Грешката да живеем близо до родителите ми

  • 9 783
  • 109
# 60
Това, че на някой му е нужна помощ, не означава автоматично същото за останалите.Когато е нужна помощ, родилката може да помоли майка си.Може да плати на детегледачка, може да се справят двамата с таткото...Живеят в апартамент в цивилизацията, не в колиба в гората.Показали са, че държат на семейството си, ще се справят.Радвам се на самостоятелни млади хора, които не са залепени и зависими от родители.
Виж целия пост
# 61
Това, че на някой му е нужна помощ, не означава автоматично същото за останалите.Когато е нужна помощ, родилката може да помоли майка си.Може да плати на детегледачка, може да се справят двамата с таткото...Живеят в апартамент в цивилизацията, не в колиба в гората.Показали са, че държат на семейството си, ще се справят.Радвам се на самостоятелни млади хора, които не са залепени и зависими от родители.
Виж сега и ние с мъжа ми сме самостоятелни и аз съм против това да се живее с родители.Не става въпрос да си залепен и зависим от родителите си, а  като имаш някаква работа да можеш да разчиташ на тях ако се налага, а това малко ще стане трудно ако са например на 100 км, защото едно е да отскочи човек за няколко минути. Отделно  грижите за детето не спират до приключване на майчинството. После почват детски,боледувания, училище, спорт, школи, все свързани някой да ги води и гледа. То на думи е лесно да кажеш, че ще се справиш, ама когато ти предлагат помощ я приемай, че като няма друга песен ще пее човек.
Виж целия пост
# 62
Ех, тези обобщения...

Не пях друга песен, когато предлагаха помощ за малкия. Отказвах я, че не ми се плащаше цената на безплатното.
Виж целия пост
# 63
Точно така, помощ, но на каква цена?Да ти нареждат къде да живееш, как да се обличаш, да следят кога излизаш и кога се прибираш...Е, не  е нормално и младите го осъзнават.Бабата се сърди и поставя условия.С малко организация и средства ще се справят.
Виж целия пост
# 64
Вижте сега, всеки има неговия си опит и затова споделя неговата гледна точка. На някои родителите са помагащи, но и обсебващи, на други - само помагащи, без да са обсебващи. Няма как да има еднозначно мнение.
Виж целия пост
# 65
Конкретният пример бе прекалена близост, в същата сграда, развихряне на мама.Хората искат просто разстояние, а помощ се дава поискана..Няма да попречи да ходят да помагат през няколко улици или квартал.
Но на другия край е очакването да ти вършат работата постоянно.Доста хора живеят заедно  и си или не си помагат, зависи.
Живяла съм заедно, сега от другата страна не искам.
Виж целия пост
# 66
На мен тази помощ ми е излязла през носа. Не отричам колко много са ми помогнали, но мина доста време, докато се науча да ги отрязвам и да си отстоявам своето.
Защо да е излишно говоренето с тях? Направете си една реч, в която подчертавате какво не ви харесва, още по-добре ако има конкретни примери.
Ако продължават с неисканите съвети и коментари, в крайна сметка може да се ползва и тежка артилерия - целенасочено отбягване и и изолиране от бебето, колкото и зле да звучи.
Само да не стане така, че да се залепите за свекърите като компенсация
Виж целия пост
# 67
Никой ли не е имал нормални родители? Всички само се оплаквате от вмешателство и натрапване.
Виж целия пост
# 68
Тук е място за оплакване. Не виждам смисъл да се обяснява, ако родителите не са такива.
Скрит текст:
Преди много години си спомням как в темата "С какво ви дразнят  майките ви?" се пишеха дитирамби как тяхната майка е по-по-най и няма нито една отрицателна черта. Е, каква е ползата - да натрият носа на онези, които имат конфликти с маман?
Виж целия пост
# 69
Никой ли не е имал нормални родители? Всички само се оплаквате от вмешателство и натрапване.
Точно тази тема е за обсебваща, контролираща майка, така че е нормално да се обсъжда и да се дават съвети какво да се направи в конкретния случай. Според мен решението на авторката и на мъжа й е най-доброто. Адмирации, че са предприели тази стъпка и отстояват мнението си.
Виж целия пост
# 70
Авторке, не бъди толкова сигурна, че ще се оправите с бебето примерно първата седмица, да не кажа и първия месец, особено като ви е първо дете. Просто си нямате представа колко е хубаво да има на кого да разчитате и най-добре е да живеете близко, за да може да реагира човек бързо. Казва ти го човек, който няма никаква помощ.
Защо да не се оправят? Авторката ми звучи като разумен и здраво стъпил на земята човек.
Не мога да приема схаващането, че като се роди бебе и цялата рода трябва да се домъкне "да помага". Бебето е грижа единствено на родителите си и всякакви патриархални модели за мен не са приемливи. Да не е някакъв див звяр това бебе, че да иска толкова гледачи? И аз съм си отгледала абсолютно сама децата и знам, че не е толкова трудно. Просто се иска добра организация.
Колкото повече хора са намесени в отглеждането на бебето, толкова повече проблеми и ненужно напрежение. Бебето е просто човек.
Виж целия пост
# 71
Авторке, не бъди толкова сигурна, че ще се оправите с бебето примерно първата седмица, да не кажа и първия месец, особено като ви е първо дете. Просто си нямате представа колко е хубаво да има на кого да разчитате и най-добре е да живеете близко, за да може да реагира човек бързо. Казва ти го човек, който няма никаква помощ.
Сериозно?
Няма да се оправят?
И как го решихте това?
Ще се оправят много ясно.Какви точно нужди има едно новородено,та да не се оправят?
От ден първи си гледам детето сама.Вечер мъжа ми го къпеше и хранеше.Мъжа ми изобщо не стоя 15 дни у дома,както повечето мъже,а още на 2-рия ден имаше ангажименти и се оправях сама.Родих със секцио и никой не ми се е тътрил у дома да ми помага.Извинявайте,но като сме станали родители за първи път да не сме инвалиди и чак толкова некадърни,та да не можем едно бебе да гледаме?Никой нито ми е показвал,нито ми се е месил.Не биха и посмяли.Още на изписването моя мъж точно и ясно заяви на бабите,че ние ще се оправяме,а те ще идват,САМО и единствено при нужда.До ден днешен ,вече 1г и 4м е така.
Виж целия пост
# 72
Де са тия помагащите да дойдат за една вечер у нас? Нашите баби са модерни-месинджър баби, а детето ще стане на 3. Като кажа на майка ми, че съм изморена вече и изтормозена, ми се чуди от какво. Викам ти идвай от време на време за по една вечер и няма да бъда. Ама шанс.
Виж целия пост
# 73
Хората са различни, ти като тяхно дете, най-добре знаеш какъв типаж са. Говори с тях като зрял човек, постави граници, все пак вече ти не си детето, за което се грижат, а ще бъдеш родител точно като тях.
И аз имам опит да живея първите 2 години на детето в жилище на 10 мин от нашите. Но никога не са идвали, не са се месили. Ако искат да наминат за нещо, звънят, питат. Случвало ми се е и аз да помоля майка ми да прескочи за малко, защото искам да се изкъпя, да отида да напазаря, а примерно вали. Много е добре като са наблизо. Но винаги и до ден днешен са си в ролята на баба и дядо, питат мен какво и как искам, ако детето е с тях. Като почнах работа след майчинство, всички деца ги взимаха 4:30-5 от ясла, а аз приключвах работа в 6. Е, познай дали не ми беше огромна помощ, че баща ми я взимаше по-рано и като се върнех, си я прибирах, без да трябва да обикалям целия град. Помощта не е лошо нещо, когато разбира се и двете страни са коректни един към друг. Не съм си позволявала да им я оставям ей така, винаги е било с причина и за малко. Винаги предварително звъня и питам можете ли да я гледате еди кога си, т. е не очаквам да отида, да я оставя, а те да си нямат някакви ангажименти. Все пак са си отгледали децата, моите са си моя отговорност. Успех и дано намерите комфортна и за двете страни среда в отношенията.
Виж целия пост
# 74
 Браво Радева, и аз имах същото предвид, ама не срещнах разбиране. Темата е май за оплакване, а не за положителни примери.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия