На мен ми харесва, че засега аз не усещам истински чувства между Махур и Марашлъ (Джелал).
Не ми допадат мигновените влюбвания в турските сериали, нито забременяванията от едно спане с дрехи.
Отношенията между двамата ми се виждат реалистични.
Махур живее с ужаса, че някой от най-близките й хора иска да я убие.
Тя спи под един покрив с всички тях.
Дори майка й я предупреди от отвъдното, че живее в една голяма лъжа.
Повече инстинктът за самосъхранение, отколкото някакви любовни чувства я карат да търси здравата и сигурна ръка на Марашлъ, образно казано.
В неговия списък с приоритети също любовта не е на първо място.
Най-важна е разплатата с хората, виновни за инцидента с дъщеря му.
Но закачката между двамата си я има.
Без сладникави сантименталности и патетични думи.