Може и да е така, но забравям.
ИС: при мен шанса е по-висок. Решавай судоко.
Бурчин: От години го правя. Като пенсионерите. Консултирах се с лекар и ми го препоръча.
ИС: Нищо ти няма. Ти работиш с ума си. Малко ли текстове наизустяваш. Работиш с главата си. Казвам ти, и току виж, утре забравиш да дойдеш за шоуто
Бурчин: Знаеш ли случвало се е например ПР-ите да са уговорили репортаж и т.н. Задават ми въпрос, стоя си обяснявам се, измислила съм страхотен отговор, започвам и изведнъж “Какво ме питаха, какъв беше въпроса”
ИС:
Бурчин: И започвам да въртя и суча за да го избегна. Опитвам да си спомня въпроса, изяждам се отвътре И не отговарям.  Ужас.
ИС: И на мен ми се случва
****
ИС: Има ли нещо за ядене, което винаги е с теб?
Бурчин: От около година заради здравословен проблем избягвам сладкото и глутена, но открих едни диетични вафли, които не се продават навсякъде и винаги имам от тях.
****
ИС: Във всекидневието кога и за какво най много се възползваш от това, че си Бурчин Терзиолу?
Бурчин: Сега. Понякога в телефонни разговори. Не винаги разбира се, но в ситуации когато дадена резервация е невъзможна, например закъсняли сме или нещо такова, взимам телефона и казвам. Здравейте, как сте. Аз съм Бурчин Терзиоолу, може ли да резервирам  маса? Наистина го правя рядко, защото ме е срам. Казвам си: Ох, дано Господ не ме накаже. А и околните ми казват, не го прави, ужасно е.
ИС: Че защо да е ужасно. И аз го правя. Имам няколко известни приятели и винаги им казвам – представи се. Че за какво ти е името, ако не се възползваш от него.
Бурчин: Нали? Поне за една маса. Да отидем на вечеря
****

ИС: Имаш ли мании?
Бурчин: Мании? Преди имах мания да подреждам. Случвало се е да се върна в три през нощта от снимки и да започна чистя вместо да си легна. Или да подреждам гардероба, защото дрехите и обувките ми са разместени. Имам си начин на подреждане. Това разбира се беше преди. Подреждах дистанционните до телевизора. Ставах, сменях канала  и оставях дистанционното на място. Всичко си имаше място и не харесвам да е разхвърляно. Това, за което говоря остана в миналото. После разбрах, че това са неща, които усложняват живота и не са ми нужни.
****
ИС: Има ли проект, за който да съжаляваш, че си участвала?
Бурчин: Има. Ами направихме колкото можахме. И толкова.
****
ИС: Има ли нещо, което си направила в младостта си, за което си мислила, че е страхотно, а сега съжаляваш?
Бурчин: Да, започнах да пуша.
ИС: На колко беше?
Бурчин: На 18г. или 19г.
****

ИС: обичаш ли да ти гледат на кафе?
Бурчин: Ами на сета са ми казвали еди кой си много познава на кафе, иди да ти гледа. Но всъщност много повече вярвам в астрологията.
ИС: Така ли?
Бурчин: Да. Правя си годишен хороскоп. Съветвам се за важни неща с Динчер.(астролог)
ИС: При Динчер ли ходиш?
Бурчин: Да. От години.
ИС: Значи нямаш проблем да си уредиш среща с него. Защото мои приятели изобщо не могат да се доберат до него. Бяха се обаждали за час при него миналата година и им беше определил за 2021г.
Бурчин: Да, работи много. Зает е.
****


ИС: В какви ситуации биха казали: Не, не се доближавай до Бурчин?
Бурчин: Ирем (PR-ката й) в какви ситуации?
ИС: О, приятели видяхте ли този поглед? Нарочно го направи нали?
Бурчин: Когато съм гладна.
ИС: Но го направи нарочно нали?
Бурчин: Кое?
ИС: Очите ти. Така погледна…
Бурчин: Не, аз всъщност съм много миличка.  Има двама души в мен. Бурчин когато е гладна и Бурчин когато е сита. Различни са. Понякога се срамувам на какво съм способна когато съм гладна. Тези, които ме познават зная. Казват ми, вземи и изяш това, кръвната ти захар е паднала. Когато се нахраня съм друг човек и всички са спокойни. Гладна ли съм, съм ужасна. Много изнервена, без настроение, намръщена, играе ми окото.
ИС: Стига бе!
Бурчин: Например всичко ме дразни: Какво? Остави ме! Отдалечи се малко! Не сега, гладна съм! – Така се държа.
ИС: Ааа, абе да ми бяхте оставили някакви крекери тук.
Бурчин: Преди да дойда ядох.
ИС: Дразниш ли се, ако отидеш на вечеря и приятелка ти каже, че е сита, а взима от храната ти?
Бурчин: Не, не се дразня. Но мога да подметна нещо от сорта “Добре, че си сита”
****
ИС: Има ли нещо, което не харесваш в себе си?
Бурчин: Много съм самокритична. Понякога много  прекалявам и дори изморявам хората около себе си. Например правили сме фотосесия. Получаваме снимките и всички от екипа казват, че снимките са прекрасни, хвалят ме, прехласват се, а аз казвам, че са ужасни. Това ли ще сложите на корицата? Когато ме интервюират все не харесвам как съм отговорила и т.н. Това  ме изморява и изморява хората около мен.
ИС: Това не  е лошо. Според мен искаш повече и се стремиш да си по-добра.
Бурчин: Да, така е.
****
ИС: Смееш ли се на глупави шеги за да не засегнеш събеседника?
Бурчин: Ако ми е много близък, бих му казала – това не  е смешно. Но ако не, ще постъпя тактично и бих се засмяла. Няма да е естествено, но така се получава.
****
ИС: Псуваш ли докато шофираш?
Бурчин: Ако прозорецът е затворен. Поне да не ме чуват, защото понякога става срамно.
ИС: Наистина ли?
Бурчин: О, да.

****
ИС: Има ли място на което много искаш да отидеш, а не си заради това, че си известна?
Бурчин: Не. Понякога където и да отидеш това, че си известен смущава хората. Идват разни хора да се снимаме, заговарят ме.  Например околните маси започват да ме  обсъждат. Съобразявам се с подобни неща.
****
ИС: Молила ли си фен да махне снимка от фен страница, която е публикувал, защото не се харесваш на нея?
Бурчин: Не, никога. Имам прекрасни фенове.
ИС: Имате страхотни отношения.
Бурчин: Да.
****
ИС: случвало ли се е да тичаш при фризьор, защото си се постригала сама?
Бурчин: Не, никога. Но се е случвало да се доверя на преценката на фризьор за прическа или боядисване и когато се прибера и се погледна в огледалото да не се харесам. Тогава съм се връщала.
****
ИС: В пубертета правила ли си нещо, заради което семейството ти да получи инфаркт?
Бурчин: Не, не е имало такова нещо.
****
ИС: Има ли нещо, което да те издава когато лъжеш? Мимика или жест.
Бурчин: Да, има. Близките ми ме познават и разбират. Но най-близките. Единици са. Тези, които ме познават най-добре.
****
ИС: Има ли период откакто си станала известна, в който да си била глезла?
Бурчин: Не знам. Мисля, че нямам период в живота си, в който да съм била глезла, но трябва да питаме хората около мен.
ИС: Да, права си. Но не изглеждаш като глезла, а като силна жена.

****
ИС: Случвало ли се е да се събуждаш, защото хъркаш?
Бурчин: Не съм се събуждала, защото хъркам. Но разбира се, че съм се събуждала, защото някой друг хърка.
****
ИС: Случвало ли се е да лъжеш, само за да се измъкнеш от нещо?
Бурчин: Както казах често забравям. И като излъжа, се измъквам с друга лъжа и става една.
****
ИС: Докато гледаш телевизия, сменяш ли канала, защото те досрамява да гледаш някого?
Бурчин: Случва се докато гледам себе си..
ИС: Не, не. Докато гледаш друг. За актьор е трудно да гледа себе си.
Бурчин: Да, да. Казвам си, ах, така ли трябваше да го изиграя? Колкото до някой друг - да, случвало се е.
****
ИС: Имаш ли фалшив профил?
Бурчин: Да, имам. Не знаех, че когато разглеждам нещо всички, които са ме последвали го виждат. Една приятелка ми каза и затова, когато искам да гледам нещо безсмислено, някоя щуротия и т.н. го правя от там.
****
ИС: Случвало ли ти се е някога да се напиеш и да изпратиш съобщение, заради което на сутринта ти идва да се оскубеш?
Бурчин Да, случвало се е, но беше когато бях млада.  Сега вече се контролирам по-добре.
ИС: Уважаеми зрители, мисля, че Бурчин е много откровена.
Бурчин: Дори повече от необходимото.

Привет!

Бубето все повече очарова.
Славата , известността понася нормално , колко е различна от бързо получилите популярност нейни колеги.  Ветеран в актьорството,, Естествена , опитваща се да е близо до зрителя с обикновено, реалистично поведение

Благодаря за интересното интервю .

Нова снимка е публикувала


https://www.instagram.com/p/CNaGtCNjBf4/?igshid=aj2xc7awut1

Така е Ели,  втората част на интервюто ме накара да се замисля. Всъщност и друг път сме си говорили, че това, което виждаме е много различно и че славата има и друга страна. Благодарение на това интервю разбрах неподозирани неща за Бурчин и още повече я харесвам. В предишната част каза, че стремежът ѝ е когато я споменат, хората да си кажат, че е добър човек и добра актриса. След като изгледах интервюто, точно това си помислих.
Пожелавам ѝ единствено да е здрава и да успее да се съхрани такава, каквато е.


ИС: Има ли рокля, която твоя приятелка е отмъкнала от теб?
Бурчин: При нас положението е следното. В нашата момичешка група, т.е. с приятелките ми делим общ гардероб. Искам да кажа, че те взимат от моите дрехи, аз от техните. Случвало се е да пътуваме на почивка, а аз естествено съм на снимки. Някоя от тях ми оправя куфара и ми го изпраща. Когато пристигнем на даденото място, отваряме куфарите и всяка взима каквото иска от другата.
ИС: А случвало ли се е да си изпращате съобщения за да видиш нещо и да клюкарствате?
Бурчин: Изобщо нямаме нужда от съобщения. Имам такива приятелки! Дори погледите ни само да се засекат, нямаш представа колко много си казваме. Една секунда очи в очи ни е достатъчна. Темата е приключена.
ИС: отдавна ли сте приятелки? Т.е. предполагам, че говориш за твоята приятелска група, за която спомена.
Бурчин: Да. С някои от най-близките ми съм приятелка и са в живота ми откакто бях десетгодишна.
ИС: Колко хубаво.
Бурчин: Много съм щастлива. Голяма късметлийка съм. Имам прекрасни приятелки.
****
ИС: Случвало ли се е с някой да станете врагове или да си завидите заради облеклото на гала вечер или събиране?
Бурчин: Да завидиш на някой за дрехите му? Възможно ли е? Не. Не мисля.
ИС: Ти не, но другите.
Бурчин: Ами не знам, ако други са завиждали…
ИС: Но се е случвало да сте с еднакви рокли например.
Бурчин: Вероятно сме били. Не си спомням конкретен случай или снимка, на която да сме еднакви. Но със сигурност има.
****
ИС: Ставала ли си жертва на измама?
Бурчин: Веднъж телевизорът вкъщи се повреди. Има звук, но няма картина. Екранът беше черен. Имам човек, който ми помага. Обади се и извика техници. Дойдоха. Казаха, че трябва някаква част, но трябва да се плати една сума. Няма да закараме телевизора в сервиза, ще донесем частта тук. Един близък беше с мен, плати, а после не можахме да се свържем с тях.
ИС: Вярно ли?
Бурчин: Има и по-лошо. Телевизорът не бил счупен. Дистанционното било повредено.
ИС:

Бурчин: Дори не е точно повредено. Има едно копче, което затъмнява екрана и остава само звук.
ИС: Това е кофти. Аз в такива случаи натискам всички копчета.
Бурчин: И аз натисках, но явно точно това копче съм го пропуснала.
****
ИС: Съгласяваш ли се със събеседника, когато разговаряте по теми, от които ти нямаш понятие, само за да върви разговора?
Бурчин: Не, всъщност задавам въпроси и се интересувам за да науча нещо ново по темата.
ИС: Значи проявяваш любопитство?
Бурчин: Да, но се е случвало когато въпросите ми се изчерпят да започна да кимам разбиращо с глава и да казвам : “Аха”.. “Да”, защото все пак трябва да кажа нещо, а не знам какво.
****
ИС: Започнала си да работиш като много малка. Как стана? Ти ли поиска или околните казаха това момиченце наистина може?
Бурчин: Ами аз бях на 4. Не е възраст, в която много осъзнато да искаш нещо. Може и да са казали, че го мога, защото постоянно се снимах в нещо. Но не бих нарекла точно това началото, защото за мен беше като детските ми игри. После продължих и никога не спрях.
ИС: Ето, точно това те питам. Като игра ли го приемаше? После ли разбра, че  е работа? Как стана?
Бурчин: Имаше период, в който го приемах като игра. Но имам следните спомени от ранното си детство. Може би тогава се осъзнах. Например, дете си и в 2 през нощта те събуждат като ти казват, ставай защото трябва да заснемем твоята сцена. Отвеждат те на сета. Някак по детски мозъкът ти осъзнава, че това не е точно като другите игри.
ИС: Боже, боже.
Бурчин: Наистина условията тогава и условията днес са много различни. Но определено разбираш и чувстваш, че не е детска игра.
ИС: Оф! Добре, а този период отрази ли се на сегашният ти живот?
Бурчин: Да, да. Отрази се по следният начин. Например, ако на снимачната площадка, ако в проекта, по който работя има дете актьор, се държа с него по специален начин и ми е много мъчно. Например гледам колко е часа, дошло ли е времето му за сън, забелязвам, ако му се спи, а имаме да снимаме още. Съблюдавам колко време има до паузите за хранене и постоянно питам дали детето вече е гладно. Ако ми каже, че вече е гладно, ето това направо разбива душата ми на парчета. Наистина много се натъжавам заради него.
ИС: А, добре. След казаното всички заедно отиваме при г-жа Гюлсерен. (психолог)
****
ИС: Малко известен факт е, че си голям гастроном. Учила си цяла година за готвач. Храната е специална за теб, разбрахме, но къде учи? Първото, което казват тези, които те познават е, че готвиш страхотно. Къде ходи на курсове?
Бурчин: Всъщност наистина храната е специална за мен. Когато ям нещо, което не е хубаво се изнервям, ставам нещастна, дори предпочитам да откажа да се храня.
ИС: Това вече го разбрахме. Заплашва ли ни в момента? Не мога да разбера
Бурчин: т.е. обичам хубавата храна. Ходя на гурме почивки за да опитвам нови неща. Преследвам такива дестинации. Обаждам се за резервации в конкретни ресторанти  и ходя на дадено място заради храната. Но в този, за който вероятно  може да ме попиташ, Бурчин Терзиолу не работи.
ИС: Да, да знам. Представям си, ако ти работеше там.
Бурчин:
ИС: Дай Боже, един ден…
Бурчин: Дай боже! Колко хубаво ще бъде. Та заради това, че обичам храната и я считам за специална, това да я приготвям добре много ми се отдава. Това ме накара да уча за шеф готвач.
ИС: Оо, чак толкова ли?
Бурчин: Да. Винаги съм искала ресторант, да се вихря в кухнята, но постоянно съм на снимачната площадка и затова не се получава.
ИС: Но ти имаш знанията и уменията. Някой ден можеш да го направиш.
Бурчин: Да.
ИС: И то съвсем осъзнато, а не като някои. Защо да си нямаме едно кафене? Не, нещо такова.
Бурчин: Да. Да, точно.
****
ИС: Но ти наистина след толкова много проекти си толкова естествена. След толкова време си скромна и не си полудяла. Играла си с актьори класици за турското кино..
Бурчин: За мен това е работа. Не казвам бях част от това. Въпрос на гледна точка. Изпитвам удоволствие от работата си. Играя с удоволствие. Човек трябва да си повтаря, че славата не е нещо, което трябва да те съсипе и развали. Аз никога не съм казвала, че всичко е прекрасно. Ето, шегуваме се, но условията са трудни. Между отделните сериали съм си давала почивка, случвало се е да се оплаквам, имало е периоди, в които съм искала да спра. Но никога не преминах от другата страна и не пристъпих тази граница.
ИС: Пойраз Карайел е един важен сериал, отразил се на живота ти.
Бурчин: Разбира се.
ИС: Там играеше Айшгюл, така ли беше?
Бурчин: Да, Айшегюл.
ИС: Доктор Айшегюл и ти имате ли неща, по които да си приличате?
Бурчин: Ами и тя е силна и стъпила на краката си. Не иска никой да я напътства как да живее. Не понася несправедливостта и смело се бори с нея. Имаме допирни точки. Разбира се, че към нея съм прехвърлила част от себе си и обратното, но когато работата ти приключи…
ИС: Се връщаме към себе си.
Бурчин: Да, разбира се.
ИС: В момента играеш в “Пустота”. Мисля, че снимките приключиха.
Бурчин: Заснехме 10 епизода и сега спряхме.
ИС: Там играеш адвокат. Какво мислиш за насилието, защото проектът е насочен на там и ти играеш адвокат, който във всеки епизод застава плътно зад жени, станали жертви на насилие.
Бурчин: Първо това е проект, който носи висока степен на социална отговорност. Всеки ден поне една жена губи живота си и става жертва на убийство. За съжаление в страната ни положението в момента е такова. Тази рана кърви в обществото ни. И ние във всеки епизод разказваме истинска житейска история. На снимачната площадка ние сме потопени в тези истории. Докато четем и играем историята, винаги има гостуващ колега актьор и когато го наблюдаваме винаги плачем заедно с него. Защото преди всяка история и всеки епизод подготовката е такава, че гледаме новините, статиите за подробности, четем съдебните дела със съдии.. Много е трудно.
ИС: как да не е?!
Бурчин: Да прочетеш сценария е трудно, трудно е да го изиграеш, трудно е да го гледаш. А още по-трудното е, че страната ни преживява това, а ние не можем да го спрем. Труден проект, но аз имам проблем с това и като всеки човек със сърцето, ума, мозъка, душата си, правя колкото е по силите ми за да променя нещо. С работата си, с изкуството, с посланията, които даваме. Затова съм щастлива, но и в същото време много ме боли от този факт.
ИС: Да, щастливка си, че можеш да привлечеш внимание към тези, които не могат да бъдат чути в обществото ни. Можеш да споделиш историите, които никой не иска да сподели. Това  е много важна и смислена работа. Поздравления. Тъжното и тежкото е, че такива истории се случват все по-често, а чуваме за тях все по-рядко, защото не се дава гласност. Надявам се да се правят повече такива проекти, защото чрез изкуството може да се въздейства  и да се намират решения на конкретни проблеми. Ще отнеме много време. Трябва да се започне с образование и възпитание.


Бурчин: Със сигурност. Преди всичко най-важното е, че всеки има право на живот! Мъж, жена, няма никаква разлика. Никой няма правото и лукса да отнема ничий живот. Гордея се с това, което правим. Гордея се, защото насилието и убийствата на жени в тази страна са недопустими. Понякога в сериала показваме пропуските в правосъдната система, понякога насочваме вниманието към Истанбулската конвенция, понякога крещейки се опитваме гласовете ни да бъдат чути. Но за съжаление нищо не се променя. Мъртвите са си мъртви!
ИС: Аз все още имам надежда. Защото това не е само наш проблем. Случва се навсякъде. Други страни също подписаха и може до лятото нещо да се промени.
Бурчин: Надявам се.
ИС: Игра в продукция на Нетфликс “Хакан пазителят”, а сега в тази на Ексен “Пустота”. Можеш ли да ги съпоставиш? С какво тези проекти ти допаднаха?
Бурчин: Заради това, че са проекти за дигитални платформи знаеш какъв е крайният резултат. Знаеш програмата за снимки и епизодите идват на блокове. Е, с “Пустота” не се получи така, а епизодите се излъчваха всяка седмица, но това е защото все още снимахме. Но при  Пазителя беше така. Снима се усилено, но имаш едномесечна програма за всеки ден от седмицата. Отиваш в конкретен час, тръгваш си в конкретен час, имаш почивки между снимките. Толкова е ясно и изпипано. Това не е нещо, което се случва в продукциите, които се снимат за тв каналите. Да правят опити, намесват се синдикати, има повече почивки, но няма място за сравнение.
ИС: Да.
Бурчин: Всъщност всички говорим едно и също, но това е така, защото е много важно. Снимките са по-кратки, проектите по качествени, имаш повече творческа свобода. С други думи работиш при по-човешки условия.
ИС: А какво мислиш по принцип за платформите? Навлязоха Нетфликс, Ексен, Гейн, Амазон? Има и други, които тепърва се подготвят за турския пазар.
Бурчин: От първия ден, в който навлизат са надежда за целият сектор. Например с предложението на Нетфликс веднага предпочетох сериала, защото е първият за Турция и знам как работят. За мен беше ценно да знам, че тази платформа ще навлезе и в нашата страна. Нека да има още повече. Според мен е необходимо. Ако има конкуренция проектите ще са все по-добри, качеството ще е по-добро. Аз се радвам и ги предпочитам.
ИС: Дай Боже. Нека има. Добре, изживявала ли си нещо нелепо, смешно или абсурдно на снимачната площадка? Стават ли такива неща?
Бурчин: Ами живота ми преминава на снимачната площадка. Какво ли не се е случвало там- добро, лошо, щуротии, какво ли не. Но например на снимките на Пазителя докато бях на сета.. Миналото лято май…аз по принцип лятно време винаги съм с грип. Това е класика за Бурчин. Отидох на лекар. Каза ми, че е грип, че ще се оправя. Приемах антибиотици, венозни системи, сиропи, пробиотици и какво ли не, защото трябваше бързо да се оправя, а и не трябваше да личи, че съм много болна. Приемах хранителни добавки, витамини – полента, рибено масло, всичко. Опитвам се да съм максимално добре и да се закрепя. На сета сме.
ИС: Да.
Бурчин: Приготвяме се. Гримират ме. И тук под окото една подутина като петно. Казах си, на открито сме сигурно заради това. Прикриха я. После ми се появи още една. После започнаха да ми горят устните. Помислих, че вдигам температура. Замъгляваше ми се погледа. Бях се показала на прозореца на караваната и говорех с някой от екипа. Каза ми: Очите ви са подути, г-жо Бурчин. Казах, дразнят ме, виждам смътно. Тръгна на някъде. Върна се с още трима. Започнаха да ме питат дали съм добре. Казах добре съм, но май ухото ми се е надуло. Заглъхва и докато го казвах, сценария се преобърна във въздуха, двама се затичаха, а ухото ми беше станало огромно. В този момент устата ми се обърна надолу
ИС: А! Какво говориш?!
Бурчин: Очите ми се затвориха и лицето ми направо мутира за секунди.
ИС: Сериозно?
Бурчин: По най-бързия начин ме закараха по спешност в болница. Включиха ме на системи. Оказа се ужасна алергия към химични вещества в антибиотика и хранителните добавки, които приемах в комбинация с полента и рибено масло. Беше ужасна комбинация. Когато излязох от болницата лицето ми беше огромно и си помагах с ръка да си нося челюстта, защото главата ми тежеше.
ИС: Леле!
Бурчин: През следващите дни продължихме със снимките. Хората идваха да ме видят. Да се снимаме. Повярвай ми ужасни снимки.
ИС: Пазиш ли ги?
Бурчин: Да в телефона са. Приличам на мутант. Няма да ти казвам в каква паника беше екипа. Много се бяха изплашили. Бях подута, слагах лед. Но онзи шок ме държа месеци. Няколко снимачни дни пропаднаха зарад мен. Бях много зле здравословно.
ИС: А, ужас!
Бурчин: Да представи си стройната програма, за която ти говорих .Всеки час е разграфен, а аз си лежа вкъщи. Но нямаше какво да се направи. Става въпрос за здравето ми. Онази физиономия и паниката на екипа…
ИС: Заради това ли каза, че внимаваш с храната?
Бурчин: Да, да. Заради тази алергия.
ИС: Бъди здрава!
Бурчин: Благодаря ти.
ИС: През 2018г. получи награда за “Най-добра актриса”, която ти бе връчена от Тюркян Шорай. Какво почувства тогава?
Бурчин: Г-жа Тюркян   е светило, което много уважавам. В историята на турското кино е едно от най-добрите и уважавани имена. Специална жена е. Като малка съм играла с нея. Играех нейна дъщеря. И когато получих награда за “Най-добра актриса” от ръцете на най-добрата актриса бях много развълнувана. Почувствах се горда. Беше чест за мен.
ИС: Със сигурност е чест! Може ли да не се вълнуваш? Докато говориш се развълнувах.
Бурчин: Ако ме бяха питали, кой искам да ми я връчи, щях да избера нея.
ИС: Добре, след толкова години, играла си в един тон проекти, снимаш откакто си била на 4 години, а не си много в медийното пространство. Знам, че за теб това е специална тема, че си внимателна и се съобразяваш с личния си живот, но щом успяваш да не е на  показ значи си успяла да го постигнеш. Браво за което, да не  ти е уроки.
Бурчин: Професията и работата, която върша е винаги в полезрението на хората. Знам, че хората ни гледат, следят сериалите ни, когато се върнат от работа пускат телевизора и ние присъстваме в домовете им, заради което им се струва, че ни познават и сме им близки. Но когато си сред толкова хора, ти се иска да имаш свое лично пространство, да се не допускаш всички в него и да изживееш личния си живот като личен живот. Аз никога не съм се затруднявала да го направя. Имам любимите си хора около себе си  и им се доверявам напълно, имам страхотни приятели, които са определена група и с тях съм много щастлива и мога да им се доверя напълно и за всичко. Аз никога не бих се съмнявала в тях. Те са моята безопасна зона и аз предпочитам да живея по този начин. Разбира се, че съм социален човек. Ходя на различни места, излизам на ресторант или с приятели, но много обичам дома си и не допускам всеки в него. Не искам всеки да се навира в живота ми. Така съм много щастлива и се чувствам спокойна.
ИС: Това е много хубаво. Поздравявам те.
Бурчин: Много съм щастлива. Предпочитам да остане така.
ИС: Има ли нещо скрито за теб? Например непохватна ли си? Изпускаш ли неща?
Бурчин: Да много и често чупя. Изпускам си телефона, постоянно го чупя. Купих си нова кола и на 7-мия ден я надрасках. А иначе съм страхотен шофьор.
ИС: Сигурна ли си?
Бурчин: Да, сигурна съм. Но да чупя и изпускам е рутина за мен. Не е нарочно. Може да има две стъпала, но ще стъпя на криво и ще си изкълча глезена. И на снимки съм така.
ИС: А, да бе.
Бурчин: Да, на последните снимки на Езел отидох с патерици поради това.
ИС: След толкова роли, има ли персонаж, на който гледаш по-различно и е специален за теб?
Бурчин: Мога да кажа следното. Ролята, с  която след дълго време и една пауза казах: “Аз съм тук, отново ще играя” е Азад в Езел. После ролята на Дениз в Милост. Дениз бе луда, откачена, много говори, много действа, много плаче. Персонаж, който бе низ от емоции, докато я играех ме разсмиваше, танцувах, такава беше. Мисля, че много ми отиваше тази жена и аз съм такава, но онзи период беше лудница и в личния ми живот. Беше ми трудно, загубих майка ми
ИС: Господ да я прости.
Бурчин: Този персонаж, образа на Дениз по някакъв странен начин ме зареди с енергия, стимулира ме да живея и се привързах повече към живота. Айшегюл … Айшегюл издигна Бурчин Терзиолу на едно друго стъпало. И на нея дължа хиляди благодарности. Сега стана така, все едно всички те са мои деца, но не мога да ги разделя. Изредих ги всички
ИС: Да, но според мен няма проблем.
Бурчин: Защото тези роли бележат различни етапи от живота ми. И по някакъв начин ги свързвам с различни периоди, от които живота ми е белязан. Всяка една от тях имаше различен ефект върху мен и аз върху нея.
ИС: Тези роли са се отразили на живота ти, свързваш ги с нещо, но жените, които играеш имат нещо общо. Те винаги са силни, можещи, знаят какво искат от живота си. Това някаква случайност ли е или ти когато се подготвяш за снимки и отидеш на сета се насочваш в тази посока? Има ли неща, които правиш? Задаваш ли въпроси?
Бурчин: Разбира се, че има. Но ако персонажът не е такъв, ти не можеш да напишеш нов сценарий. Това си е работа на сценариста, ти не пишеш сценарии, но в подготовката преди снимките, аз работя много. Т.е. наистина много. Срещам се със сценариста, обсъждаме и по време на снимки и на съвещания, по всяко време. Винаги ползвам един тефтер с опорни точки и събирам информация. Отбелязвам отговорите на въпросите си. Записвам си важни неща. Ако има въпроси, касаещи героинята ми, на които не получавам отговор, изчаквам сценариста да си отговори сам, а после искам корекции или аз предлагам нещо мое. В процеса на подготовката е така. Никога не се бъркам на никого. Уважавам мнението на всеки. Търся опорни точки и компромис за да е справедливо за всички. Но за да направя добре персонажа си, трябва да получавам добри отговори на въпросите си. Това е при подготовката. Когато обаче започнем да  снимаме и аз вече играя дадена героиня, ако сценаристът ми изпрати нещо, което е далече от героинята ми, например сцена или реплика, която да каже в конкретен епизод се налага да кажа, не тя няма да каже това, защото аз съм тя. Аз играя нея и това не е присъщо за нея. Тя вече е моя и се е случвало да надделея над сценариста.
ИС: Има ли режисьор заради когото би зарязала всеки проект, само за да работиш с него?
 Бурчин: Има много. Например Тим Бъртан. Прекрасен е. Много се забавлявам с неговите филми и много бих искала да работя с него.

Ради много ти благодаря.
Просто не можах да повярвам на очите си като видях обема на интервюто. Сърдечно мерси.
Прочетох го на един дъх!
Бурчин е прекрасна, това си го знаем. Но отговорите, които е дала са повече от откровени и искрени. Харесва ми философията й за живота, чувството й за хумор. Както казва Ели различна е от бързо получилите популярност нейни колеги.
Много чистосърдечен човек. Естествена, работлива, може и да е имала късмет да се роди в такова семейство, но всичко останало постига с труд и постоянство.
Намерила е своето щастие, така казва и аз й вярвам, защото енергията на човек и блясъка в очите не лъжат. Дано да е още по-щастлива и заобиколена от любимите си хора.



Това с алергията и спешното хоспитализиране по време на снимките на Пазителя е ужасно.
Само докато четях си изкарах акъла. А ние гледахме и се възхищавахме на една прекрасна и силна Рюя. Кой би предположил през какво е минала Бурчин.

Ели, ти започна ли да гледаш "Пустота"?

Не знам нова или стара е снимката, но са я публикували в инстаграм 

Добър вечер !    
Момичета мерси за всичко споделено     
Ради   много мерси за превода на интервюто   Лелее колко е дълго ,а  ти си го превела цялото и то си го превела така че да усетим емоциите на Бурчинка супер си момиче
Много хубаво интервю което за пореден път ни показва една прекрасна Бурчин.На мен ми хареса много това чувство за самоирония която тя показва ,но и също и едно съвсем премерено и съвсем нормално самочувствие(хареса ми ,че си дава оценка 10 ,но и на другите дава такава оценка).Хареса ми и ,че освен ,че е здраво стъпила на земята и не се е главозамаяла ,но и оценя ,че на нея може би  и е било по лесно от на някои други да се развие в професията.Напълно нормално е че като е в тази индустрия от цял живот време и цялата и рода е също в тази индустрия някои неща да и се получават по -бързо отколкото на други които идват от някъде си  и са съвсем нови, но това не означава ,че Бурчин е това което е заради роднините ,не тя е това което е защото е талантлив и прекрасен човек ,прости родата и също е в този бизнес еми кво да се прави късмет това е
Много беше забавна тази част в която Бурчин разказва как понякога се обаждала по телефона и казвайки коя е по-лесно си правела резервация за ресторант
Когато гледах "Милост" все си мислех ,че Денис много прилича по характер на Бурчин ,не знам от това което тогава знаех за Бурчин я оприличавах на този и характер и се радвам ,че правилно съм я преценила..Между другото до преди да започне "Пустота" любима героиня която Бурчин е изиграла ми е била Денис ,но сега вече  Есма ми е на първо място ,а Денис е съвсем мъничко  след нея в моето сърце
Такааа стига толкова приказки ,за финал на този ми пост слагам няколко мърдащши картинки от интервюто

Здрасти, момичета.
Интервюто наистина е дълго, а може би ще ви изненадам, но това дори не е всичко.
Много се смях на игрите - познаваха заглавия на песни, които хората от екипа им обясняваха с нелепи истории и тананикаха, играха "четене по устни", имаше една рубрика в която Бурчин избира измежду разни актьори (Впрочем тук каза страхотни неща за Серкан Кескин, за Ханде  и Алиджан, за Нур, за Кенан И.  и Синем Кобал) и още веднъж доказа, че е прекрасен приятел и забавен човек, както и че има страхотен вкус към чуждестранните актьори.
Като споменах Кенан и Синем, репортерите са уловили дегизираната Бурчин и Синем в Етилер.



SİNEM KOBAL BURÇİN TERZİOĞLU UZUN S … A BİR ARADA!
Синем: Какво става, как сте?
Репортер: Развълнувани сме. Как сте?
Бурчин: Благодаря. Добре. Всичко е наред.
Синем: Добре сме, всичко е наред.
Репортер: Как върви живота ви в тази трудна ситуация?
Бурчин: Да кажем, че добре. Вече искам светът да е добре. Всеки ден благодаря на Господ, че сме здрави. Няма какво да се направи, но вече искам колкото се може по-скоро да се избавим от тази пандемия. Ще видим, но слава Богу, че сме добре, здрави сме.
Репортер: Как вървят снимките?
Репортер: В момента имате страхотен проект за Ексен. Какво искате да ни кажете?
Бурчин: Да заснехме 10 епизода. Сега си почиваме. Ще видим какво следва.
Репортер: Ще има ли продължение?
Бурчин: Изглежда, че ще има. Да.


Синем казва, че са ходили да видят приятелката им, която скоро роди.
Наслаждавала се на майчинството и скоро няма да работи. Питаха Синем на кого прилича Лалин, а тя каза, че в крайна сметка почти  шестмесечната Лалин приличала на Синем, а по характер на Кенан.
Основно тя е грижи за детето, но получава помощ от по-опитните около нея. Каза, че дали ще помагат баби, приятелки, бавачки и т.н. е лично решение, но е важно да има помощ, защото така майката е по-спокойна и  бебето расте спокойно.
Питаха я дали би приела предложение за реклама с Лалин. Отговаря, че е твърде малка и е рано за такива неща.
Накрая когато тръгват към колите ми стана смешно, защото Бурчин казва, че изглежда ужасно, но и този път са я хванали
Вече знаем защо рядко успяват да я заловят папараците. И предния път беше с маска и качулка

Ради още един път благодаря за преводите.  Нямам какво да добавя към предишния си коментар, тя е потвърдила впечатлението ми, великолепна. Великолепно реална, естествена и земна. И откровена, което няма как да не се улови, няма как да не проличи.
Винаги се усеща когато артистът влага част от себе си, от своя характер в изграждането на образ, както и визия или стайлинг.

Инче,
,,Пустота,, съм гледала с руски буквички до 6 епизод. С бг превод не съм започнала все още, липса на време.
Релаксирам с книга ,,бягайки,, от реала, често ме приспива.

Ради  мерси  и за този превод Бурчинка наистина е трудна за разпознаване така както се беше дегизирала   Синемка и тя много готина ,отдавана не съм  я виждала-е то аз не съм и и чак толкова голяма фенка де така че как да я видя   Но  има и друго защото тя сега си гледа бебето ,пък  и в тая пандемия никъде не ходи иначе с Бурчин преди си ходеха доста двечките та и аз от там съм я виждала по-често .
Кога ли ще почват снимките на 2 сезон на "Пустота"Май тук ми попадна нещо за май месец ,че ще почват ,но дали да снимат или излъчването почва тогава не разбрах.
Ели  превода на български на "Пустота" вече е до 5 епизод стигнал така  че ако изчакаш още малко направо може да си го гледаш целия с кеф ,напълно разбирам и без напрежение да си превеждаш от руски Аз съм намислила да изчакам всички серии да се преведат и тогава ще си направя маратон с "Пустота".

Ени, сигурно така ще се случи , наведнъж целия сезон.

Как да ги познаят Бубето и Синем с тия маски. Завити, закрити като всички нас. Очила, маска, качулка и си напълно дегизиран.

Ени, Ели, Ради, привет на всички.
Супер новина! Значи слуховете за втори сезон не са безпочвени.
И аз имам спомен, че назад имахме  информация, че ще стартират през май, така  че тъкмо ще си догледаме сезона и ще започнем с новия
Пускам старахотни снимки на Ханде с прекрасното й кученце. Прилича на плюшена играчка.

Здрасти  
Не знам кога започват снимките на "Пустота", но предполагам, че или скоро ще започнат или ще снимат по-нататък във времето.  
Според слуховете Бурчин вече е планирала лятото, което значи, че няма да е на снимки тогава.


Бурчин Терзиолу си търси къща! Актрисата промени маршрута си за почивка.

Актрисата Бурчин Терзиолу търси къща в горския район на Кастамону. Месечният наем на хижите в този регион започва от 10 хиляди TL и достига до 150 хиляди TL.
Бурчин Терзиолу, която пътува между Бодрум и Чешме през последните години, промени своя ваканционен маршрут тази година. Тя вече запретна ръкави, за да намери по-пусти места за себе си поради епидемията от коронавирус.
Според информацията, с която разполагаме 41-годишната красавица е в търсене на хижа в гората в района на Кастамону, където иска да остане насаме с природата.


Бурчин Терзиолу планира да прекара цялото лято там заедно със своя любим, спортният треньор Умут Дуйгу и техни приятели. Известната актриса, която  в момента участва  в сериала „Пустота“ е направила този план, защото както тя, така и  любимият ѝ Умут Дуйгу са любители на природата и искат  да прекарат  лятото на спокойствие далеч от хорските погледи.

---

Ханде изглежда много добре. Впрочем тя снима нов сериал в момента Yoktan Seçmeli.


Другите актьори, които участват.

привет
Бурчин  и план за лятна почивка не може да си направи, току виж журналистите я открият  из горите както беше миналото лято с плажовете
Вероятно   затова сега с Умут са отишли в Дубай  да си починат на спокойствие. Благородно им завиждам. Заслужила си е да си почине добре.
Не знаех, че Ханде снима, но изглежда  е избрала да работи в паузата между двата сезона.

Милост и Пойраз са добавени в каталога на DRAMAX и ще бъдат достъпни за гледане в цял свят на арабски и испански език





Семейство Имирзълъолу са много симпатични, а малката принцеса е голям бонбон

Привет !      
Ради  мерси за инфото
Бурчинка хубав план си е направила за лятото ,дано и се осъществи.Тя заслужава хубаво да си почине след месеците напрегната работа по "Пустота".
Ханде имаше период в който не и вървеше много много със сериалите ,дано сега с"Пустота"  той да е приключил и да и се отвори мноооого сериална и филмова работа
Инче  мерси за снимките и инфото .Наистина много симпатично семейство Имирзълъолу  ,а бебчето какво е сладко и пухкавичко  ,миличкото то  

Здрасти, момичета.
Нямам време за нищо напоследък, но следя новостите около Бурчинка.
Според Бирсен снимките на втори сезон ще започнат лятото, но според каст мениджърa ще започнат през м. май.
Когато и да е, втори сезон ще има
И да не забравя, имаме още една добра новина. Светският журналист Хакан Гендже скоро започва предаване и един от първите му гости ще е Бурчин, което означава, че ни очаква интервю и фотосесия от Мухсин Акгюн.