Първа долекарска помощ
- Публикувана: 29 септ. 2006, 16:36 ч.
- Последно мнение: 3 окт. 2006, 00:46 ч.
# 30
29 септ. 2006, 20:18 ч.
Благодаря за темата, мисля да се запиша на курс, защото знанията са много полезни. Аз лесно изпадам в паника, а когато знам какво трябва да направя - няма по-хладнокръвна от мен. Благодаря!!!
Виж целия пост
# 31
29 септ. 2006, 20:28 ч.
Щв си изям...ушите от яд!
Писах, писах и отиде по дяволите
Утре ще напиша пак и ще преснимам картинки от книжката.
Виж целия пост
Писах, писах и отиде по дяволите
Утре ще напиша пак и ще преснимам картинки от книжката.
# 32
29 септ. 2006, 21:05 ч.
Реза, благодаря ти за темата, наистина мисля, че е важно за всички
Едни от най-добрите материали за ПП са тези на Британския Червен Кръст.
На сайта им има доста неща, които са интересни , както и лесни неща, които можем да правим при инцидент. За съжаление нямат ръководства за 'теглене', но имат tips, които са напълно достатъчни ( според мен), за начало.
Първа помощ при деца под 1г
Първа помощ за деца от 1г. до пубертет
животоспасяващи мерки за бебета под 1г
Митове
Виж целия пост
Едни от най-добрите материали за ПП са тези на Британския Червен Кръст.
На сайта им има доста неща, които са интересни , както и лесни неща, които можем да правим при инцидент. За съжаление нямат ръководства за 'теглене', но имат tips, които са напълно достатъчни ( според мен), за начало.
Първа помощ при деца под 1г
Първа помощ за деца от 1г. до пубертет
животоспасяващи мерки за бебета под 1г
Митове
# 33
2 окт. 2006, 11:26 ч.
Карал съм такъв курс, когато взимах разряд за работа с високо напрежение. Имаше и някаква практика - изкуствено дишане на кукла. Никой не си мечтае да му се наложи да помага, особено на непознат със съмнителна хигиена. Но shit happens.
Виж целия пост
# 34
2 окт. 2006, 20:52 ч.
Реза, и аз като теб отидох на курса по задължение, заради книжката и аз като тебе- с нежелание..., но се оказах приятно изненадана. Беше ми изключително интересен и научих доста неща. Ако трябва да съм честна не знам как ще постъпя в такава ситуация / дано не ми се налага / , не защото не искам да помогна, а защото съм ужасно голяма паника и не издържам на такива гледки. Докато работех станах свидетел на два епилептични гърча, и за малко щях да припадна от страх и от гледката. За щастие около мен веднага се притекоха на помощ и не бях сама. Втората жена с гърча беше моя колежка, чувствах се ужасно докато се гърчеше пред мен, имах чувството, че ще започна и аз - прилоша ми, започна да ми се вие свят. Затова просто се моля да не ми се налага, защото ако недай си Боже ми се случи и не успея да помогна, пък ще ми тежи цял живот.
Но курса е много полезен и интересен и го препоръчвам на всеки, който може да отдели 24 лв. и 4 свободни часа. Дори и да не му трябва за книжка.
Виж целия пост
Но курса е много полезен и интересен и го препоръчвам на всеки, който може да отдели 24 лв. и 4 свободни часа. Дори и да не му трябва за книжка.
# 35
2 окт. 2006, 21:08 ч.
И аз съм от "теоретиците". Благодаря за темата, много е важно да ги знаем тези неща.
Виж целия пост
# 37
2 окт. 2006, 21:37 ч.
Не, но искам да науча, въпреки че, на мен първо ми прилошава, като видя подобно нещо. И тук има курсове и все се каня да се запиша, ама пусто време / което не е оправдание/ 
Виж целия пост
# 38
2 окт. 2006, 21:44 ч.
Чела съм много пъти най-различни материали. Всъщност за първи път още в училище - имаше едни часове, военно май се казваха, само в моето училище ли сме го имали?
Въпреки това се чувствам ужасно неподготвена. Теорията е едно, практиката - друго. На тези курсове, за които пишете, има ли някакъв вид практика?
Виж целия пост
Въпреки това се чувствам ужасно неподготвена. Теорията е едно, практиката - друго. На тези курсове, за които пишете, има ли някакъв вид практика?
# 39
2 окт. 2006, 23:23 ч.
Гласувах с първата опция, за съжаление ми се е налагало няколко пъти да оказвам първа помощ, при това бях дете. Майка ми е диабетичка и, вследствие понижаването на кръвната захар (хипогликемия), по време на сън (когато е будна, се усеща и реагира на време) е изпадала в "кома". В повечето случаи баща ми си беше вкъщи и ние с брат ми му помагахме, но 2 или 3 пъти бяхме сами. Не можете да си представите колко е трудно да се даде подсладена вода (или компот) в устата на припаднал човек, така че да я погълне... 
Единият от нас държеше майка ми повдигната (за да не се задави), а другият се опитваше да й изсипе малко течност в устата... Чак после търсехме начин да я транспортираме до болницата. Кошмарно... Не искам да си спомням даже... и се надявам никога повече да не ми се налага да оказвам първа помощ на някой!
Виж целия пост
Единият от нас държеше майка ми повдигната (за да не се задави), а другият се опитваше да й изсипе малко течност в устата... Чак после търсехме начин да я транспортираме до болницата. Кошмарно... Не искам да си спомням даже... и се надявам никога повече да не ми се налага да оказвам първа помощ на някой!
# 40
2 окт. 2006, 23:45 ч.
Реза, много полезна тема. Знам някои неща на теория само. Във връзка с шофьорския курс, който карам в момента скоро ще ходя и на БЧК и съм сигурна, че ще науча още много полезни неща
Виж целия пост
# 41
3 окт. 2006, 00:04 ч.
В Колежа по туризъм в Бургас първия ни изпит беше ОПП-оказване на първа домедицинска помощ.Много полезна информация и знания.Лектори бяха преподаватели от Медицинския колеж.Имахме и практика с кукли за изкуствено дишане.Дай боже,да не се случва,но си е добре дори и само на теория да се знае малко.
Виж целия пост
# 42
3 окт. 2006, 00:19 ч.
От ученическите години още, ми се е налагало да оказвам такава помощ - съученик и приятел епилептик, силно алергични близки, племенник с астматични пристъпи...
Досто по-късно съм карала и курс за оказване на първа домедицинска помощ. Имам и книжката на БЧК вкъщи.
Виж целия пост
Досто по-късно съм карала и курс за оказване на първа домедицинска помощ. Имам и книжката на БЧК вкъщи.
# 43
3 окт. 2006, 00:30 ч.
Темата ще я следа с интерес. Курса на БЧК все още ми предстои.
Виж целия пост
# 44
3 окт. 2006, 00:46 ч.
Големият ми син на два пъти ми изкарва акъла 
Не иска да разбере това дете, че докато хапва нещо не бива да играе 
Първия път се задави с краставица, не можеше да си поеме въздух очите му се насълзиха и сякаш удвоиха, а аз си играех с малкия на пода, добре че му обърнах внимание - той просто махаше безпомощно с ръце Та значи с два силни удара отдзад между плешките по посока нагоре успях да изкарам заседналото. Втория път беше на излизане точно на вратата, докато аз заключвам и баткото ни пак се задави с дъвка този път - историята се повтори, само че тоз път първите удари не помогнаха и добре ми се разтрепераха краката, докато успея добре го понатупах. Мисля, че той ми е склонен към задавяне и това е моя кошмар, моля се никога повече да не ми се повтаря, защото наистина е ужасно 
За съжаление имам доста примери за нелеп изход от не дотам безизходни ситуаций поради незнание, за съжаление последния е на лекар от бърза помощ
Виж целия пост
Не иска да разбере това дете, че докато хапва нещо не бива да играе Първия път се задави с краставица, не можеше да си поеме въздух очите му се насълзиха и сякаш удвоиха, а аз си играех с малкия на пода, добре че му обърнах внимание - той просто махаше безпомощно с ръце Та значи с два силни удара отдзад между плешките по посока нагоре успях да изкарам заседналото. Втория път беше на излизане точно на вратата, докато аз заключвам и баткото ни пак се задави с дъвка този път - историята се повтори, само че тоз път първите удари не помогнаха и добре ми се разтрепераха краката, докато успея добре го понатупах. Мисля, че той ми е склонен към задавяне и това е моя кошмар, моля се никога повече да не ми се повтаря, защото наистина е ужасно За съжаление имам доста примери за нелеп изход от не дотам безизходни ситуаций поради незнание, за съжаление последния е на лекар от бърза помощ
Препоръчани теми