Принципно е разбрано и послушно /аз не харесвам тази дума/ дете, нормално за двегодишно. Има стандартните тръшкания от време на време, но всичко да речем в рамките на нормалното. Винаги се стремя да подхождам спокойно и с търпение, гледам да не и показвам, че има някакъв начин да ме разиграва, но напоследък върти едни номера, коите ме изпиха психически.
Сега сме на етапа, в който не дава ни да го съблечеш, ни да го облечеш. Крещи истерично "блузкатаааа, блузкатаааа, икам блузкатааа и якетооооо" и на всичко "не неискам" . То хубаво да го оставиш, ама сутрин бързаме за работа и ясла нямам сто часа да се размотаваме облечи-съблечи. При това изпада в такива неистови кризи, крещи, като че я колиш, почва да се дави, кошмар. А е голяма и е много трудно да я пребориш вече . Тия кански ревове се разиграват поне три пъти дневно, спала е с яке, ходи боса и гола редовно, ма вече ми писна. На всичко "не неискам" и ако тя не реши, че иска да направи въпросното нещо, нищо не е в състояние да я накара............ абе ужас. Чак нямам сила да пиша в момента, нямам желание/настроение да измислям смешки, номерца.....
Ами....ако можете да дадете някакъв съвет........ много ще съм ви благодарна, че така ми иде да реееввнаа, като магаре, точно както диването - едно гадно, протяжно и гърлено "А-А-А-А-А-А-А-А-А-А-А-А-А-А"